Навършват се 35 години без ген.-майор доц. Делчо Станимиров, к.в.н., – един от командирите, които отвоюваха свое място в историята на българската армия и в паметта на няколко поколения курсанти и офицери. Въпреки че си отиде в разцвета на силите си и имаше шанс да изкачи още професионални върхове, той премина достойно през военната йерархия от командир на полк, началник-щаб на съединение, началник на ВНВУ “В.Левски“ до зам.-командващ на армия.
Ген.-майор Станимиров отдели много време за научни трудове, отнасящи се за управление на войските в мирно и военно време, в които прилагаше богатата си командирска практика. Много преди демократичните промени, той предсказа в тях необходимостта от реформа на организацията на войските и силите. Изпреварвайки времето си, още тогава ген. Станимиров разработи прототипът на въведената днес корпусно-бригадна организация на Българската армия и нейната регионална готовност за действие в случай на крупни аварии, природни бедствия и кризи от различен характер. Въпреки затворения характер на военната наука тогава, той изгради своя труд на базата на разработки на световния отбранителен опит и в частност на НАТО, прогнозирайки години напред асиметричните заплахи и трудната предсказуемост на съвременните военни конфликти, в които засегнати ще бъдат не само въоръжените сили, но и територии и население на участващите страни.
Ген. Станимиров ще остане в историята и с изключителния си принос към военното образование. Като началник на ВНВУ“В.Левски“ (1972-1982г.) той изгради модерния учебен комплекс от съвременни сгради, военнополеви съоръжения, спортни бази, басейни и тенискортове, като го превърна в едно от най-модерните висши военноучебни заведения в Източна Европа и на Балканите. Освен с архитектурния си принос за изграждането на ВНВУ „В.Левски“ (преди военното си образование е учил архитектура във ВИАС) той има значителен принос и в усъвършенстването на учебния процес. По това време военното образование бе в своя разцвет и тук се прилагаха най-съвременните форми на обучение, въведе се и първата информационна система за управление на учебния процес у нас.
Ген.-майор Станимиров разработи цялостна технология за сложното управление на учебно-възпитателния процес във ВВУЗ. Чрез своя научен анализ и творческо експериментиране той изследва реда за извършване на дейностите в рамките на един управленски цикъл. Всичко това излезе в теоретичния му труд, публикуван като учебно издание със заглавие „Управление на учебно-възпитателния процес във висшите военноучебни заведения“.
В книгата са разработени и технологията за формиране на командно-организаторските качества у курсантите и изграждането на модерна информационна система за управление на учебния процес. Особено внимание е отделено на проблемите, свързани със създаването на условия за творческа изява на командирите и преподавателите и повишаване на тяхната отговорност за изпълнение задачите по обучението и възпитанието на курсантите.
Всичко това е обосновано на базата на модерната тогава и току-що прохождаща наука кибернетика, която тепърва започваше да се прилага в образованието. Въпреки че направените изводи и научни разработки в книгата се отнасят за военните училища, то голяма част от тях се прилагаха успешно и в гражданските ВУЗ-ове. Доста от тях се прилагат и до днес.
Дни преди да си отиде от този свят и месеци преди да навърши 60 г., му предстоеше придобиване на научно звание професор и встъпване в нова длъжност в ръководството на ВА „Г.С.Раковски“. Какъв ли още по-голям научен принос щеше да остави и за военноакадемичното ни образование?!
Ген.-майор Станимиров оптимално съчетаваше качествата, необходими за професионален военен. Той беше личност с висок интелект, широка обща култура, твърда воля, голяма работоспособност и забележителни лидерски и организаторски качества. Деловитостта беше основна черта в неговия стил на работа. Той не просто работеше, а увличаше и другите след себе си и им вдъхваше увереност със своята компетентност и подкрепа.
В своята командирска практика той бе взискателен, но в същото време умееше да изслушва подчинените си и да приема техните предложения. Уважаваше постиженията и успехите им, като се стремеше да ги изтъква и популяризира. Обичаше смелите, нестандартните и търсещи личности, които не търпят застоя, готови да поемат риск и да експериментират. На тях той подаваше ръка и активно ги подкрепяше и поощряваше. Не обичаше сервилните, притворните, кариеристите, ценеше честността и откритостта в общуването, приемаше с разбиране критиката и толерираше почтеността във взаимоотношенията.
Заради неговото обаяние и авторитет подчинените му не жалеха сили в напрегнати моменти, като активно подкрепяха и оценяваха професионализма на своя командир. Той беше външно строг в работата си, но вътрешно с изключително сърдечен и топъл характер, с голяма човещина и разбиране към хората и с невероятно чувство за хумор.
Делчо Станимиров умееше да гради приятелства и извън военните среди. Широката обща култура му позволяваше с лекота да общува с хора от академичните, културните, писателските и особено от актьорските среди. Често бе канен като консултант на исторически кинопродукции.
Службата на ген. Делчо Станимиров беше истинска школа за всички, които са работили с него. Споменът за неговата впечатляваща личност ще остане неизбледняващ за всички, които го познаваха. Времената се промениха и въпреки модерните лидерски стратегии все по-трудно ще се изграждат такива силни, достолепни и запомнящи се образи на командири, които и след 35 години да оставят ярка диря в паметта на своите следовници.
Източник: Otbrana.com
