Потопяемият апарат за превозване на морски тюлени под вода(SDV) е предназначен да доставя тюлените заедно с оборудваното им до мястото на специалната операция и след това да ги върне обратно. Тези апарати са известни под името „Марк“, като при появата на различни модификации, към него се прибавя и някаква цифра. Тук ще разгледаме основно Марк 8. Тези наводняеми и плаващи под вода апарати се използват непрекъснато от 1983 г. Те са подходящи за тайни или нелегални операции в зони с отказан достъп, контролирани от враждебни сили, или такива, където военната дейност би предизвикала възражения. Апаратът стартира и се превозва в така наречения „Сух подслон на палубата“ (DDS). Това е модул, който побира апарата и се монтира на борда на кораб или в задната част на подводниците „Филаделфия“ от клас Лос Анджелис“. Този тип подводен автомобил на тюлените е участвал във войната в Персийския залив и в Ирак, както и в намесата на САЩ в Сомалия.
Програмата SDV в САЩ датира от Втората световна война и е инициирана от морския отдел на Службата за стратегическо обслужване. Това е американска разузнавателна агенция по време на войната. Така нареченото „Потопяемо кану“ е измислено от италианците през Първата световна война. След това го разработват американците и британците.
Потопяемият апарат за превозване на морски тюлени Марк 8 има водоизместимост 15, 4 тона, дължина 6, 7 метра и височина 1, 8 метра. Захранването му е с батерии, витлото се задвижва от електродвигател. Достига максимална скорост 11 км в час, като крейсерската му скорост е 7, 4 км в час. Превозва 6 души като двамата са първи и втори пилот, останалите 4 са са тюлените изпълняващи задачата. Много често обаче и пилотите са част от бойната група. Обсегът на апарата с шестимата на борда е от 28 до 33 км, а без четиримата е 67 км. Въоръжението е личното оръжие на морските тюлени и лимпетни мини. Това са магнитните мини, които се залепват по дъната на вражеските кораби с цел саботаж. Апаратът има навигационна система и сензори за избягване на препятствия и мини. Издържа до 12 часа под вода, на дълбочина 6 метра. Марк 8 има един недостатък, той е „мокра подводница“. През цялото време тюлените са във водата и зависят от температурата й, независимо от екипировката. Дългият престой в студена вода води до хипотермия. А за студена се смята вода, която е с температура под 25 градуса по Целзий. Затова Военноморските сили на САЩ решиха да заменят Марк 8 с Марк 11. Този апарат, известен като SWCS влезе в експлоатация през 2019 г.
Той е създаден като „суха подводница“. Пътувайки до мястото на операцията(през транзитната целева зона) екипажът остава сух, диша климатизиран въздух от съвременна животоподдържаща система.
Срокът за постигането на оптималните оперативни способности на Марк 11 е една година. Той притежава необходимите средства за навигация, избягване на препятствия и комуникация. Батериите му са 10 пъти по-мощни от тези на Марк 8. Те са дело на Масачузетския технологичен институт. Британците също разработиха свой прототип, на „суха подводница“ за превоз на тюлени, наречена „Nemesis”.
Марк 11 има дължина 12 метра, височина 2,4 метра. Тежи 14 тона, а работният му обем е 28 тона. Транспортира се в 40-метров контейнер. Има двама пилоти – вторият пилот е навигатор. Бойният екипаж е от 8 напълно оборудвани и въоръжени тюлени. Всички вътрешни секции са сухи. Достига дълбочина до 100 метра и има обхват 110 км. Крейсерската му скорост е 9, 3 км в час. Максималната засега е класифицирана. Издържа под вода до 24 часа.
