Той е първият български дипломиран въздухоплавател и конструктор на балона „София-1“
Вперили поглед в далечното минало, до сега разгледахме едва малка част от героизма и подвизите на нашите летци, механици и изобретатели. Представихме ви първите българи, изпратени на обучение за пилоти в чужбина, проправяли пътя на нашата бойна авиация. Път, осеян с трудности и бляскави победи. Път, в чието начало стои един български офицер, полковник от инженерни войски, радетел за създаването на българското въздухоплаване, негов основател и пръв организатор. Той е първият българин летял с балон, с планер и с аероплан. Той е Васил Иванов Златаров – родоначалникът на българската бойна авиация.
В края на ХIХ век пропагандирането на авиационната идея у нас върви успоредно с първите стъпки на авиационната ни наука. На 19 август 1892 г. в Пловдив се открива първото световно промишлено изложение, което дава началото на въздухоплаването в България. Известният френски въздухоплавател Йожен Годар е бил поканен да направи демонстративни полети със своя сферичен балон „Ла Франс“. За обслужването на балона от Софийския гарнизон са изпратени 12 войници-сапьори под командването на подпоручик Васил Златаров. Този млад офицер се оказва и достатъчно смел, за да придружи Годар в един от полетите му над Пловдив. Златаров се връща на земята, обсебен от копнежа по летенето и решава да посвети живота си на развитието и усъвършенстването на българското въздухоплаване и авиация.
През 1902 г. той успешно завършва Петербургската въздухоплавателна школа, а в края на 1905 г. министърът на войната му възлага задачата да изработи проект за въздухоплавателно отделение. Проектът е одобрен веднага след самото представяне. Година по-късно, на 28 февруари 1906 г., Златаров е назначен за командир на новосформираното въздухоплавателно отделение. В допълнение към своите задължения, той
създава план за изграждане на въздухоплаването в България
базиран на най-авангардните постижения на европейския опит от онова време, разширява и задълбочава теоретичната си подготовка по аеронавтика и издава първите у нас „Записки по въздухоплаване“. На територията на военния лагер в София Златаров самостоятелно провежда полетните изпитвания на конструираните от него балансирани планери.
В края на 1906 г. Златаров е командирован в чужбина, където посещава различни балонни фабрики, въздухоплавателни части, автомобилни и прожекторни фабрики, с цел закупуване на материална част. Изучава френския опит и наблюдава атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен апарат – аероплана. За тази командировка Управлението на Инженерни войски отпуска общо 5000 лв. С тях Златаров закупува един френски сферичен балон от лакирана копринена материя, с обем 360 м3 и 300 метрово въже за него. Балонът е доставен в България през 1907 г.
Междувременно въздухоплавателното отделение търпи промени и е преподчинено на Първа пионерна дружина, а впоследствие отново е върнато в състава на Железопътната дружина. В хода на подготовката на личният състав на въздухоплавателното отделение Васил Златаров нееднократно се сблъсква с бездушието и отрицателното отношение на някои управляващи среди, но той не се отказва и продължава напред.
В началото на 1909 г. във въздухоплавателното отделение е създаден балонен клас за подготовка на войници и подофицери, които ще работят в стартовите команди и ще обслужват техниката. С неговото непосредствено участие са написани първите учебници по балонно дело, метеорология, химия, инструкции за работа с балоните.
В края на септември същата година Златаров отново е командирован в Париж, за да посети Първото въздухоплавателно изложение. Видяното по време на командировката затвърдява мнението му, че
бъдещето принадлежи на аеропланите
Високата обща и специална култура на Васил Златаров, съчетани с неговите забележителни лингвистични способности, му позволяват да се запознае от първа ръка с най-напредничавите технически идеи на времето.
С подкрепата на военния инженер подполковник Симеон Добревски, през 1910 г. Златаров успешно обосновава пред Министерството на войната идеята за създаване на военна авиация. На 14 ноември 1910 г. в небето над София за първи път лети самолет. Руският летец Борис Масленков със своя „Фарман-IV“ изпълнява няколко демонстративни полета, на които ръководител е Васил Златаров. След демонстрациите Министерството на войната решава да започне подготовка за създаване на аеропланни части.
През есента на 1910 г. балонното отделение участва за пръв път във военни маневри, които се провеждат на Сливнишкия полигон. По време на маневрите се отработва взаимодействието на въздухоплавателната част и артилерията. Именно тогава у нас за пръв път се извършва проверка дали привързаният балон е уязвим на артилерийски огън.
В изпълнение на приетия курс за създаване на собствена авиация, са изпратени оферти от чуждестранни фирми за определени типове самолети, които България може да закупи. В началото на 1911 г. с нарочна заповед, Министерството на войната създава комисия, в която Васил Златаров е включен като специалист-въздухоплавател, с цел да проучи типовете самолети, които следва да бъдат закупени. Той трябва да изготви техническите условия, на които трябва да отговарят нашите бойни самолети.
По същото време Йордан Казанджиев е изпратен във Франция, за да закупи нов балон и необходимото за него техническо съоръжение. Оказва се, че материята, от която е изработен балонът, няма необходимата непроницаемост и е той бракуван от българския представител. Това обстоятелство помага на Златаров и Казанджиев – Министерството на войната приема за реализация проекта на балона, разработен от тях и им възлага да бъде изработен. С помощта на закупените от Русия части, на 1 април 1912 г. започва работата върху балона „София-1“. Той е завършен на 1 август 1912 година.
Министерството на войната приема „София-1“ на въоръжение
и разрешава свободните полети с него.
През този период въздухоплавателното отделение прераства в Техническа рота с три отделения – балонно, аеропланно и прожекторно, а по-късно ротата е преименувана на Технически парк. Командир е капитан Васил Златаров. Аеропланното и балонното отделение участват в проведените през септември крепостни маневри около Шумен. За първи път български самолет, пилотиран от българин, лети в българското небе. Датата е 13 август 1912 г., пилотът е поручик Симеон Петров.
След обявяването на военно положение на 17 септември 1912 г., върху основата на балонното и аеропланното отделение е създадена нова организация – Въздухоплавателен парк, с командир майор Васил Златаров. На 3 ноември същата година е формирано Второ аеропланно отделение, а на 10 ноември и Трето аеропланно отделение.
През Първата световна война Златаров е командир на телеграфния парк при Щаба на действащата армия (1915-1916 г.), след което е назначен за
командир на Въздухоплавателната дружина
която се състои от аеропланна група, балонна група и полева аеропланна работилница. Оценката на авиационните специалисти-историци е, че при тежките военни условия, липсата на резервни части и сравнително бързо морално остаряваща летателна техника, създадената полетна организация, ремонтът на самолетите и личното участие на Златаров в бойните действия са поддържали в непрекъсната бойна готовност младата българска авиация и високия боен дух на авиаторите. На 14 октомври 1917 г. Златаров е произведен в чин полковник.
След войната, по силата на Ньойския мирен договор, следва унищожаването на българската авиация. Васил Златаров е сред уволнените, „поради намаляване ефективите на армията“. Работи като чиновник и поддържа магазин. Силно разклатеното му здраве го отдалечава от авиацията и нейното възраждане след средата на 20-те години на ХХ век.
Полковник от запаса Васил Иванов Златаров умира в дома си, в София на 17 май 1932 г. Той е първият български дипломиран въздухоплавател, първият в света авиационен командир от най-висок ранг, пряко участвал във въздушни бойни действия над противникова територия.Човекът, който със своя ентусиазъм, интелект и безгранично упорство поставя началото и чертае пътя за развитие българската бойна авиация. (ВВС)
