Полковникът от запаса Петър Ненков описа развитието на Българската армия и нейните победи
Полковник от запаса Петър Ненков е роден в Пловдив на 27 септември 1958 г. Завършил е ВНВУ „Васил Левски” през 1981 г., Военната академия през 1990 г. и „Право” в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Напуска армията през 2001 г. Защитил е докторска степен в Института за перспективни изследвания за отбраната във ВА „Георги С. Раковски”. Носител е на Наградата на Карлово за 2014 г. Сега е доцент във Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив.
Издал е 22 книги
с разнообразна тематика – поезия, романи, очерци, есета, исторически изследвания и статии. Определя се като карловец, макар да е роден в Пловдив, а и сега да живее в града под тепетата. Баща му Йордан Ненков е бил офицер от Българската армия и службата го довежда в Карлово, където се установява със семейството си, когато Петър още не е тръгнал на училище. Остават тук близо 20 години. Вече като офицер Петър Ненков е назначен за началник на Военния клуб в Карлово. Той събира очерци за бележити военачалници, народни будители, революционери и творци от карловския край и през 1995 г. издава „Воинската слава на Стремската долина” – сборник с очерци за прославени пълководци от Карловския регион. Има и още една силна връзка с този град, тъй като съпругата му е карловка.
И след време той пак ще се завърне към
героите от Стремската долина
През 2000 г. от печат излиза сборникът с военноисторически очерци „Потомци на Ботев и Левски”, последвана от „Долината на българските титани “. Години по-късно са публикувани монографията „Калоферци във войните за национално освобождение и обединение” и сборникът „Ботев и неговите братя”.
Излиза и монографията му „Със стремци в мир и бой”, в която изследва формирането, организационното развитие и бойния път на войсковите части от Карловския регион през периода 1878–1945 г. След това продължава тази тематика, като включва военните учреждения и военнопромишлени предприятия от този регион от 1878 до 2015 г.
„Със стремци в мир и бой“ е свързана докторската дисертация на Петър Ненков във Военна академия. Това е научен труд, посветен на
военната история на Карловския край
В тази книга съм дал част от душата си. В селищата на Стрямската долина са родени цяла плеяда от блестящи пълководци, които оставят ярка следа в живота на Българската армия. Описал съм всички войскови части, разположени в Карловския регион, тяхното участие във войните за национално обединение и освобождение и във Втората световна война. Няма да е прекалено, ако кажа, че това е военната енциклопедия на Карловския край, заявява със самочувствие полковникът от запаса.
Наскоро той представи в Карлово „Военнополитическа история на България“. В около 450 страници са проследени развитието на Българската армия и нейните победи
от хан Аспарух до наши дни
Книгата е богато илюстрирана с батални картини на известни български художници, карти на сражения, снимки на прочути военачалници.
Карлово е моето вдъхновение, споделя Петър Ненков. Когато е бил началник на Военния клуб в града, многократно се среща с учителя по история Антон Настев и с бившия карловски кмет Христо Войняговски – един от най-добрите познавачи на карловската история. „Тогава попаднах на една интересна и неизвестна за мен история за Али Рефик. Той е единственият турчин, участвал в българското опълчение, сражавал се е като опълченец за свободата на България срещу своите сънародници от армията на Сюлейман паша на Шипка. Роден е в карловското село Богдан. В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец. Малка информация за него ми даде бившият учител по история Антон Настев. Поразрових се в архивите и успях да събера още данни за него, за да напиша кратък очерк за този човек“, разказва офицерът от запаса.
А за родения в Карлово Иван (Джон) Ночев – конструктор на двигателите на лунния модул „Орел” на „Аполо-11”, с който американците кацат на Луната на 20 юли 1969 г., първи му е разказал тогавашният кмет на Карлово и по-късно народен представител Христо Войняговски. Той ме ориентира към сестрата на Иван Ночев. Мария Ночева ми даде много снимки на брат си Иван и негови писма, от които черпех информация за живота му. В Карлово има дружество на запасните офицери, което носи името на този изтъкнат конструктор. Неговите членове много упорито издирват информация за патрона си чрез български и американски институции. Факт е обаче че след моя очерк за Иван Ночев, който съм публикувал в книгата си „Долината на българските титани”, тази информация не се е обогатила много, но пък вече доста хора знаят за този бележит карловец. В миналото някои карловци са ходили в САЩ и са се срещали с Иван Ночев. Разказвали са, че той работи в суперсекретна лаборатория, връща се назад във времето Петър Ненков.
Негова любимка сред карловските персонажи е Анка Ламбрева
първата българка, обиколила света
с необикновена житейска история. Със самолет, с влак, с кола, с велосипед и пеш тя е обиколила света и е оставила стотици фотоси и хиляди страници за преживяното по време на своето пътешествие. Много са му помогнали с информация за нея бившата директорка на Държавен архив – Пловдив, Недялка Петрова, музейни работници от Карловския исторически музей, Петко Протопопов – Румънеца, учителят Антон Настев, Христо Войняговски и други.
Малцина у нас знаят, че Анка Ламбрева се запознава с легендарния шампион по борба Дан Колов по време на една негова схватка в Париж с френския шампион по кеч. След като Дан Колов го побеждава, Анна Ламбрева излиза на тепиха в национална българска носия и му поднася букет с рози. Според разказа на бай Петко Протопопов, който е племенник на Анка Ламбрева, те стават добри приятели. Тази жена наистина има невероятна съдба. Тя ту й изпраща тежки изпитания, ту я въздига до небесата. Запознава се и се омъжва за принц в Иран, попада в концлагер по време на Втората световна война, живее в Нова Зеландия и в Австралия, оцелява при среща с канибали. Когато се прибрала вече възрастна в Карлово, обичала да стои у дома с официални дрехи, с обувки с висок ток, поддържала се като дама от висшето общество, с прическа и грим. Никога не си е позволява да бъде неглиже нито на улица, нито вкъщи, отбелязва Петър Ненков.
През годините не се отказва и от първото си голямо увлечение – лириката. Издал е стихосбирките „С поглед през рамото”, „Родена от тъгата” и „Не си отивай, обич моя”.
Освен писател и историк Петър Ненков е
интересен лектор и завладяващ оратор
Канят го да изнася лекции и беседи в селищата от Карловския край, в Пловдив и в други градове. Една от последните му изяви бе при откриването на паметна плоча, където се е намирал щабът на 2-ра армия. В емоционално слово той проследи пътя през годините на това славно българско военно формирование. На 16 юни т.г. в Копривщица о.з. полковник Петър Ненков говори за автора на историческото кърваво писмо Тодор Каблешков.
О.з. полковник Петър Ненков произнася реч при откриването на паметната плоча, където се е намирал щабът на 2-ра армия
„Аз преподавам на студентите от професионално направление „национална сигурност” във Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив. Въпреки служебната си ангажираност като преподавател използвам всяка свободна минута, за да чета и да пиша. Имам огромна библиотека със стотици томове разнообразна литература. Понякога оставам да работя до късно през нощта. Изследвайки историческите събития и личности от миналото, достигам до извода, че за разлика от днешните българи повечето от нашите предци са били родолюбци до мозъка на костите и са дали, без да се замислят, всичко от себе си и дори живота си за свободата и просперитета на България“, обобщава полковник о.з. Петър Ненков.
На тържество в с. Свежен – родното място на полковник Владимир Серафимов. За изтъкнатия пълководец говори о.з. Петър Ненков
