Ремонтът ни дава възможност по-добре да усвояваме различните апаратури и механизми, твърди командирът на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“
– Г-н капитан II ранг, с какво и как ремонтът на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ промени живота на екипажа?
– Той се промени още преди да започне ремонтът. Всички: от старши помощник-командира до последния матрос поеха допълнителни функции. Това, което специалистите от „Булярд“ изпълняват на борда, става и с участието на наши офицери, старшини и матроси. Безопасността е на първо място, но редом с нея е и компетентността на всеки един от нас. Ремонтът ни дава възможност по-добре да усвояваме различните апаратури и механизми, с цел не само да ги познаваме добре, но и в максимална степен да придобием способности за техния евентуален ремонт в открито море. Там трябва сами да решаваме възникналите проблеми. В хода на ремонтните дейности се раждат и нови идеи за поддръжката на техниката, за осигуряването на необходимите резервни части преди отплаването ни към Антарктида.
Командирът на научно-изследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ капитан ІІ ранг Николай Данаилов.
Имаме и още една цел – да спестим част от средствата, предвидени за ремонта, при възможност. Защото възникват и непредвидени проблеми, които не са планирани в ремонтната дейност. Радвам се, че успяваме да правим това само с наши сили. Има „тесни места“ както на палубата, така и в машинното отделение – корабът преди време е изпълнявал задачи, не всички от които кореспондират с новото му предназначение.
– От една страна, възстановявате живота на един кораб, който дълги години не е бил в експлоатация, а от друга – подготвяте същия този кораб за продължителна полярна експедиция, каяк става това?
– Да, сложно е, всичко се прави за първи път. За това още при първите кадрови беседи с бъдещите членове на екипажа аз исках да бъда убеден не само в тяхната мотивация. Другите важни качества, които ценя, са способностите на всеки един от нас и извън щатната му длъжност. Нямаме информация за част от предизвикателствата, пред които ще се изправим, за това ни е необходим екипаж от, образно казано, универсални бойци.
– Виждам, че на борда има и курсанти от морското училище. Как те участват в ремонта?
– Практикантите – курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ се включват активно в ремонтните дейности. Те действат под ръководството на специалист от екипажа и се възползват от добрата възможност за опознаването на кораба и в най-малки подробности. Това в учебните зали и кабинети няма как да стане, а практическите познания, получени тук, след това ще им помогнат да усвояват и теоретическите основи на редица дисциплини. Така „Св. св. Кирил и Методий“ продължава да изпълнява функциите си и на учебен кораб.
– Май не само курсантите проявяват интерес към устройството и възможностите на „Св. св. Кирил и Методий“?
– Да. Преподаватели от ВВМУ, които често посещават кораба, са впечатлени от мащабите на ремонта и от новостите, които до сега не са срещали на другите наши военни кораби. А нашият кораб към момента е и най-големият военен плавателен съд на България, с водоизместване над 3000 тона. Колегите от Щаба на ВМС смятат, че освен учебна платформа, той е способен да изпълнява и други специфични задачи.
– Говорите за „екипаж от универсални бойци“, а мате ли вече такива?
– Имаме. Старши помощник-командирът капитан ІІІ ранг Радко Муевски е бил вахтен офицер на минния ловец „Цибър“, има богат опит и от участието си в мироопазващи мисии в чужбина, с много добър английски език, отчасти владее и испански език. Той е и практикуващ офицер-водолаз. Главният механик капитан ІІІ ранг Стоил Попов има голям практически опит, натрупан при експлоатацията на кораба-станция за размагнитване (сега учебно-спомагателен кораб) „Капитан І ранг Димитър Добрев“. Там много от механизмите действат по принципи, близки до тези, които сега имаме на кораба. Затова много бързо навлезе в дълбочина на новата материална част, предстои му да израства и на академично ниво, защото заедно с нас ще плават и курсанти – бъдещи корабни механици.
Щурман на кораба ще вземем от ВВМУ, от катедра „Корабоводене“ – опитният преподавател капитан ІІІ ранг Христо Христов. Той ще поеме и подготовката на курсантите практиканти на учебния мостик.
Капитан-лейтенант Димитър Бахчеванов е командир на инженерната секция. Той дойде при нас от фрегатата „Верни“ и има богат опит от участия в задгранични мисии. За неговата мотивация е достатъчно да посоча, че той е от Бургас и службата във Военноморска база Бургас би трябвало да го устройва. Той обаче е впечатлен от нашата мисия, от необичайните предизвикателства, пред които никой в България не се е изправял и реши да се присъедини към нас. Участвал е и в операцията по изваждането на авариралия вертолет „Пантер“, което освен всичко друго е и добра психическа закалка.
От командването на ВМС привлякохме старши лейтенант Георги Димитров, който при нас стана командир на техническата поддръжка и кораборемонта. Успяхме да го измъкнем от необичайната за един старши лейтенант щабна обстановка, а е завършил за корабен механик. Той прегърна идеята и ни показа и други свои способности. Работи с подводни и надводни дронове, добър фотограф е. ВВМУ вече има подводен дрон и когато го вземем на борда, вече имаме оператор, който ще борави с него.
– Лейтенант Станислав Стефанов е поискал да се присъедини към Вас, бихте ли разказали малко повече за това?
– Лейтенант Стефанов бе първият, който ми се обади, след като бях назначен за командир на научно-изследователския кораб. Сподели, че за него ще бъде чест да стане част от екипажа. Бях впечатлен от различните му идеи, които подсказват за рядко срещана креативност. Оказа се обаче, че и други флотски формирования проявяват интерес към него. И този път получихме съдействието от страна на началника на морското училище флотилен адмирал проф. двн Боян Медникаров, след което лейтенантът все пак дойде при нас. Сега е офицер по логистиката и гориво-смазочните материали, отговаря и за противопожарното оборудване. Много бързо навлиза в работата и постига първите си успехи.
– Има ли и други флотски офицери, които искат да станат част от екипажа?
– Да, има много колеги офицери, които искат това. Но при част от тях движещата причина е разочарованието от досегашната им служба. А при нас няма място за сърдити и обидени. Водещи са мотивацията и способностите. И още нещо много важно – каква позиция заемат и членовете на семейството на човека, който кандидатства за съответна длъжност при нас. Освен всичко друго, сред членовете на нашия екипаж преминава и процесът на осъзнаване за бъдещата ни мисия, която ще бъде първата в нашата морска история. Експедицията до Антарктида и обратно ще продължи пет месеца! Дори и в гражданския флот офицерите сключват договор за четири месеца. В процеса на подготовката ще използваме опита на ВМС, които системно изпращат кораби на мисии в Средиземно море. Защото заплащането на членовете на екипажа в мисия е различно от това във всекидневието. Отделно ще направим оценка на риска и за периода от около 45 дни, през които ще действаме в полярни води, ще осигурим допълнително заплащане.
– Има и не съвсем безопасни акватории, през които ще премине част от бъдещото плаване на кораба. Какво планирате в това отношение?
– Ние сме военен кораб. Регистрирани сме като Naval Research Vessel. На борда ще имаме необходимите средства за самозащита. Разработваме документите за правата ни за тяхното използване при съответна ситуация, които ще докладваме в Министерството на отбраната и в Щаба на отбраната.
– Фактор, който ще определя успеха на Вашата мисия, е и логистиката. Имате ли яснота по този въпрос?
– Старши-помощник командирът във взаимодействие с отдел „Логистика“ на ВВМУ регистрира кораба в NSPA (NATO Support and Procurement Agency). Тази агенция действа по целия свят. В което и пристанище да спрем, ще взаимодействаме само с NSPA. С нея ще осъществяваме и разплащанията. Ще се стремим да спираме само във военни пристанища, за да не плащаме пристанищни такси. Ще ползваме само военни пилоти и военни буксири.
