В Народния театър задухва свеж вятър, събира се „тройка“ знакови режисьори
На 10 и на 15 септември след 300 представления в афиша на Народния театър, но и след дълго отсъствие, се завръща „Хъшове“ на Иван Вазов. Една адаптация на повестта на Патриарха на литературата ни „Немили-недраги“. Спектакълът на режисьора Александър Морфов е отново на първата ни сцена, както и самият Морфов след 7 г. е отново в състава на трупата. Едно от най-гледаните представления беше свалено официално заради рисковете в пандемията поради големия му състав. Но с идването на новия директор на първия ни театър Васил Василев, без фойерверки и заклинания, задухват явно свежи ветрове и в подбора на заглавията, и в атмосферата в репетиционните и театралните зали на тази най-красива „къща“ на София.
Знак за това е и създаването на режисьорска колегия от три от най-работещите и успешни имена в българския театър – Морфов, Явор Гърдев и Диана Добрева. Гърдев и Добрева взеха театрални награди „Аскеер“2022 (за „Опашката“ и „Коприна“). А Александър Морфов ще е и главен режисьор. Заедно с директора на Народния Васил Василев те ще определят репертоара.
Директорът явно залага на различието в погледа на тези знакови режисьорьорски имена. На принципа: добър български театър се прави с добра българска драматургия и добри режисьори. Защото добрите ни актьори са си постоянна величина. А добър български театър е имало по времето на режисьори като Николай Масалитинов, Кръстьо Мирски, Моис Бениеш, Методи Андонов, Гриша Островски, Боян Дановски, Николай Люцканов. Дано се върне времето и на спектаклите – събития, както при големите режисьори от по-близки до нас години като Леон Даниел и Крикор Азарян. Слава Богу, Асен Шопов все още поставя. А пък защо беше свалена „Вишнева градина“ на Азарян при толкова много зрители… А и авторския спектакъл на Морфов „На ръба“?
Но явно добрите новини за публиката предстоят и връщането на „Хъшове“ е само първата. И ще видим пак онези немили-недраги, вперили през Дунава очи в отечеството си и в свободното му бъдеще. Спектакълът е знаков за първия ни театър от създаването му. Създаден от Морфов, той е с премиера на 22 октомври 2004 г., тричасов, с антракт. И оттогава артистите повдигаха духа на зрителите, извървяха се по няколко пъти паралелките на софийските, и не само, училища и пяха на крака с актьорите-хъшове с вик „Да живей България!“: общо над 260 000 зрители от страната. Те пораснаха, но и те ще се върнат, и други ще дойдат в театъра. Заради българската надежда и единен дух под свода на този храм. Както има задължителни литературни заглавия в училище, така има и „задължителни“ спектакли за гледане в театъра ни. „Хъшове“ е един от жалоните в „списъка“.
Парижкият отшелник Уелбек с нови пророчества за света
Най-новата и най-успешна, според познавачите, книга на Мишел Уелбек е издадена от „Факел експрес“ и преведена от Александра Велева, 6 месеца след появяването си във Франция. Най-значителният френски писател след Камю, както твърди американската критика, я е нарекъл „унищожение“ (с малка буква по изричната му воля).
…Годината е 2027, президентът на Франция е в края на втория си мандат, подготвят се избори, в които той не може да участва. Френското разузнаване тръгва по следите на уеб хакери, които излъчват технологично усъвършенствани видеоклипове със странни криптирани съобщения. Следват серия атентати, чиято цел е краят на човечеството – от взривяването на складове за съхраняване на замразена сперма до потапянето на гигантски контейнеровози от Китай и кораби със стотици бежанци в испански води. Разкриват се политически интриги и терористични дейности, светът се изправя пред тотална заплаха за сигурността си. Уелбек създава и паралелна и напълно възможна реалност.
Характерни за такива „експерти по световния упадък“, както наричат Уелбек, са сцени и описания на съвременната действителност, която не спира да възпроизвежда ред маргинални философски течения и човеконенавистни теории от близкото минало. Авторът ни води от върховете на властта, където действащите лица са напълно разпознаваеми, през дъното на човешката безпомощност и страдание по болници и старчески приюти, цинизма на политическите елити и покварата на обслужващата ги журналистика. Този път Уелбек, парижкият отшелник, не се подиграва със света и е напълно сериозен в предупрежденията си.
„Приказка, дяволски присъща на Уелбек“, пише френската критика. Дебютиралият като поет Уелбек (за „Карта и територия“ получава най-престижната награда“Гонкур“) през годината на терорисичните погроми над вестник „Шарли Ебдо“ и зала „Батаклан“, 2015-та, издава пророческия роман „Подчинение“, а през 2019-та „Серотонин“, предизвикали от възторг до възмущение. Казват, че книгите му, както тези на Балзак, осветяват по-силно и вярно времето си от много исторически и други издания.
Актьор от военната трупа разкрива таланта на Ван Гог
Художникът Ван Гог, какъвто го знаем от всекидневните изтерзани писма до брат му Тео, застава на сцената на Театър 199, но в съвсем младите си години. Той е тревожен и свръхчувствителен, но още далеч от ръба на лудостта. Сюжетът на последната премиера на пиесата на английския автор Никълъс Райт „Винсент в Брикстън“(в превод на Харалампи Аничкин) разкрива и реални факти от живота на великия творец, подробности от един епизод в Англия, като ключ към по-нататъшния труден живот на автора на световно известните „Слънчогледи“.
В началото на 70-те години на 19 век Винсент Ван Гог търси квартира в Лондон като търговец на произведения на изкуството, пратеник на къщата „Гупил и Ко“ в Хага. Влюбва се нещастно в дъщерята на вдовицата, собственичка на квартирата в квартал Брикстън, но точно тя се изправя съдбовно на пътя на бушуващата му младост. Артистичната и разкрепостена от предразсъдъци жена го вдъхновява и открехва вратата към собственото му бъдеще като художник. И окрилен от любовта, Винсент започва да рисува. Режисьорът Владлен Александров напасва артистичните темпераменти на двамата актьори.
Ясен Атанасов, най-младото попълнение на трупата на Театър „Българска армия“, създава равностойно партньорство на сцената с Мила Банчева. Неговият Винсент, изящен и вихрен, искри с енергия и светлина, като вътрешно озарение на пробуждащия се талант. Взривен от любовта, забранена от лицемерието на консервативното английско общество. Талантът на Ван Гог, живял в бедност, създава в 37-годишния си живот над 800 картини, непродал нито една от тях приживе, но продаващи се днес за милиони.
Младият актьор, расъл в дом на две поколения известни театрали, с увереност излиза на своята си професионална пътека. Което е трудно заради имена като на актьорите Атанас Атанасов, Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев.
Следващото представление е на 25 юли.
Летен афиш
Национално турне „В света на музиката“ представя Плевенската филхармония със световноизвестния български цигулар Веско Ешкенази и акордеонистката Вероника Тодорова. На диригентския пулт е маестро Георги Милтиядов. В програмата са произведения на Бах, Вивалди, Моцарт, Хачатурян, Петко Стайнов, Ренцо Руджери, Астор Пиацола, Ерио Мориконе, Майкъл Джексън, Куийн и др. Турнето през юли е с концерти в Копривщица (21), Бургас (25), Пловдив (26), Сливен (27), Ямбол (28), Стара Загора (29) и Велико Търново (30).
Южни страсти предлага камерният състав на Софийската филхармония Кварто Квартет в атриума на Квадрат 500 на 17 юли от 18.30. Програмата е с ритми на Испания и Аржентина: „Танго балет“ от Астор Пиацола, „Молитвата на Тореадора“ от Хоакин Турина и “Grand Quartetto” от Николо Паганини. А програмата на Софийската филхармония е на https://sofiaphilharmonic.com/
