На 20.07.1967 г. при полети от летище Узунджово загива майор Стефан Костадинов Гунчев с изтребител МиГ-19С борд „873“ При изпълнение на маньовър за бомбопускане избухва една от бомбите по крилото на самолета. Пилотът е изхвърлен със седалката. Парашутът не се отваря
Като курсант Христо Петрински открива, че му зачисляват парашут, с който преди при катапултиране бил оцелял колегата му Петко Карамитев. „Дали и мен ме чака същата съдба“, запитал се тогава курсантът и отговорът дошъл в 7 часа сутринта на 20 юли 1967 година.
Петрински разказва: „До последния момент краката ми бяха на педалите – инстинктивно съм опитвал да овладея вече разрушения самолет. Изведнъж пламъци обляха кабината. Реших, че ще изгоря жив, последва силен гръм. Ръцете ми вървяха към скобата на щорката и я издърпах. Нямам спомен до момента, в който усетих, че падам с главата надолу към земята. Бях изненадан, когата видях купола на парашута над главата си. Нямах сили да се зарадвам. Под мен бяха Родопите, левият ми крак беше без обувка, а лицето ми – в кръв.
Чух гръм зад себе си и видях, че право към мен се носеше друг взривен самолет, който можеше да запали парашута ми. Разминахме се и успях да се приземя. Непознат човек ми каза, че съм изхвърчал от третия самолет, а друг ми се е притекъл на помощ и е паднал. Не мога да предам ужаса си, когато видях димящите останки от машината на майор Гунчев. Летецът беше безжизнен, върху плета от тръни на един пчелин. За момент си помислих, че Студената война е станала гореща.
Причина за инцидента се оказа взривяване на една от бомбите под дясното крило на самолета ми. По същата причина е загинал и майор Гунчев.
==================================================================
През лятото на 1967 г., в полка се организира летателен ден за изпълнение за първи път бомбомятане с бойни бомби. Беше хубав летен ден. По плановата таблица първи излетяха два учебно-бойни самолета “УМиГ-15”. След тях трябваше да излети двойка “МиГ-19С” с водач к-н Димитър Грозданов, командир на втора ескадрила и воден лейтенант Петрински. Капитан Грозданов докладва по радиото, че прицелът му е неизправен. Ръководителят на полетите нарежда на следващата двойка да запусне двигателите за изпълнение на задачата. А следващата двойка бяхме аз и ст. лейтенант Стефан Костадинов Гунчев, командир на първа ескадрила. Лейтенант Петрински получава команда след 4-5 минути да излети и той. На мястото на четвъртия завой на полигона, малко преди да влезем в боен курс, чувам по радиото тревожния глас на ръководителя на полигона к-н Керезов:“Какво става там, кой стреля?” И веднага след това: “Катапултирай!” “Катапултирай!” Инстинктивно поглеждам в кабината – всичко е в ред, и поглеждам в дясно да видя Гунчев дали е на мястото си, но не го забелязах и веднага обръщам погледа си наляво и виждам по диагонала към мястото на втория завой огромен огнен облак и самолетът на Гунчев, летящ с увеличена скорост към мястото на взрива. Секунди след това последва втори взрив в самолета на Гунчев, но тъй като той бе в снижение, за да наблюдава падащия самолет, бързо се скри зад височините южно от полигона. Ръководителят на полигона, явно разбрал, че има нещо нередно с бомбите, забрани бомбомятане и нареди всички да кацат на аеродрума. Всички – това бях аз, други във въздуха нямаше. Лейт. Петрински се приземи невредим с парашута, а ст. лейт. Гунчев загина.
При разследването на този трагичен случай се оказа, че поради слаба компетентност и липса на опит при боравене с бойни бомби – бомбите на първите шест самолета са били окомплектовани неправилно. На взривателя АМ-1, който е инерционен, е трябвало да се постави механизъм за далечно взвеждане – “МДВ-2”, за да се предотврати развъртането на ветрянката от напора на въздушната струя. А е поставен механизъм “МДВ-1”, който само опира до ветрянката, без да я законтря. Лейт. Петрински минава над полигона на височина 1500 м, след втория завой следва да намали височината до 500 м и да влезе в кръга за бомбомятане. Той това и прави, но при снижението скоростта му се увеличава, при което ветрянките, вследствие въздушния напор се освобождават и взривателят е готов за действие. На 500 м височина следва да се намали скоростта чрез намаляване на оборотите на двигателите и чрез отваряне на въздушните спирачки се създава инерционен момент, който и задейства взривателите. Същото се получава и при ст. лейт. Гунчев, но той, следейки снижаването на Петронски губи височина и тя не му достигна, за да се разтвори парашута му и да се спаси. Намерихме го с изваден от раницата парашут, но с чохъла на него. Какво се оказа? Оръжейник от авиополка в деня на предварителната подготовка за полети, отива в склада на осигуряващия батальон да получи взриватели и механизми МДВ, необходими за окомплектоване на бомбите. Старшината на склада предложил най-напред 12 броя механизми МДВ-1, които били останали разхерметизирани от предишни бомбомятания с учебни (циментови) бомби и трябвало да се изразходват, за да не залежават. Човекът от полка, без да се замисля, взема механизмите, които се поставят на първите шест самолета.
о. з. полк. Александър Иванов Василев – Нашето летище Узунджово Това се случи през 1967 г. на полигон Бодрово при изпълнение на бомбомятане. Ръководител на полигона беше подп. Керезов, а аз негов помощник. Самолетите преди да пуснат бомбите правеха по едно халосно премерване. Така лейт. Петрински с пикиране направи това премерване, изтегли самолета с ляв завой и когато се хоризонтира, самолетът се запали и продължаваше да лети. Керезов викаше в трубката “Скачай, гориш! Скачай…” След няколко секунди видяхме купола на парашута. Във въздуха имаше една двойка, на която Керезов нареди единият от двойката да огледа мястото, където пада парашута. Спусна се единият, слезе доста ниско и се чу само нор.. и неговият самолет се запали. Какво става? Сякаш някой там взривява самолетите. По-късно причината се установи, вие я знаете. Отидохме на мястото. Видяхме Гунчев да лежи безжизнен до едни пчелни кошери. Парашутът му отворен, но не е имало време да се разтвори напълно. Намерихме Петрински. Попитахме го защо се забави с катапултирането. Отговори ни, че кабината му се е напълнила с пушек и в последния момент се сетил за щорката, която е над главата му. Не след дълго дойде полк. Жулев с вертолет, прегърна Петрински и заедно отлетяха.
о. з. подп. Станчо Денев Гвоздейков – Нашето летище Узунджово По време на службата ми там имах много интересни случки и събития, но най-изпъкващо събитие бе катастрофата с 2 самолета при бомбомятане на 19 юли 1967 г. Накратко случаят бе следният: Аз бях в щаба на ПВО (на указания), заместваше ме Желю Желев – зам.-инженер по СД. На 18 юли майор Динев, началник АВ служба на батальона среща подп. Васил Велев, който бе зам.-командир по учебно-бойната подготовка и му казва: В склада има 100 кг (ФАБ-100), които от години ръждясват, не може ли да ги хвърлим? Велев без много да се замисля му казва: “Докарай ги утре на старта да ги монтираме и хвърлим.” Поставят ги под ръководството на м-р Паничаров. Но никой не е знаел че взривателите АВ-1; МДВ; са разчетени за самолети от Втората световна война, а не за скорости 800 – 900 и повече км/ч. От силната струя взривателите се развиват, късат контрата и бомбите на самолета на л-т Петрински се взривяват във въздуха. Пиропатронът на седалката гърми и летецът без да желае увисва на парашута. Остава жив. Намерих го без обувки и ням! М-р Гунчев вижда това и натиска самолета да види какво става с подчинения му. Но по същата причина и неговите бомби се взривяват, а височината му е малка и той загина. Аз сутринта се бях върнал от щаба и отидох на старта при ръководителя на полетите на СКП при м-р Зайков. Изпаднахме в ужас. Ситуацията бе неясна. Когато отидох там на място, Петрински седеше уплашен, но жив, а Гунчев бе загинал в един пчелин. Наредих на войници да го изнесат вън от налетелите го пчели в кошерите. Денят бе горещ и страшен. След един час пристигнаха началници от София с вертолет и от 10 САК! Ходихме с полк. Ив. Гошев – инженер на корпуса, и се чудим какво е станало. Не знаехме причината за катастрофата. По едно време съзрях пробойна на парче от надлъжник на крилото. Стана ми ясно, че бомбите са се взривили във въздуха, но защо? Всичко се установи после. Защо? За взривателите, монтирани на бомбите, в батальона не е имало инструкции, (същите) са били в щаба на ВВС! Не е организиран курс за бомбомятане от 10 САК, с техническия състав, а и с летците! С две думи: Щабът на корпуса не е знаел, аз също, батальонът също. Знаел е само Велев и Динев от БАО. Процедурата бе дълга, но полк. Прашков бе разжалван. Мене ме понижиха в длъжност, а м-р Паничаров също бе разжалван. о. з. полковник инж. Драгия Димитров Георгиев – Нашето летище Узунджово
Велико Киряков Млад офицер в Узунджово.Изпълняваха бомбопускания и стрелби по земни цели на полигон Бодрово.Над полигона се взривява бомба под крилото на Петрински и той се катапултира чрез „Щорката“.Гунчев лети като воден на командира на полка Александър Василев/бати Сашо/.Виждайки взривяването на бомбата под крилото на Петрински,иска разрешение и тръгвайки към мишанната обстановка и се взривява и бомба под неговото крило.Той загива.Причината прозаична.Бомбите П 50/75 се снаредяваха с взриватели АМА с механизми за далечно взвеждане МДВ-2.“Брилятната“мисъл на оръжейника на 10 САК взема решение да се оборудват бомбите със взривател АПУВ и същите МДВ-та.Но на този взривател МДВ не се показва пред ветрянката на 1,5 см ,а само на 0,5 сантиметра и под натиска на насрещния поток ветрянката се развива и бомбата е готова за взривяване.Т.к. взривателите са челни с контактно действие взривът се предизвиква от натиска на челния поток въздух при скорост на самолета над 750 км/час.
Източник: pan.bg
