Профилактиката, при пандемия или без, не излиза от мода, казва лейтенант д-р Диляра Маринова
В началото на лятото в Инфекциозната клиника на ВМА „имало затишие“, но хората, които търсят лекарска помощ се увеличават постепенно. И в момента легловият капацитет е запълнен. Случаите на пациентите с ковид-инфекция не са много тежки и критични случаи няма. Повечето са възрастни хора с много придружаващи заболявания, неваксинирани или ваксинирани още с първите ваксини в началото на 2021 г. Но няма непреодолим от екипа на клиниката натиск от прилив на ковид-болни. Сравнението, естествено, е с най-тежките периоди на пандемията. А и в момента не са много болниците, в които работят ковид-отделения. Заради което към Инфекциозната клиника на ВМА винаги „се стичат“ такива пациенти.
Това ни разказва лейтенант д-р Диляра Маринова, която „официално“ работи във ВМА от 2019 г., но преди това още от пети курс по медицина кара стажовете си в Инфекционната клиника, в която е била и доброволец. Лейтенант Маринова пише докторантура върху някои специфични аспекти на терапии, свързани с ковид-инфекцията. И си е дала срок до една година да сподели интересните си професионални наблюдения.
Разликите
Тя обяснява, че при симптомите в ковид-инфекцията днес го няма дългото и остро боледуване от времето на първата вълна на пандемията. Тогава често имало влошаване на състоянието в края на първата седмица на боледуването и някои пациенти точно тогава и постъпвали в болница в т.нар.цитокинова буря от втората фаза на болестта. Сега сякаш е съкратен не само инкубационният период на заболяването, но и този начален период, както и самите симптоми на инфекцията. По-малко пациенти достигат до дихателна недостатъчност и по-лесно се предвижда евентуалното влошаване. А се влошават хора с придружаващи заболявания и по-възрастни. В началото на пандемията е било по-трудно да се предвиди това влошаване при по-младите хора и много от тях се влошават без да имат придружаващи заболявания и развиват много тежък ковид със силно възпаление.
Сега, например, е много по-слабо изразена съсирваемостта на кръвта – сериозен проблем в началните варианти на ковид. Което е предпоставка за развитие на усложнения непосредствено след заболяването. Особено през 2021 г. има повече случаи на тромбози по време на и малко след боледуването от ковид. „Сега това се среща сравнително рядко. Но в клиниката включваме и антикоагуланти, и антиагреганти, макар и дозите да са по-малки и периодът на профилактика след изписване на пациента да е по-кратък за пиене на такива лекарства“, обяснява д-р Маринова.
Това се прави според изследванията и придружаващите заболявания на пациента, но максимум до 3 месеца. Тогава заболяването на кръвоносните съдове било водещата патология, сега не е чак толкова. И сега се развива атипичната ковид-пневмония, измененията се виждат в рентгеновите снимки и на скенер, заради което и заболелите влизат в болница. Но определо по-малко и по-рядко те достигат до дихателна недостатъчност. Сега
заболяването повече започва да прилича на стандартна настинка
Водещи са симптомите в горните дихателни пътища, има хрема и болки в гърлото. Главоболието и замаяността продължават, но загубата на обоняние и промяната на вкус почти са изчезнали като симптоми. Сега прави впечатление, че особено при по-млади хора, инфекцията започва по-остро и бурно с много висока температура, до 40 градуса, която в повечето случаи отминава за 3-4 дни, при по-тежки случаи – до седмица-две. Останалите, при които не пада температурата, медиците приемат в болница.
Преди заболяването започваше по-бавно и подмолно, с по-ниска температура, по-рядко с по-бурно начало, сравнява д-р Маринова. Но внезапното влошаване с рязък спад на сатурацията и остра дихателна недостатъчност вече е много рядко. Таргетен орган обаче за заболяването продължава да бъде белият дроб. Усложнения заради които се лекува т.нар. дълъг ковид, все още има, но практиката в Инфекциозната клиника е да проследяват пациентите си до около 3 месеца след изписването, което включва и двата контролни прегледа в първия месец.
Ковидният синдром след заболяване се поема от други клиники, като белодробната, кардиологичната, някоя вътрешна или в рехабилитационен център, при усложнение. „Преди имаше повече тромбози, включително на белия дроб и при вени на крайниците, които поемаха съдовите хирурзи“, казва д-р Маринова. Днес от старите усложнения са останали отключването на хипертония с промяна в стойностите на артериалното налягане, като се налага смяна на терапията при хора, имали и досега високо кръвно налягане. Но има и случаи на понижаване на стойностите на кръвното налягане. Често се среща проблем с тиреоидитни промени с леко възпаление на щитовидната жлеза.
От по-сериозните усложнения, до месеци след прекаран ковид, се срещат ритъмните усложнения на сърцето, перикардити, миокардити, които налагат приемане в болница. Вирусът поразява и панкреаса и оттам се отключват проблеми с диабета, което се среща все по-рядко сега като временен глюкозен интолеранс. „Затова при контролните изследвания в първия месец след изписването проследяваме кръвната захар, възпалителните маркери, бъбречната и чернодробна функции на пациентите и при необходимост ги насочваме към специалист“, обяснява д-р Маринова.
Т.нар.дълъг ковид са персистиращи, постоянни симптоми,
които започват с инфекцията и не спират след острия период, а продължават с различен интензитет. А пост-ковид са усложнения, които като проблеми ги е нямало преди и дори по време на заболяването, а се появяват малко след него.
„За годините на пандемията се научихме да не подценяваме тези вируси и свикнахме с идеята, че те могат да са изменчиви“, обобщава д-р Диляра Маринова опита от това пандемично време. „Хората по-спокойно възприемат идеята, че една инфекция може да е сезонна, а и разбират по-адекватно механизма на заразяване при въздушно-капковите инфекции. А ние като лекари научихме, че протичането на една инфекция може да е различно при един или друг пациент: има основни неща, които спазваме в терапията, но лекуваме всекиго индивидуално“, обобщава опита на колегите си д-р Маринова. „Научихме се да гледаме по-цялостно на организма, а не на парче, да се съсредоточаваме само върху един орган или система. И това го пренесохме към всички „наши“, инфекциозни болести. Защото в „отварянето на ветрилото“ при диагностиката е истинската медицина“, смята лейтенант Маринова.
Медиците са по-внимателни в прогнозите за инфекцията, но през есента всички очакват по-висока заболеваемост. „Няма повод за притеснение в сравнение с миналата година и в момента няма данни да се предполага вариант на вируса с по-тежко протичане“, казва Диляра и съветва по принцип да си създадем навик всеки зимен период да спазваме предпазните мерки срещу всякакви въздушно-капкови инфекции: проветряването, маските, миенето на ръцете. Това е профилактиката, тя не излиза от мода. И не очаква през есента форсмажорни обстоятелства и ковид вълна, с която да не могат да се справят с колегите й. Добавя, че е добре,
който няма ваксина – да се ваксинира, да не предизвиква съдбата
От по-леките пост-ковид усложнения, които нормално се получават и не бива да ни притесняват, са замаяносттта и лекото главоболие,които остават, независимо колко тежко е боледувал пациентът. За съжаление, дори година след боледуване от ковид остава косопадът. „За всичко това не се налага приемане в болница“, успокоява д-р Маринова. „Медицината се научи по-добре да прогнозира инфекциите, свързани с Ковид“, казва д-р Диляра Маринова.
