Информационен център на Министерство на oтбраната

Частни армии превземат бойните полета с висока ефективност

Те решават успешно военни задачи без официалната намеса на национални въоръжени сили, казва експертът д-р Христо Тутунаров

Христо Тутунаров е доктор по национална сигурност, преминава различни майсторски курсове по  разузнаване и контраразузнаване, лидерство, устойчиво управление, противодействие на корупцията и цветни революции. Участва в изготвянето на Стратегия за сигурност на София, преподава в УниБИТ и е гост-преподавател в полицейската академия в Анкара, Турция, където води „Основи на тероризма”. Автор е на книгите „Етнически общности и национална сигурност в България” и „Частните армии. Еволюцията на войната”.
  • Защо частните армии станаха толкова популярни в последните години? Вероятно няма военен конфликт напоследък, в който те да не участват.
  • Защото е много по-ефективно. Това е краткият отговор. Защото държавите могат да заобикалят определени установени в света правила. Можеш да имаш армия от 4000 души и още 10 000 контрактори, които да не обявиш официално. Те са по-гъвкави от националните армии. Понякога извършват специфични задачи  -от елементарна охранителна дейност до антитерористични операции, включително и т. нар. „black ops“  –  „черни операции“ за иницииране на революции или преврати и сваляне на законни правителства. В миналото за подобен тип операции се използваха части от държавни елитни разузнавателни отряди или специални сили. С помощта на контракторите държавите избягват необходимостта да се дистанцират от съпричастност към подобни операции, ако даден агент бъде убит или заловен, и опасността да се предизвикат негативни обществени настроения. Контракторите не могат да бъдат разменяни като военнопленници и във всеки момент, когато подобен екип бъде заловен, държавата може да отрече, че има нещо общо с подобна операция. Много често частните армии изпълняват задачи, които са встрани от задачите на официалната армия в дадена държава. Частните компании излизат по-евтино като разход, по-лесно си набират служители, защото това са хора от цял свят.
  • Казвате, че частните компании приватизират войните?
  • При съществуващите правила в света войните не са толкова ефективни за оказване на политически натиск – държавата, която си позволи военни действия, може да бъде заклеймена, може да се породят отрицателни обществени нагласи, което дори може да свали един режим. Обществото възприема по един начин труповете на своите военнослужещи, съвсем по друг – труповете на загинали контрактори. То не ги приема за част от държавата. Частните военни компании заобикалят правилата, защото те не са официално част от съответна държава и могат да влияят изключително ефективно. Затова ги наричат „невидимите армии“ – защото това дава възможност една държава да поддържа сила на чужда територия без официално тя да има контингент или сили, разположени извън граница. Това също е изключително заобикаляне на международното право.
  • Има ли специфичен вид бойни действия, в който частните армии участват?
  • Не, те участват във всякакъв вид действия – от охрана, от ескортиране във високорискови зони, през антитерористични операции, „черни операции“, операции по опазване на нефтопроводи, борба с пиратството в Аденския залив, около бреговете на Сомалия, в това число и в чисто военни операции в подкрепа на военнослужещи от редовни армии. Те могат да се бият и под егидата на някоя международна организация. Например, в Ирак мисията на Европейския съюз е охранявана от частни военни компании. Интересно е, че част от договорите са „видими“, а същевременно за този по-специфичен ареал от занимания работят и по секретни договори. Те обикновено се възлагат или от дадено Министерство на отбраната, или от някоя държавна разузнавателна агенция. Не трябва да се пренебрегва и друга тяхна дейност – обучителната. Те също могат и да създават армии по поръчка чрез инструктори и ноу-хау.
  • Кога започна масовото използване на частни компании във военните конфликти?
  • На практика частните армии или наемничеството предхожда създаването на националните армии. Даже и при създаването на българската държава са използвани наемници – славяните. В новата история първите частни военни компании се появяват в Африка при двустранни конфликти. Там има три типа военни компании – изцяло местни, съвместни между африкански и западни държави и третият тип са изцяло външни компании, които предимно защитават интересите на неоколонизаторите.

Бумът на частните компании от съвременен тип започва след 2000 г. В близкото минало на 50 войника се е падал по един наемник. Днес наблюдаваме как в определени зони  съотношението е около 60% на 40% в полза на контракторите.  Последните, които напуснаха Афганистан, бяха служители на частни военни компании – конкретно там бяха хора от турската „Садат“, като тя разчиташе на това, че бидейки ислямска, местните талибани ще се отнесат по-благосклонно и няма да ги атакуват. Но и на тях им беше дадена 1 седмица да се изнесат. По принцип частните военни компании следват външната политика на държавата, от която произхождат, но тук идва следващ интересен момент. Частните компании започват да се еманципират от държавите, които са ги създали, и да работят изцяло за себе си. Има наченки на това частните компании да се превръщат в отделни икономически субекти и да приватизират цели икономически отрасли на държави, в които оперират. Опитват се да създават монополи, да търгуват с оръжие, горива, суровини и др.  По този начин избягват всякакъв контрол и започват сами да си възлагат задачи. Така от военни се превръщат в политически и икономически субекти. Всъщност това е най-голямата заплаха за глобалната сигурност.

Вече има опити за създаване на частни военни компании извън контрола на държавите. Подобен опит е имало и за създаване на компания в България за един близкоизточен конфликт. Местният елит искаше компания, което населението да приеме като неутрална и да не е негативно настроено към нея.  

  • Кои са най-известните частни военни компании в света?
  • Много хора цитират Френския чуждестранен легион, но това е държавна структура с чуждестранни наемници. Така, че това е компания на двата бряга. От чисто частните военни компании най-известна е американската „Блекуотър“, която преживя различни трансформации и създаване на дъщерни компании. Сега създателят на компанията Ерик Принс контролира над 10-ина компании с интереси в Европа, Близкия изток, ОАЕ, Дубай и САЩ, включително и в Украйна (преди 2020 г.) с цел закупуване на военни заводи и създаване на частна военна компания. Компаниите са много, включително в Африка, Европа, най-вече Великобритания, която използва най-свирепите наемници – гурките, които са непалски етнос. Очаква ни бум на китайски военни компании, защото намесата на официалната армия в операции зад граница е още ограничена заради местното законодателство. Новият китайски икономически проект „Пътят на коприната“ минава през много високорискови зони и им трябва военна сила за логистика и охрана. Много се говори за „Вагнер“, но смятам, че руските компании не са нищо повече от огледален образ на американските компании – Русия се опитва да навакса възможностите на американците, като създават аналогичен продукт. Имаха няколко неуспешни опита като създаването на „Славянски корпус“ – зле оборудвани, ниско заплатени контрактори, които се видя, че не могат да се конкурират със западните военни компании, а и с някои национални армии. Много интересна компания е „Малхама тактикъл“ – тя е създадена без особени държавни протекции от бивши руски възпитаници. Оперира най-често в Близкия изток – това са контракторите на Джихада. Клиентите им са джихадистите, а от компанията казват, че могат да ги наемат само мюсюлмани. Проектите им са свързани със защитата и развитието на исляма. Това всъщност е една от първите компании извън обхвата на националните армии. Противници са им и руснаци и американци.
  • Каква е военната подготовка на т. нар. контрактори?
  • Съвременните частни военни компании са високо технологични, добре оборудвани и натренирани. Те преминават обучения и сертифициране по тактика, военно дело и първа медицинска помощ. В България също има поне 3 центъра за подготовка на частни контрактори, като вече те се тренират от български инструктори. Вече имаме добри българи инструктори, с 4-5 сертификационни курса, които обучават други хора, когато са извън България по контракторски задачи. Истината е, че за 4 месеца е възможно дори начинаещ да бъде обучен до сравнително високо ниво – ефективен и дисциплиниран войник, посредством интензивна и професионално извършено обучителна подготовка.
  • Използват ли се активно частни военни компании във войната в Украйна?
  • Използването им е неизбежно. То тепърва ще нараства, защото е ясно, че украинската армия изнемогва откъм войници, а също и руснаците се нуждаят от контрактори поради споменатите вече причини. Вероятно част от  външното финансиране на Украйна ще бъде инвестирано в привличането на частни компании.
  • Казвате, че частните военни компании водят до еволюция на войната?
  • Докато не бъде променена съществуващата международна система, частните военни компании ще бележат ръст. Те ще се увеличават като численост и значение на международната сцена. Съществуващите икономически конфликти ще продължават да се решават с военни средства, а ролята на изхода им от частните военни компании ще расте. Най-красноречив пример е охраната на българското небе от чужди изтребители. Това е на друг принцип, говорим за съюзни сили, но на най-ниското ниво – имаме недостиг и се привличат чужди сили. Въпрос на време е подобни дейности да бъдат аутсорсвани към частни компании. Това наричам и приватизация на войната. Държавата аутсорсва части от сферата на сигурността на трети компании – за операции навън и на моменти и вътре в страната.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top