Китайските учени възнамеряват да създадат евтино умалено и опростено копие (аналог) на ядреното суперторпедо „Посейдон“, разработено от техните колеги от Русия, което може да прекоси Тихия океан за една седмица. Това пише Стивън Чен в своя статия за най-стария англоезичен вестник в Хонконг South China Morning Post. Според експерти от КНР обхватът на ядрения реактор на подводницата ще бъде 10 000 km (6 200 морски мили), което е приблизително разстоянието от Шанхай до Сан Франциско.
Ще бъде възможно да се произведат торпеда в големи количества и да се изстрелят цели „рояци“, „ята“ срещу врага от почти всяка подводница или кораб на китайския флот. Базиран в Пекин изследователски екип съобщава, че вече е завършил концептуалния проект за лека мини-версия на „Посейдон“, първият в света подводен дрон с ядрено задвижване. „Но за разлика от „Посейдон“, който не може да се произвежда серийно, защото е твърде голям, скъп и разрушителен, мини-версията може да бъде инсталирана в стандартен торпеден апарат. Всяко торпедо ще използва ядрен реактор за еднократна употреба, за да достигне и поддържа крейсерска скорост от над 30 възела (56 km/h) в продължение на 200 часа, преди да пусне реактора на морското дъно (активирайки предпазния механизъм за спиране на оставащата верижна реакция) и да получи захранване от батерията за атака с конвенционално оръжие“, обясняват специалистите. Водещият учен Гуо Джи-ан от Китайския институт за атомна енергия казва в статия, публикувана този месец в рецензираното списание за безпилотни подводни системи, ръководено от China Shipbuilding Industry Corporation, най-големият военноморски изпълнител на Китай, че има фундаментална разлика между мини-версията и „Посейдон“. „Поради високата си гъвкавост и ниска цена, този безпилотен подводен апарат с ядрен двигател може да се използва като конвенционална и атакуваща ядрена подводница, а не като ядрена ракета“, казал той. Ядрената бойна глава на „Посейдон“ с мощност два мегатона – 100 пъти по-мощна от бомбата, хвърлена над Хирошима от американците – може да унищожи крайбрежен град или голяма територия, според съобщения в руски медии. Но в Китай смятат, че използването на такива оръжия може да доведе до ядрен апокалипсис, което прави изграждането на голям брой такива торпеда малко вероятно.
Според тях „Посейдон“ е изключително стратегическо оръжие. „В Китай има нарастващо търсене на малки, високоскоростни подводни дронове с голям обсег, които могат да се използват за разузнаване, проследяване, атака и стратегически удари“, казва Гуо. Той посочва, че за да се създаде нова ядрена енергийна система със зряла и проста технология, лесна за използване и поддръжка, евтина и подходяща за серийно производство, трябва да мисли нестандартно. Поради това екипът на проекта премахва повечето от защитните материали от реактора, като под защита от радиация остават само няколко критични компонента. Учените също така заменят скъпите покрития от редки земни елементи вътре в ядрото на реактора с евтини материали като графит. За по-нататъшно намаляване на разходите те предлагат да се използват някои компоненти, намиращи се в търговската мрежа на международния пазар, вместо военните продукти. Реактор, който тежи колкото двама средностатистически възрастни мъже в Китай, би генерирал повече от 1,4 Mw топлинна енергия, използвайки по-малко от 4 kg ураново гориво с ниска концентрация. Гуо изчислил, че само около 6% от генерираната топлина ще бъде преобразувана в електричество за задвижване на торпедото поради ниската ефективност на евтините компоненти, но енергията ще бъде повече от достатъчна за еднопосочна мисия. „Когато разходите за производство са достатъчно ниски, дори и едно ядрено устройство може да се използва само веднъж, общата цена също ще бъде ниска. Това от своя страна ни насърчава да направим системата по-проста и по-малка“, казват изследователите. Те обясняват, че персоналът по поддръжката ще може да борави с миниреактора като „чист актив“ без необходимост от защитно оборудване, тъй като той няма да произвежда радиоактивност, след като бъде произведен.
Верижната реакция ще започне, когато торпедото напусне платформата за изстрелване и ще му отнеме около половин час – 20 пъти по-бързо от типичен ядрен подводен реактор – за да достигне работната температура от 300° C и да ускори торпедото до крейсерската скорост. „Дори корпусът на реактора да се счупи при спускането и вътрешностите му да се напълнят с вода или да се покрият с пясък на морското дъно, няма да се стигне до критична авария. Безопасността е гарантирана“, уверяват те. Ученият Ма Ли=анг от Военноморската подводна академия в Циндао, провинция Шандун, каза, че „умните“ торпеда, които стрелят в големи групи, ще играят важна роля в морските битки на бъдещето. Технологиите за изкуствен интелект, такива като машинното обучение ще позволят на торпедата да избират и атакуват целите с малка или никаква човешка намеса, казва той в отделна статия, публикувана в същото списание на 13 юли. „Умните“ торпеда ще могат да правят засади от другата страна на океана, „да поразяват вражески подводници, когато тенапуснат пристанището в свои териториални води, когато са трудни за достигане от пилотираните платформи, и да изпълняват широк спектър от други задачи, обобщаваавторът.
Източник: pan.bg
