Германската столица Берлин започна от миналата нощ да гаси осветлението на множество паметници и исторически сгради, за да се присъедини към усилията на цялата страна за икономии на енергия пред риска от недостиг, предаде Франс прес.
Около двеста емблематични обекта, сред които Колоната на победата, дворецът „Шарлотенбург“, както и сградата на кметството повече няма да бъдат осветявани през нощта.
„С оглед на войната в Украйна и заплахите на Русия, свързани с енергийната политика, е важно да използваме енергийните си ресурси с възможно най-голямо внимание“, се казва в изявление на заместник-кметът на Берлин и съветник по екологичните въпроси в берлинската община Бетина Яраш от партията „Съюз 90″/“Зелени“.
С тези мерки, Берлин ще спести енергия от 1400 прожектора, използвани за осветяването на обектите. За спирането на автоматичния механизъм, който активира светлините при настъпването на нощта, ще е необходима човешка намеса сграда по сграда, което ще отнеме няколко седмици. В резултат на това градът няма да икономиса на първо време пари, защото цената на спирането на осветлението на обществените сгради посредством човешка намеса и то сграда по сграда ще излезе колкото разходите от спестено осветление за една година, или 40 000 евро. Така че в краткосрочен план от значение ще е не чистата печалба от приложената мярка, а ефектът от това, че се е пристъпило към пестене на енергия, смятат от градската управа на Берлин, който консумира всяка година около 200 000 киловатчаса.
Президентът Франк-Валтер Щайнмайер също пожела да даде пример тази седмица, като обяви, че официалната му резиденция в Берлин – дворецът „Белвю“, повече няма да се осветява през нощта, освен при специални поводи, като например държавни посещения.
От няколко седмици германският канцлер Олаф Шолц призовава за национална мобилизация, за да се реализират икономии на енергия. Причината за това са огромното повишаване на цените, както и опасността от прекъсване на газовите доставки през зимата. В страната стартира и кампания, насочена към предприятията и гражданите, с цел да се възприемат някои практики, като намаляване на климатизацията в сградите, насърчаването на използване на обществен транспорт и дори смяната на душовете с такива, които харчат по-малко вода. Множество големи градове из цялата страна също обявиха планове за икономия на енергия.
Преди войната в Украйна, Германия купуваше 55 процента от необходимия ѝ газ от Русия. В началото на юни покупките спаднаха на 35 процента, но страната де факто стана зависима от произволните решения на Москва за прекратяване на доставките. „Газпром“, на няколко етапа, намали до 20 процента доставките на газ за Германия през газопровода „Северен поток 1“.
Източник: БТА
