Авиолекарят се научава да каже най-трудното „не” преди полет.
За двудневно обучение във Военновъздушното училище в Долна Митрополия в 12-а авиационна база, където учат и тренират пилотите курсанти, пристигнаха бъдещи военни лекари в рамките на летния си стаж във ВМА. Те се запознаха със структурата на базите и мястото на авиационната медицина и на авиационния лекар в осъществяването на летателната дейност. „От изключително значение за лекарите е да знаят особеностите на летателния труд, на авиационната околна среда и въздействието й върху човека при летене”, казва проф. д-р Любомир Алексиев, ръководител на катедра „Авиационна медицина” на ВМА.
Бъдещите военни медици се запознаха с етапите и начина на обучение на пилотите курсанти и как ВВВУ реализира знанията им. Лекция за цялостния процес на обучение във ВВВУ изнесе полковник доц. Асен Маринов, заместник-началник на училището по учебната част. А лекция за човешкия фактор в авиацията, който свързва медицината, психологията и летателната дейност представи проф. Алексиев, за да се види къде е мястото на медицината и на летателната дейност, както и връзката между тези сложни науки. Авиационната база беше представена от командира й полковник Петър Банков, който каза, че
една авиационна база не може да съществува без авиационен лекар
тоест, не могат да се реализират полети без в нея да има специалист по авиационна медицина, след което бяха представени съвременни симулатори на учебните самолети PC-9M и L-39 за обучение на курсантите.
Особен интерес за курсантите беше новият симулатор на PC-9M с пълни възможности за визуализация на полета до усещане за реалност, което в определени моменти реализира визуални вестибуларни илюзии, дори до развиване на симптомите на въздушната форма на болестта на движението, особено при сложен пилотаж. До такава степен визуализацията на полета въздейства върху зрението на човека. Бяха показани формите на обучение – от излитането до кацането и как приборите действат в самолетната кабина при пилотажа.
В компютърната зала курсантите се обучават самостоятелно на отделни компютри: изучават се възможностите на самолета. Всеки курсант може да бъде изпитван и поправяни грешките му. Това е важно заради високото технологично ниво на този тип самолет с автоматизация в самолетната кабина, която въздейства върху човека. Тя облекчава напрежението при пилотиране, но при някои пилоти това се отразява отрицателно със загубване на реални летателни качества.
Курсантите присъстваха на симулатор за катапултиране. В авиационната медицина то е известно с голямото претоварване при аварийно напускане на самолета с катапултната седалка. Заради което се спазват много правила за безопасност. Затова са важни тренировъчните катапултирания, какъвто направиха и трима курсанти – бъдещи медици, които седнаха на катапултната седалка и на свой гръб оцениха и психологическото натоварване, както и физиологичното претоварване. Претоварването е само до 3 G, но в реални условия за кратко време може да достигне до 18 G с риск от травматични увреждания на гръбначния стълб.
„Черешката на тортата” бяха реалните полети
които екипът на базата демонстрира пред медиците. Курсантите видяха ролята на авиационния лекар като неразделна част от полетите, който участва в поставянето на задачи на пилотите и прави предполетен преглед. И командирът на базата, и дежурният на полета авиационен лекар д-р Найденов подчертаха важността на доверието между лекаря и пилота. За да не се крият заболявания, които ще компрометират сигурността на пилотирането. Показан беше начинът, по който авиолекарят засвидетелства годността на всеки от пилотите и по който той може да наложи забрана върху изпълнението на летателна дейност при нарушено здраве на пилота.
Курсантите видяха реално запускане на самолетите за полет на PC-9M и на L-39, пред очите им летците се качваха в кабината, рулираха и излитаха, демонстрираха фигури от висш пилотаж. Проф. Алексиев обясни какво се случва на борда с летците и за физиологичните промени при претоварванията във висшия пилотаж. Те сами разбраха тежестта и сложността на летателната дейност, особено в психоемоционално отношение заради стреса. Курсантите видяха как ръководителите управляват полетите. И как е необходимо тези ръководители също да отговарят на определени здравословни и физически способности като важно звено в безопасността на полетите. Командирът на базата полковник Данков и заместник-командирът по летателната част полковник Вълев получиха благодарност от курсантите медици. Този нагледен урок те получаваха за пръв път. Но такъв опит при обучение може да се прави и в структурите на Сухопътни войски и на Военноморските сили, каза проф. Алексиев, а във всички видове войски недостигът на военни медици е забележим.
А ето и отзивите на този „урок на открито” на самите курсанти, бъдещи военни лекари, които от есента вече ще са в пети курс. Трета седмица те стажуват в клиниките на ВМА по гастроентерология, хирургичните и по образна диагностика и участваха в двудневния „стаж” и във Военновъздушното училище в Долна Митрополия.
Главен старшина Петър Терзийски:
„Като цяло по време на стажа си вече влизаме в по-дълбокото, работим по-пряко с пациентите, с по-специфични манипулации, както и с необходимото администриране с документи, по епикризи, по изписване на пациенти. Дава ни се възможност да мислим по-самостоятелно с по-голямо доверие към нас. А при запознаване с работата във Висшето военновъздушно училище прави впечатление високото ниво на комуникация, екипът е сплотен и се работи на високи обороти. Промени се представата ми за този труд, за специфичната, психическата и физическата подготовка на летците, за особените уважение и доверие към авиолекаря. Негова е последната дума за разрешение на летеното на всеки от летците. Цената за това е балансът между това, да е добър лекар, военен и да е като част от семейството на пилотите. Все още не съм избрал специализацията си, но бих избрал да съм авиационен лекар, защото аз мечтаех да съм пилот. А авиомедицината е много специфична и интересна”.
Главен старшина Боян Златанов:
„Успяхме да видим един друг аспект на военната медицина „на терен”: извън болница, във военните поделения и най-близо до армията. И там ни показаха как с минимални средства трябва да се постигнат максимални резултати при медицинското обслужване на военните пилоти. Там се работи на взаимно доверие и уважение на двете професии – медици и пилоти. Лекарят последен взема решение дали днес пилотът ще лети, затова и трябва да знае какво е да си пилот. А пилотът трябва да има по-широко познание за здравното си състояние, за да го сподели с лекаря. Медиците не само в авиобазите, а и в другите поделения първи трябва да забелязват здравните проблеми на членовете на екипа и да ги насочват към диагностициране. Трудното е да знаеш кога трябва кажеш „не” и така да отмениш полета. А залогът е висок, защото ако липсва доверие между командира, инструктора и обучаващия се пилот, между лекаря и дори метеоролога на базата, сред едни толкова взаимо свързани хора в екипа се стига до черната кутия на самолета”.
Главен старшина Станимира Иванова:
„В клиниката по образна диагностика минават доста пациенти и затова имам поглед върху почти всички тях в болницата. С колегата обсъждахме пациент с тумор на панкреаса от Клиниката по гастроентерология. А след посещението в Долна Митрополия поставям сред плюсовете в работата на един авиолекар благородното приятелство между пилотите и лекаря, основано на пълно взаимно доверие. Присъствието в авиобазата при излитането на самолетите беше неописуемо като преживяване. Плюс е и динамиката на всекидневието там, респектира и отговорността, която носи лекарят в базата. Затова бих се насочила към интересната работа в авиомедицината”.
