Вярата в хората е мотото в моя живот, споделя полковник Росен Кльонтов след 34 години офицерска служба
Уважавай, за да бъдеш уважаван, е първата от поуките, които съм извел в своята 34-годишна служба като офицер. Това споделя началникът на отдел „Подготовка” в Командването на Сухопътните войски полковник Росен Кльонтов, на когото скоро предстои освобождаване от военна служба. Не, не е раздяла със строя, защото военнослужещият винаги си остава военнослужещ, аз така приемам нещата, още от времето, когато изрекох думите „Заклех се!” и ще пазя до края тази клетва, която съм дал, категоричен е офицерът.
Полковникът е роден на 9 август 1966 г. в Петрич. Завършва политехническа гимназия „Пейо Яворов” в родния си град през 1984 г., а през 1988 г. – Националния военен университет „Васил Левски” – профил мотострелкови. Завърших през 1988 г. Започва офицерската си кариера в гарнизон Момчилград. През годините се изкачва по всички стъпала на службата, която изцяло е в Сухопътните войски (СВ). Семеен е, има син и дъщеря. „Синът ми предстои на 30 юли (производството на новия офицерски випуск в НВУ – б. р.) да поеме по моя път. Тоест – утре сдавам кортика. Това ме държи още по-буден. Споделям с колегите, че, живи и здрави, предстои ми още една пределна служба, дай боже. Има на кого да предам и опит, и знания”, казва с усмивка полковникът, баща на бъдещ лейтенант.
Като своеобразна равносметка на богатия си войскови опит той е извел няколко поуки от офицерската си практика – истински съвети за лидерство, които са му носили успех на всяко стъпало от кариерата. Първата е за задължителното уважение към хората. „С него мотото „След мен, ходом марш!” дава много позитивен заряд. Когато подчиненият вижда, че командирът е пред строя и води строя, той винаги гледа с друго око на своя командир, на своя началник”, обяснява полковник Кльонтов.
Той признава, че назначаването му на всяка следваща длъжност е било голямо предизвикателство, чест и отговорност. „Пред мен винаги е стоял въпросът как ще оправдая доверието, което получавах. Защото, знаете, има много взводни командири, но един става ротен командир, много – командири на роти, но един става командир на батальон. След като ти си пръв сред равни, би трябвало да се вижда, че водиш хората”, изтъква полковникът. „Вярата в хората винаги е била основното през годините на военната ми служба, мотото в моя живот. През тези 34 години съм имал възможността и прекрасните моменти да служа с толкова много хора – войници, сержанти, офицери, срещал съм хиляди съдби. Да съм взел само частица от тяхната добрина, това ми стига”, допълва той.
А на младите офицери, какъвто от утре ще е и неговият син, препоръчва: „Не спирай, развивай се. Борбата не е за оцеляване, а за развитие. Когато ти се развиваш, когато развиваш хората около себе си, така създаваш колективи, създаваш утрешни ръководители. Управлението, лидерството е много, много сложен процес. Лидерът, командирът, водачът се формира само след борба за развитие и самоусъвършенстване”.
Полковник Кльонтов прогнозира и успешно развитие на най-големия вид въоръжени сили. „Никога не съм бил извън СВ и мога да кажа, че вървим по много добър път. Това, което правим по полигони, на учения, в гарнизони, наистина показва, че СВ винаги ще бъдат водещи във всяко отношение като гръбнака на Българската армия”, уверен е офицерът. На колегите си от войските препоръчва да продължат да развиват воинските и експертните си способности, да се отнасят дори с прекалено чувство на отговорност и на загриженост – нещата ще се случват. „Служа с прекрасни офицери, в които съм 100% сигурен, че с тяхната работа това, което искаме да стане, ще стане. Мисля, че това е и мнението на Командването на СВ”, споделя полковникът.
А за себе си от тук нататък е категоричен: „Пътища – много. Животът е с широк хоризонт. Имам още върхове, които да покорявам”.
