Старо торпедо „шуми” като подводница, за да бъде засичано на учения.
Изстрелване на гранати, които се взривяват в морето, за да неутрализират бойни плувци терористи, извършват изследователски екипи във Висшето военноморско училище „Н. Вапцаров” – Варна. Изпитанията на боеприпасите са част от проект „Противотерористични подводни взривни средства”, който беше анонсиран по време на отбранителното изложение „Хемус 2022” в Пловдив. Там щандът на ВВМУ представи
работата на курсанти и преподаватели
по проектите от Интегрираната система за наблюдение и защита на обекти от критичната морска инфраструктура.
Противотерористичните подводни взривни средства са актуално направление в нашата работа, казва доцент д-р Пейчо Калоянчев, който е преподавател във ВВМУ и ръководител на Центъра за трансфер на морски технологии. „Работим съвместно с „Арсенал” – Казанлък, тъй като те имат производственотехнологични възможности. Ние оценяваме ефективността на разработените образци. За пръв път в страната ни се прави такова изследване на параметрите на подводна взривна вълна при експлодирането на боеприпаси, предназначени за неутрализиране на бойни плувци – терористи”, обяснява той.
На практика се оценява поразяващото въздействие чрез оценка на налягането по фронта на ударната вълна на различни разстояния. Изследва се на каква дистанция взривът ще има летално или неутрализиращо въздействие върху бойния плувец. По този начин се определят характеристиките на подводните боеприпаси, с които да се действа срещу терористите под водата, а също и срещу подводните апарати от открит и закрит тип и миниподводниците, с които те се придвижват в дълбините.
Гранатите са с различен калибър
и се изстрелват от борда на кораба, от вахтените състави и оръжейниците. Идеята на проекта, който се финансира от МО и е доста напреднал, е да се разбере какви подводни противотерористични взривни средства трябва да се приемат на корабите от военния ни флот. Освен това за нас е много важно и сме убедени, че интегрирането със звената от военнопромишления комплекс ще даде необходимите резултати, имаме добро взаимодействие, изтъква доц. Калоянчев.
Във ВВМУ работят и по друг проект, също финансиран от МО: „Технология за дълбоководни водолазни спускания”. Чрез него ще стане възможно водолазите да се гмуркат на 100 м дълбочина. Така ще се осигуряват аварийно-спасителните операции на корабите от ВМС. В Морското училище работят усилено, за да може крайният етап на двата проекта – за противотерористичните боеприпаси и за водолазните спускания, да бъде изпълнен до края на годината.
Сред експонатите на изложението в Пловдив беше и модел на неголям безпилотен катер. Разработен е в училището преди няколко години, като може да бъде използван за подводно и надводно наблюдение за нарушители на морските ни пространства. Притежава хидроакустична станция за подводно наблюдение, както и станция за радиолокационно наблюдение и за свръзка и закодирано телеуправление от страна на бреговите постове. Въоръжението на морския дрон е в зависимост от вида на задачата. Има възможности да изстрелва по газодинамичен способ 4 подводни бомби, притежава и 4 контейнера за гранати, които се изстрелват от специални тръби в корпуса. „Бойните възможности на апарата са много сериозни. Направихме му и хидродинамични изследвания в басейните на Института по хидроаеродинамика. Така че имаме базата, на която, ако се прояви прагматичен интерес от страна на МО и ВМС,
можем да започнем проектирането
и създаването на плавателния съд”, заявява доц. Калоянчев, като допълва, че строителството на морския дрон може да се извърши в българска корабостроителница.
В Морското училище заедно с МТГ „Делфин” са разработили по проект на НАТО и модел на специализиран противотерористичен катер за защита на пристанища, военноморски бази и оперативни участъци от морската граница. Дължината му е 15,9 м, максималната скорост – 40–45 възла. Далечината на плаване достига 500 морски мили при скорост от 15 възла. Автономността е 2–3 денонощия, екипажът – 2–3 души. Катерът има специален боекомплект от противодиверсионни гранати и бомби, а също артилерийска установка калибър 27 или 30 мм, управляеми реактивни снаряди, автоматичен гранатомет, картечница.
Различни, изцяло учебни, функции има друга разработка на Морското училище. „Решихме да направим една конверсия на руските торпеда, които вече не се използват. Превърнахме торпедото в апарат за имитация на шумовото поле, излъчвано от подводници”, обяснява доц. Калоянчев. Така се е получила оригинална звукова мишена за ударните разчети на бойните ни кораби, които по време на учение трябва да разпознават шумовете, идващи от дълбините. С трансформираното торпедо се имитират шумовете на подводница при различни траектории на движение и при отделните елементи на това движение. Така може да се определи мястото, където се намира „противниковият” подводен обект, за да може да бъде атакуван с надводните средства.
В Морското училище разполагат също с телеуправляем по кабел апарат, с какъвто беше намерена черната кутия на падналия самолет МиГ-29. Друга гордост на училището е
конзола за симулирано обучение
по управление на кораб, а също и за централизирано управление на тези всички системи в процеса на наблюдението и защитата на обектите от критичната морска инфраструктура. В учебното заведение са изработили и макет на океанска нефтогазосондажна платформа, с каквато беше провеждано търсенето на нефт и газ в сектора „Хан Аспарух” срещу нос Калиакра.
Все в посока на иновативността, насърчавана в Морското училище, е и възможността преподаватели да бъдат привлечени като водещи и наблюдаващи специалисти при изграждането на системите на новите патрулни кораби за ВМС, първият от които се строи в момента във Варна. С удоволствие и гордост ще възприемем възлагането на такива функции, категоричен е доц. Калоянчев.
