Двайсет дни след напрежението по границата между Косово и Сърбия лидерите на двете държави ще се срещнат в Брюксел.
Заглавието за някои може би е подвеждащо. Защото повечето наблюдатели на процесите на Западните Балкани смятат, че с кризата, която настъпи в отношенията между Сърбия и Косово в началото на август, динамиката на диалога между двете държави е нарушена. Всичко вървяло досега по мед и масло, та изведнъж проблемът със сръбските регистрационни табели на територията на Косово и реципрочността при издаването на граничните документи стопира процеса.
Кой процес? Онзи, който и без това не върви толкова време по много причини, една от които е личната неприязън, която президентът на Сърбия Александър Вучич изпитва към премиера от Прищина Албин Курти? Дори и не се опитва да я скрие.
На сръбския президент му липсва Хашим Тачи като партньор
от другата страна. И не толкова, защото се познават от години и работят съвместно, а защото винаги когато нещата по една или друга причина не се получават, Вучич има оправданието, че с „терориста от УЧК Тачи не може да се работи”.
Сега пък била нарушена динамиката на двустранния диалог. Напротив, напрежението в началото на август върна динамиката на отношенията между Белград и Прищина. По много причини. Първата е видимият политически резултат – поканата на шефа на дипломацията на ЕС Жозеп Борел да събере Вучич и Курти в Брюксел насред лятото, на 18 август. И двете столици приеха поканата. А това е още един опит на Европейската комисия да се върне като активен посредник в диалога между Белград и Прищина, след като бе изпуснат за сметка на САЩ. Спомняте си онова срамно за Вучич посещение и среща в Овалния кабинет на Белия дом, когато самонадеяният и изпълнен със самочувствие президент на Сърбия седеше на стол пред бюрото на Доналд Тръмп като послушен, но виновен ученик в навечерието на президентския вот, който Тръмп загуби.
От друга страна, и предшественичката на Борел – италианката Федерика Могерини, не остави кой знае какъв отпечатък върху диалога между Прищина и Белград, между Курти и Вучич. Ако беше силна като посредник, нямаше да има спорадични кризи като тази на 1 август т.г. Защото въпросът с промяната на регистрационните табели на колите на сърбите предимно в северната част на Косово е отбелязан в документи между двете страни преди много време. Също така отдавна е „втасал” и проблемът с разликата в начина, по който се третират косоварите, влизащи в Сърбия, и сърбите, влизащи в Косово. Цели 11 години гърнето с тези проблеми ври, от време на време изпуска пара, която международните институции с помощта на силите на КФОР потушават и вкарват обратно под капака. С наивното оправдание в случая, че от Белград не са били предупредени за намерението на властите в Прищина.
Но още в края на юни правителството на Курти стъпи на реципрочността като основен елемент на международните отношения и реши да третира влизащите в Косово сърби по същия начин, както пътуващите за Сърбия косовари. Искаш да влезеш в Косово през някой от общите гранични пунктове – заповядай, срещу временен документ за пътуване със знаците на косовската държава.
Подобна е историята и с регистрацията на автомобилите на сърбите, живеещи в Косово. И тя като проблем е решена отдавна в двустранни договорености, но не се изпълнява. Прищина настоява всички тези коли да бъдат регистрирани по нормативите на автомобилната администрация на Косово. Тоест, щом живееш на територията на новата държава, независимо дали в община с преобладаващ сръбски етнически елемент, каквито са четирите общини в северната част на страната, трябва да имаш съответната регистрация на колата, каквато имат всички други нейни граждани – със знаците на косовската администрация и държава. Това би означавало, че властите в Прищина искат на практика да имат контрол върху цялата територия на републиката, нейният суверенитет да се разпростира върху всички кътчета и структури, както е договорено още преди 13 години в споразуменията в Брюксел от тогавашните премиери Хашим Тачи и Александър Вучич. Сега Тачи е някъде в лабиринтите на международната съдебна власт в Хага, но пък Вучич е президент пореден мандат и би трябвало да е наясно с подписваното някога. Но това би означавало, че Белград приема новата държава Косово заедно с държавните й знаци и символи.
Описвам подробно това, не защото е новост в сложната проблематика на отношенията между Сърбия и бившата й провинция, сега суверенна и независима държава. А защото това
за пореден път е използвано като фитил, който да подпали напрежението
както сред сърбите в Косово, така и сред политическия елит край Сава на север. Не че в този възел няма и други взривоопасни точки, които в някакъв момент да предизвикат взрив. Пълно е с такива, а когато от едната страна стои Вучич и екипът му националисти, винаги е възможно само чрез дръпване на някоя от струните в душите и настроенията на косовските сърби, те или да блокират пътищата към граничните пунктове, или някъде да произведат изстрели, за щастие без жертви, или да съберат достатъчно хора за протест. Ако някой не е разбрал досега, Вучич има един винаги зареден инструмент за въздействие върху властите в Прищина независимо кой е премиер или президент там и това са тъкмо косовските сърби.
След двудневното напрежение на 1 и 2 август, когато то вече бе започнало да затихва, дори един Еди Рама, министър председателят на Албания, препоръча на Вучич да не вдъхва повече илюзии на своите сънародници в Косово. А Рама е човек и политик, който тъкмо с Вучич се опитва да положи и развие на нова основа отношенията между Тирана и Белград, преди всичко с активно участие в реализацията на идеята на сръбския президент за „Отворени Балкани”.
И още нещо – на срещата на 18 август в Брюксел с посредничеството на Борел тези въпроси, които предизвикаха августовската криза, няма да бъдат третирани. Защото, както казахме, отдавна са вече уточнени в двустранен план. И сега остава да се въведат в практиката. Но понеже в Белград смятат, че властите в Прищина трябва да са под постоянно напрежение, а двустранните отношения да са в кризисната зона с ниска интензивност, пък и не е лошо да се намери някой нов „обичайно заподозрян” като виновник, затова дай да тестваме готовността на косовската държава за реакция. Е, тестваха я, Вучич отново изигра своя театър с извънредно обръщение към нацията и с посещение в Генералния щаб на армията.
За разлика от него премиерът Курти и президентът Вьоса Османи отложиха изпълнението на решението на правителството с един месец. Вярно, след разговор с американския посланик в Прищина, а и след заканата на командването на силите на КФОР в страната, че ще изпълнят задълженията си като мироопазваща сила. Промъкнаха се сведения, че
и на Белград е било дадено ясно да разбере
че ако силите на територията на Косово не стигнат, ще бъдат транспортирани допълнителни части, които да гарантират мира и териториалната цялост на новата държава. Става горещо, но не чак толкова, че да говорим за нов балкански конфликт, който да пренесе войната от Украйна в тази част на Европа.
Добре, Европейският съюз се връща като активен посредник в диалога между Белград и Прищина. Вучич и Курти не са се виждали от юли м.г., ако не се брои мимолетната им среща в Берлин през тази. А къде са американците е може би въпросът? Те са с ясна позиция, която охлади възторга в Белград, че с отлагането на мерките по границата Курти и Османи са претърпели лични и политически загуби. Специалният пратеник на Белия дом за Западните Балкани и отношенията на Косово със Сърбия Габриел Ескобар даде да се разбере, че спорните въпроси между двете съседни държави трябва да се решават „съобразно Конституцията на Косово”, като четирите общини с предимно сръбско население в северната част на страната „не трябва да се превръщат в държава в държавата”.
