Износът на зърно от Украйна през Черно море най-сетне се отпуши, след като бе блокиран от началото на войната на 24 февруари т.г. В началото на миналата седмица от Одеса потегли първият кораб, натоварен с царевица. Това стана възможно след подписването на споразумение с посредничеството на Турция. „Страните няма да предприемат никакви атаки срещу търговски кораби или други граждански кораби и пристанищни съоръжения, участващи в тази инициатива“, се казва в документа.
Корабите, изнасящи зърно от Украйна през Черно море, ще бъдат защитени от буферна зона от 10 морски мили съгласно процедурите, договорени от Русия, Украйна, Турция и ООН. Досега от Украйна са тръгнали десетина кораба. Изпълнението на условията се наблюдава от Съвместен координационен център (JCC) в Истанбул, съставен от турски, руски и украински военни и служители на ООН. Съгласно договорените процедури координационният център ще предоставя информация за планираното движение на кораби през морския хуманитарен коридор, която ще бъде споделяна с военните на Русия, Украйна и Турция за предотвратяване на инциденти.
Русия и Украйна са основни глобални доставчици на пшеница и нахлуването на Москва на 24 февруари в нейния съсед доведе до скок на цените на храните, подхранвайки глобална продоволствена криза, която според Световната програма по храните е тласнала около 47 млн. души към „остър глад“.
Преди войната Украйна държеше 10% от световния пазар на пшеница, 15% – на царевица и 13% – на ечемик. Тя изнася половината от олиото, което е обект на международна търговия в света.
Най-големите купувачи на украинско зърно са Египет (с покупки за $5,2 млрд. през 2020 г.), Китай ($3,47 млрд.), Турция ($2,44 млрд.), Нигерия ($2,15 млрд.) и Индонезия ($2,08 млрд.). Украйна изнасяше годишно и царевица за над $3 млрд. в Мексико и за $2,94 млрд. за Япония. Най-големите купувачи на украински ечемик са Китай и Саудитска Арабия.
Очаква се в резултат на споразумението, подписано с посредничеството на Турция, от Одеса да бъдат изнесени 20–25 млн. т зърно.
„Амнести интернешънъл“ критикува начина, по който воюва украинската армия
Доклад на правозащитната организация разгневи Киев
Доклад на известната международна правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ от миналата седмица предизвика одобрението на официална Москва и бурно негодувание в Киев. Става дума за документ, озаглавен „Украинската бойна тактика застрашава цивилните“. В него се казва, че в хода на бойните действия въоръжените сили на Украйна създават свои бази в жилищни райони, включително в училища и болници. Съответно и част от ударите на украинците се извършават от такива райони и при ответния огън на руснаците има голям риск от смъртта на цивилни граждани. Прави се и уговорката, че „такива нарушения (от страна на украинските военни) по никакъв начин не оправдават безразборните атаки на руснаците, които убиват и раняват неизчислим брой цивилни“.
Куриозното е, че изводите на „Амнести интернешънъл“ бяха масово тиражирани от руските държавни медии, макар че дейността на правозащитната организация е обявена за нежелателна на територията на Русия, а рускоезичната версия на нейния сайт е блокирана от властите в Москва.
В доклада се констатира, че разполагането на украинските военни части в жилищни квартали е
„модел на поведение“
и не става въпрос за единични случаи. „Тази тактика нарушава международното хуманитарно право и излага на опасност гражданското население, превръщайки гражданските обекти във военни цели. Последващите руски удари по жилищните квартали убиват цивилни и унищожават цивилната инфраструктура“, констатират правозащитниците.
Украинците са възмутени от това, че в новия доклад на „Амнести интернешънъл“ няма никакви подробности от местата на събитията, както обичайно работи организацията, когато документира военни престъпления. Така например през юни „Амнести интернешънъл“ пусна доклад за използването от руската армия на забранените от международни конвенции касетъчни боеприпаси при обстрела на Харков. В този доклад се изреждаха 41 конкретни случая на обстрел, при които са загинали 62 души, а 196 са били ранени. Това е установено от анкетирането на 160 свидетели, пострадали и роднини на убитите. Освен това докладът е илюстриран с многобройни снимки на местата на използване на касетъчните оръжия и на техните отломки.
Всъщност при по-внимателен прочит на сегашния доклад се вижда, че има и позоваване на конкретни истории. Привеждат се например свидетелствата на майката на 50-годишен мъж, убит при ракетна атака на 10 юни „в село на юг от (град) Николаев“. Причината е, че в къща, съседна с тази на убития, е имало украински военни, което е превърнало района в мишена на руснаците. Не са казва обаче нито в кое село се е случила тази трагедия, нито пък името на жената, която я разказва. Друг подобен случай се разиграл в „един от градовете на Донбас“, където украински войници се криели зад къща на местни жители и тя била разрушена от руския обстрел. Кой е този град обаче не става ясно.
Отбелязани са 5 случая на
използването на болници като „де факто бази“
на украинските войници. В два от тези случая обаче става дума само за това, че войниците са почивали и са се хранели в здравните заведения“, а само в един случай се говори за водене на огън „от място, недалеч от болница“. Срещу тези пет казуса обаче се посочва само един случай, когато руснаците са обстреляли болница заради разположени близо до нея украински военни. А по данни на Световната здравна организация от началото на войната през февруари украински болници са били обстрелвани най-малко 421 пъти, като в резултат от ударите са загинали общо 181 човека и няколкостотин са били ранени.
В над 20 случая украински военни са били разположени в училища, казва „Амнести интернешънъл“. Не я ясно обаче какъв е проблемът, след като във всички тези училища отдавна не се водят занятия и там няма нито ученици, нито учители. В Киев са гневни, че правозащитната организация не отбелязва нито един от случаите, когато руската артилерия удря училищни сгради, в които няма никакви военни. Така например в гр. Бахмут частите на украинската армия са имали изрична заповед да не се приближават до училища и въпреки това 12 от общо 14-те образователни учреждения в града са повредени от руски удари.
Като цяло основното обвинение на украинците е, че новият доклад на „Амнести интернешънъл“ е едностранчив и премълчава начина, по който се държат руските военни в жилищните квартали на градовете под техен контрол. Правозащитниците обаче нямат достъп до тези градове, явно е, че тема на доклада е било единствено поведението на украинската армия. Освен това
военните недоумяват
как е възможно да защитаваш конкретно населено място, без да разположиш бранителите на неговата територия.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски бе може би най-краен в оценката си за доклада на „Амнести интернешънъл“, като обяви, че правозащитната организация „се стреми да амнистира държавата терорист и да прехвърли отговорността от агресора върху жертвата“. Външният министър Дмитро Кулеба пък каза, че докладът „изкривява реалността и поставя погрешен знак за морално равенство между жертвата и агресора“.
Трябва да се отбележи, че „Амнести интернешънъл“ не за първи път е била обвинявана, че прави услуга на пропагандната машина на Москва. През февруари миналата година организацията реши да отнеме на главния руски опозиционер Алексей Навални статута на „затворник на съвестта“ заради негови нетолерантни изказвания в миналото. След надигналото се недоволство обаче от „Амнести“ се огънаха и два месеца по-късно отново върнаха този статут на Навални.
Сега пък организацията пусна заявление, в което се говори, че тя „дълбоко съжалява за огорчението и гнева, предизвикани от нашето съобщение за пресата относно бойните действия на украинските военни“. В съобщението се казва още: „Приоритетът на „Амнести Интернешънъл“ в този и във всеки друг конфликт е да се гарантира, че цивилното население е защитено. Наистина това беше единствената ни цел при публикуването на това проучване. Въпреки че напълно подкрепяме нашите констатации, изразяваме съжаление за причинена болка“.
