Световноизвестният ни скулптор дарява на софиянци емблематичната си творба – „Водна паша”
Време беше големият и световнопризнат български скулптор Павел Койчев да получи по-видимо присъствие в столицата след неговите три скулптурни творби в София, поставени пред сградата на общинския културен институт „Красно село”, пред американското посолство и в двора на Нов български университет, където творбата му „Преносителят” бе инсталирана наскоро. За 50 години творчество Павел Койчев е изработил стотици скулптури от бронз и други материали, малка пластика и средна големина фигури за интериор и екстериор. Идеята за поставянето на „Водна паша” в градска среда, в София, е от 3 години и е на акад. Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова. И то наистина ще се превърне в събитие.
В момента работата е към своя край, остава да се сложат цветните стъкла на наметалото на човешката фигура в стила на витража, което авторът очаква да грейне като слънце. Всъщност мястото в София Павел Койчев избира сам.
И така, през септември известната композиция на Павел Койчев „Водна паша” ще бъде разположена в Южния парк във водното огледало при западния вход откъм бул. „Петко Ю. Тодоров”. Столична община е основен спомоществовател на идеята, а заместник-кметът Мирослав Боршош предвижда събитието да се случи около празника на София на 17 септември. В скулптурно студио „Марковстудио” в Требич текат довършителните работи. Всъщност това е нова версия на творбата с библейска символика, която Павел Койчев прави на скулптурната група от шест фигури – на пастир и на овце. Човешката фигура е над 4 м. За пръв път тя е поставяна край с. Осиковица през 2009 г., където наблизо върху няколко километра площ под небето е разположена и парк галерията на твореца „Оригиналите”. Десетки творби там очакват своето отливане в бронз.
Скулпторът, роден през 1939, участва през 1999 г. в изложението „Световни художници на хилядолетието” в централата на ООН в Ню Йорк, представя България и през 2002 и 2012 г. на биеналето във Венеция. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и на Софийската художествена галерия, на такива в страната и в частни колекции, както и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.
Известни негови проекти са „Торен бръмбар”, „Доли или нещо за клонирането”, „Стадото”, „Обиталище”, „Къщите, лятото, морето”, „Градежът” и др.
Георги Дюлгеров дава втори шанс на „Записките…” в киното
До края на годината се очаква Георги Дюлгеров, един от най-големите ни кинорежисьори (който в периода 1992–1998 г. е началник на Армейския аудиовизуален център – бившата Военна киностудия – б. р.) , да завърши телевизионната си версия по мемоарите „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов. След 8-годишна пауза („Буферна зона” от 2014 г.) авторът на „Мера според мера” създава тази продукция на Българската национална телевизия – „Няколко страници от „Записки по българските въстания”.
В ролята на Бенковски влиза актьорът от Народния театър Пламен Димов, а на предателя дядо Вълю – Ивайло Христов. Като Захари е младият актьор Иван Николов след енигматичното изпълнение на Стоян Стоев от Военния театър в далечната 1978 г. Досега по книгата е създаден именно легендарният едноименен 13-сериен телевизионен филм. Тогава режисьорите са трима: Веселин Бранев, Борислав Шаралиев и Неделчо Чернев.
Фокусът в сегашния филм са събитията около предателството на Георги Бенковски през последните дни от живота му и смъртта на воеводата, вдъхновител на Априлското въстание, както и срещата на Захари с дядо Вълю след 1878 г. Местните хора с уважение наричали Бенковски „Хаджи Георги”. На лобното му място след Освобождението, когато Вълю трябва да бъде арестуван, присъдата се отлага. Филмът на Дюлгеров е за паметта и за прошката в живота ни, казва самият той и нарича „Записки по българските въстания” българската Библия. По примера на „Мера според мера” и тук актьорите говорят на диалект: Бенковски – на копривщенски, Захари Стоянов – на котленски, а дядо Вълю – на тетевенски.
Международен цирков фестивал в НДК
Първи Международен цирков фестивал у нас ще се състои от 28 септември до 1 октомври в НДК. Организаторът на фестивала – Агенция „Стефани арт”, ще зарадва и зрителите във Велинград. Там постоянно ще бъде представленият цирк „Тангра”, най-големият цирк у нас в момента. В него след фестивала ще останат на работа и част от участниците. А в страната за артистите от цирковото събитие се предвиждат турнета в няколко областни градове, сред които Пловдив и Русе.
Зрителски наплив към еротичните офорти на Пикасо
От месец офорти на гениалния Пабло Пикасо за първи път се показват на Балканите – в зала „Александър Г. Коджакафалията” на Морското казино в Бургас. Куратор е галеристът от Ню Йорк Стефан Стоянов. Над 50 изключителни офорти, създадени през 1968 г., се представят пред българската публика в партньорство с Музея за изкуство и история в Женева и директора му Марк-Оливие Уолър.
Заради огромния интерес Община Бургас отваря втора зала с творби на гениалния художник отново в Морското казино. Това са творби от „еротичната част” на експозицията, която в началото не е представена. Сега втората зала на името на поета Христо Фотев е „с червена точка” и представя най-еротичните работи на художника от този период. Изложбата се посещава и от организирани туристически групи при голям интерес, и от бургазлии. До 31 август залите са отворени без почивен ден от 9,00 до 20,00 ч.
НАКРАТКО
Турнето „Обич и песен” гостува тази седмица в Бургас. Осем известни български изпълнителки ще предложат на публиката незабравими мигове и златни хитове с много звук, светлина и емоции. Обичаните български певици на няколко поколения, които ще пеят на сцената на Летния театър, са Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Мими Иванова, Тони Димитрова, Ева Найденова, Роси Кирилова, Нелина и Теди Кацарова. Те ще изпеят едни от най-големите си хитове и обещават „да бъде пъстро и шарено”. След Пловдив, Русе, Велико Търново, Плевен, Добрич и Варна поредният концерт „Обич и песен” ще бъде представен в Летния театър на Бургас днес от 20,30 ч., а на 16 август турнето продължава в Созопол.
Журналистът Георги Милков – кореспондент от 2000-ата година в Триполи по делото, което беше заведено срещу българските медицински сестри, има премиера на документалния си сериал: „Знам какво направихте в Либия”. Сериалът е в епизоди от по 3 до 5 мин и отговаря на въпросите: Защо именно българите са арестувани, откъде е СПИН заразата в Бенгази и кой освободи медиците и др. Сериалът е форма, с която вестник „24 часа” запознава с отговорите на тези въпроси около най-дългата (от 8 години) и най-тежка заложническа драма в новата история на България.
