Автор: Ивайло Калфин, директор на Европейската фондация за подобряване условията на живот и труд
След края на войната, на следващия ден – все повече анализатори говорят за това какво да предвиди и за какво да се подготви светът. И ако икономиката е основа на основите, заслужава си да се проследят някои икономически процеси, които се случват напоследък и накъде водят те: надявам се да не се налага да се сглобяват останките на света… Тези процеси силно се ускориха и от кризата с Ковид-19, и от войната в Украйна.
Пандемията предизвика и най-дълбоката икономическа криза. Но докато онази през 2008-а отне 10 години за възстановяване на принципа „затегнете коланите“, сега европейските правителства развързаха бюджетите, компенсираха се хора и бизнеси, макар че се затвориха цели сектори в икономиката. И се върнахме на същите равнища на заетост и брутен вътрешен продукт за по-малко от 2 години. Но това си имаше цена: по-високата инфлация. А след нея дойде войната в Украйна, която ускори тези процеси.
През последните 2-3 години се увеличава икономическата несигурност. Основните предизвикателства са бързата цифровизация, променяща труда и начина на живот, увеличените неравенства вътре в държавите и в света и заплахите за климата. Протичат ускорени демографски процеси заради потенциално преместване на големи групи от хора заради война, бедност или търсене на по-добър живот. А в Европа и света демокрацията отслабва, вкл. механизмите на изборите. Прекъсват се логистични мрежи на вериги на доставки. Европа късно се сети да си създава собствени чипове. А световната икономика след десетилетия интеграция и търсене на по-високи печалби е създала не конкуренция, а монополи, от които зависят и енергетиката, и електрониката и електронните производства. Променят се фирмени стратегии, свързани с трудностите в логистиката и доставките. Откроява се тенденцията за деглобализация, с пандемията – и връщане на бизнеса и икономическото развитие в регионите.
Автоматизацията скоростно замества труда, минаващ през дигитализация, която би трябвало да го облекчава, и стигаща до изкуствен интелект, който все повече започва да къса връзката между човешкия и производствените фактори. Тенденцията е скоростна – не в рамките на поколение, а за години: предизвикателство пред това кой колко може да се адаптира.
Има нови изисквания към централните банки и финансовата система с висока интеграция във всички финансови пазари, (капиталовите, пазарите на борсови стоки и банковите пазари на кредити). Увеличава се зависимостта на развиващите се страни от големите финансови пазари. При срив те нямат механизми за омекотяване на удара.
Очертава се тенденция за икономически национализъм. С регионализацията на икономиката повече фирми ще концентрират производствата си не където е най-изгодно по света, а ще търсят регионалния пазар, ресурси и развитие. Икономическият национализъм беше ясно видим при президента Тръмп в САЩ, но ще го видим и в другите държави. Донякъде това е противодействие на глобализацията, но едва ли е добрата икономическа политика, която ще изведе една икономика, като много от европейските, за които е съмнително, че биха се справили с големи пазари.
И не на последно място е тенденцията за възход на Китай, който успя да изненада Запада с икономическото си развитие. Допреди не много години стигмата за тази страна беше: те произвеждат евтини стоки. Да, но вече не е така. Китай има собствени марки, изключително напредва във високите технологии. От него зависят големи икономически фактори и компании, от Китай зависят много световни икономически процеси. И ако има някакъв страх у Запада, той е свързан с конкуренцията на китайската икономика.
Затова от войната в Украйна един от големите печеливши ще е Китай. Днес ускорената цифровизация създава много разделения в обществото между хората, които могат да работят с цифрови технологии, включително по време на ковид – онлайн, и останалите. Между 3 и 5% от работните места са дистанционни преди пандемията, по време на затворените икономики – стигат до над 20%, с най-висок показател в скандинавските страни. Потенциалът е това да са до 1/3 от работните места. И дистанционната работа от необходимост при затворената икономика се превръща в една привилегия, защото работещите на първа линия, другите 2/3 не могат да работят така. И това е ново неравнопоставяне. Увеличава се и количеството неактивни хора. За последните 10 години младите между 15 и 29 г., които не работят и не учат, струват около 1,6 милиарда евро годишно на европейските страни. За Финландия това е 0,2% от БВП, но годишно за България и Румъния да има неактивни млади хора струва до 3,5-3,8% от БВП.
Изключително опасно само от икономическа гледна точка са появата на големите технологични или т.нар. BigTech компании. Те надвишават влиянието на една държава с оборот и активи повече от една средна европейска страна. Имат милиони начини да избегнат регулации, вкл. и данъчни и се развиват в един не особено регулиран свят, който пренася тежестта на облагането върху труда, а не върху печалбата и капитала, като започват да играят значителна роля в социалните процеси.
В мненията по теми като дистанционната работа, на въпроса „На кого вярвате“ отговорът е: най-силно – на учените, после на лекарите и правителствата са последни. Това откроява и интересна тенденция: хора, които активно пишат и говорят срещу ваксините, също толкова активно в момента защитават руската агресия в Украйна. Тях всъщност не ги интересуват ваксините или Русия, те са против мейнстрийма, против статуквото. Те не са само маргинални и бедни хора, сред тях е и средна класа,но с негативни очаквания за развитието. Хора, които имат и приличен стандарт на живот, но очакват той да се влоши, вкл. и за децата им. И те са силно политически активни. Във Франция, например, традиционните партии изчезнаха тотално, появиха се националисти. Навсякъде
има активна мобилизация на тези, които са „против“ статуквото.
Тези процеси, засилени от войната, намаляват растежа в целия свят, почти двойно увеличават инфлацията, задаваща се заради войната продоволствена криза, която ще задълбочи тежки демографски процеси, неравенствата и социалните протести.
Всички важни решения за сглобяване, за изграждане на някаква система, са се случвали след тежка криза. Ако не е война, то това беше, например, след енергийната криза през 70-те в света. Така че сигурно трябва да сме готови да минем през тежка криза. И сигурно има начини да се потърси изход, какъвто Европа е намерила след Втората световна война. Това означава нов социален договор, различен вид международен ред, международни гаранции и международно сътрудничество. И обществена подкрепа, каквато за момента няма като предпоставка за подобни действия.
Конфронтацията се засилва, но тези, които са определящи за развитието на икономиките през следващите години, са извън нея и наблюдават отстрани. А тя взема своите всекидневни жертви – физически и икономически. Военните индустрии ще имат възможност да изпробват в реални условия нови оръжия и технологии и ще натрупат значителни печалби. Но за сметка на много човешки живот и страдание.
Какви са перспективите за икономиката в тази среда на нова глобализация и на стари рамки на международните икономически отношения? В дългосрочен план икономиката ще се адаптира към новите реалности и ще отговори на новите обществени отношения. Стратегическата конкуренция ще бъде за суровини и технологии. Ковид-19 събуди разбирането, че човешкото общество, вкл. икономиката, са още уязвими от природата и трябва да са готови да преодоляват шокове от различен характер. А войната на Русия в Украйна и последвалите санкции са епизод от миналото. Тя няма да донесе ползи нито на тези, които я започнаха, нито на света като цяло.
Статията е базирана на изказването на Ивайло Калфин на дискусията „На следващия ден“, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и Института за икономика и международни отношения. Участниците обсъждаха как ще изглеждат светът и Европа в деня след края на войната.
