Лято е и е горещо. Банално, почти като това, че кръвното и сърцето ни отварят повече грижа. И като не се вслушваме стриктно в сигналите на тялото, се случва да създаваме проблеми и на лекарите. Заради което сме в Клиниката по кардиология на ВМА, където 4-ма специализанти дават надеждата за приемственост в екипа.
Какво се случва?
Ръководителят на клиниката по кардиология проф. Ивайло Даскалов обяснява адаптацията на сърдечно-съдовата система в горещините. Най-често проблемите се свързват с по-ниските стойности на кръвното налягане. Усеща се дискомфорт, понякога – аритмия. Задължителното нещо е консултацията с кардиолог или с личния лекар, за насока към специалист. Кардиологът оценява типа на аритмията и подхода за лечение. Той преценява причината за състоянието: разширените артериални кръвоносни съдове са понижили кръвното налягане или има загуба на електролити заради силното изпотяване. Ниските стойности при повечето пациенти с артериална хипертония, трябва бързо да се променят, да се изключат някои лекарства и да се нормализират стойностите в диапазона 120-130/80. Разходките са само рано сутрин или късно вечер за кратко, пият се повече течности и се ядат повече зеленчуци и плодове.
Заради последната вълна от COVID-19 в клиниката се появяват отново пациенти с миокардит. Затова се препоръчва поставяне на бустерна доза от ваксина при пациенти в риск, като това са и пациентите със сърдечно-съдови заболявания и възрастните, подчертава проф. Даскалов. Няма медицинска логика острите миокардни инфаркти да са повече през топлото време, казва той. Те са свързани с образуването на артеро-склеротична плака, която води и до пълното запушване на кръвоносния съд и некроза на част от сърцето.
Специализантите
Лейтенант д-р Боряна Григорова винаги е имала интерес към кардиологията, специализира вече 2,5 години. И се радва, че буквално всеки ден натрупва знания и опит. В професионалните й планове първо е да завърши специализацията си. А напред във времето мисли и за докторантура. От лекарска фамилия е и е наясно, че в медицината лесно няма. Интересува я възможността за научно развитие, за навлизане в по-дълбокото на професията. Като специализант има възможност с колегите й и за научни публикации. Оценява хоризонта в професията пред младите колеги в клиниката.
На д-р Мирослава Младенова вече й предстои изпит. Прекъснала е специализацията си само по майчинство. Харесва й възможността да работят с опитни лекари, които им доверяват да предлагат вида лечение на пациентите и да го следват самостоятелно, да извършват сами изследвания, „да водят“ сами пациентите – от приемането до изписването, да ги проследяват, като истински специалисти, макар и с помощта на колегите си-ръководители. Това дава самочувствие и подкрепя първите стъпки на един млад лекар, казва Мирослава, дава ни шанс да се усъвършенстваме във висококвалифицираните дейности на кардиологията, да посещаваме външни курсове.
Д-р Габриела Господинова втора година специализира тук. Обяснява, че сърцето винаги я е привличало като орган в човешкото тяло, свързан с всички жизнени процеси в организма. Необходимо е да му обръщаме повече внимание, въпреки че у нас пренебрегваме голяма част от симптомите му, казва тя. И така често в клиниката постъпват пациенти с дългогодишни заболявания, нелекувани и със съответни последствия. Сред тях има и млади хора. При някои болестите на сърцето се влияят от генетични заболявания, които се проявяват в ранна възраст, казва Габриела. Възрастните са засегнати повече от сърдечно-съдови заболявания. Физическата активност е важна за нормалното артериално налягане и доброто здраве, но не бива да се прекалява във фитнеса с нерегламентирани добавки, със стероиди, предупреждава бъдещият кардиолог. При надценяване на физическите възможности винаги има риск от инфаркт, дори 30-годишни пациенти са с данни за миокарден инфаркт. А в клиниката възможността за развитие е огромна, смята тя, като при обучението на всеки специализант се обръща индивидуално внимание. Специализантите винаги разчитат на обратна връзка с препoдавателите си.
Д-р Илияз Хаджиев, завършил Медицинския университет във Варна, за първа година е специализант в клиниката на проф. Ивайло Даскалов. Работата и специализацията ми във ВМА ми дава доста възможности за развитие заради това, че тя е голяма болница с много звена, в които могат да се видят не само кардиологични, но и полиморбидни пациенти, т.е. с множество други заболявания. Това споделя бъдещият кардиолог. И разказва, че базата данни им дава възможност да се развиват в различни направления, за да станат добри лекари-кардиолози. Въпреки че до завършването на специализацията му има доста време, в бъдеще би искал да работи тук. Споменава баналната истина, че рисковете от лятото с високите температури за сърцето отново се пренебрегват от хората. А заради разширяването на кръвоносните съдове, което понижава кръвното налягане, пациентите на медикаментозно лечение трябва да следят стойностите му и в къщи и да го регулират. За да не се стига до хипотония с опасно ниски стойности. Илияз говори уверено с езика, който е слушал вкъщи от майка си – кардиолог и баща си – личен лекар.
Доц.д-р Лилия Демиревска
COVID-19 промени картината на кардиологичните заболявания. Поради различни страхове, пациентите често отлагат посещението в болница. Това промени епидемията с т.нар. косвени жертви, които не търсят лекарска помощ навреме.
Иначе, лятото идва с много ниското кръвно и затова трябва да се намали антихипертензивната терапия. Пациентът и сам трябва да я контролира, но да търси и съвета на лекар. Защото лятото „извиква“ и ритъмни нарушения на сърцето, пак свързани с дехидратация, с йонни нарушения заради обилното изпотяване. Тежкият COVID-вирус от първите вълни на пандемията увеличи и заболяванията на сърцето. През последните 2 години имаме повишаване случаите на белодробни емболии, както и на миокардити, включително при млади хора. Пандемията ни научи, че не трябва да се подценява нито една ситуация.
Нашата мотивация като лекари винаги е била да помогнем на нуждаещия се. В здравната ни система, за съжаление, е прието пациентът да се лекува като болестна единица. Слава Богу, при нас ги лекуваме като едно цяло. С колегите помагахме много по време на пандемията, ежедневно следяхме състоянието на голяма част от COVID-пациентите във ВМА със сърдечни проблеми.
Ако се върнем към темата за инфарктите – имали сме млади пациенти с причинен силен спазъм на съдовете, които хранят сърцето, в резултат от употреба на кокаин. Трябва да се помни, че този наркотик може да причини голям инфаркт, хипертонична криза, дисекация на аортата, т.е. разкъсване на стените.
Иначе, кардиологията се развива бързо. Това е тежка, мултифункционална специалност. Затова учим специализантите ни да гледат на пациента неедностранно и да се държат човешки с всеки от тях. На шега казват, че „лекарската професия е наполовина попска“, защото доброто отношение и добрата дума лекуват, буквално.