Политическите драми и недостатъчният обществен консенсус у нас, включително в различните състави на парламента, спъваха в годините назад обновяването на бойната ни авиация. Тези дни отново се тиражира позицията, че в условия на криза не е удачно да даваме милиарди за вторите осем самолета Ф-16. Макар че плащането ще бъде разсрочено, но явно за някои това е подробност. Макар че добре въоръжената армия не би трябвало да е подробност за когото и да е било. Позицията – осигуряването на отбраната да не бъде основен приоритет, налага необходимостта от идването на съюзнически сили, за което са против същите, които отстояват подобна политика?!
Да се върнем, обаче, 10-12 години назад към темата. Започваме от края на октомври 2010 г.
През тази година и до средата на следващата ще се провеждат разговори с различните компании, потенциални доставчици на нов боен самолет, каза тогава министърът на отбраната Аню Ангелов пред журналисти. С негова заповед бе създаден програмен тим, който да работи по този въпрос. В края на 2011 г. трябваше да бъде предложено на Народното събрание да вземе решение по инвестиционен проект за конкретния тип изтребител. Договорът с конкретния изпълнител се очакваше да стане факт до края на 2012 г.
Действително, на 19 декември 2012 г. правителството реши да даде мандат на министър Аню Ангелов за водене на преговори за избор на нов тип бойни изтребители. До 1 март 2013 г. трябваше да докладва пред Министерския съвет за резултатите от преговорите и да предложи инвестиционен проект с конкретен тип изтребители, както и с всички параметри на доставката. Тогава той обясни, че страната ни трябва да закупи минимум 8 изтребителя, а сред потенциалните продавачи са Германия, САЩ, Швеция, Италия, Израел, Португалия. По думите му нямаше предварително обявена сума за покупката, за да се даде свобода на преговорите, а не е изключено да се преговаря и за самолети втора употреба.
„Основата на всичко в моя доклад е крайната необходимост да се разреши този проблем, който се решава от 2001 година от правителството на Иван Костов, впоследствие правителството на Сакскобургготски, а така също в края на 2008-а има опит за решаване от тройната коалиция“, каза министър Ангелов. На 20 февруари 2013 г., обаче, премиерът Бойко Борисов подаде оставката на правителството.
Датата 1 март стана безпредметна
Останаха в историята всички вълнения около коментарите какви самолети търсим – новопроизведени или втора ръка. Иначе специалистите от българските Военновъздушни сили (ВВС) си бяха свършили работата. Ако не беше така, който и да е министър не би се наел да внася такова предложение за обсъждане в Министерския съвет.
По-големият въпрос, обаче, бе, че всичко се случваше в края на мандата на правителството и парламента. Появиха се коментари дали изобщо правителството да внася проекта в Народното събрание дни преди парламентарните избори, след като няма да има време да бъде финализиран законодателно.
Още през ноември 2012 г. Ангел Найденов – заместник-председател на Комисията по отбрана , заместник-председател на ПГ Коалиция за България и говорител на БСП, заяви в свой коментар: „Ние настояваме правителството да спре процедурата и да не обвързва със свое решение следващи правителства и следващи парламентарни мнозинства. Решението по този проект следва да бъде в началото на мандата и да се носи политическата отговорност от самото начало на управлението, а не в края на мандата“. Явно по същата причина той не успя да внесе проект. Беше твърде кратко министър на отбраната – от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.
Така нишката на политическите драми стана много сериозна. Две редовни правителства по ред и два парламента си отидоха предсрочно, а гласуван проект и договор за нови изтребители нямаше.
Ще прескоча оня момент от края на април 2017 г., когато преди изборите готвещите се да управляват не разбраха какви са намеренията на служебното правителство на Огнян Герджиков по отношение на избора на изтребител.
Ще се върна обаче на 2 юни 2016 г. за да акцентирам върху темата за консенсуса и интересните му превъплъщения в парламента. Купуването на новите самолети за ВВС беше одобрено от 43-ото Народно събрание със 123 гласа „за” от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт, ДПС, АБВ и Български демократичен център. Решението бе подкрепено от един депутат от БСП и независимите народни избраници. Гласуваха 156 депутати. Последваха ръкопляскания в пленарната зала.
Година и нещо по-късно, с не по-малко мнозинство – от 126 депутати, парламентът върна проекта в Министерството на отбраната, приемайки доклада на временната комисия за проучване на процедурата. Така поредният опит за модернизация на ВВС пропусна не 224 дни до подписване на договора, както предвиждаше графикът, а много повече. Този риск, коментираха експерти, е не по-малко опасен от развитието на световния самолетен пазар, а както се оказа 3-4 години по-късно – и от среда на сигурност.
Дебатът около модернизацията
на Българската армия в тези години показа, че сме далеч от постигането на консенсус по националната сигурност. Такъв изключително важен въпрос като превъоръжаването на бойната ни авиация разделяше и разделя както депутатите, така и обществото. Политическата класа в лицето на управляващите не успяваше да убеди своите опоненти в правилността на взетото решение. Тези изтребители, колкото и малко да са те, са необходими на ВВС. Авиационната ни техника е отпреди повече от 40 години. Вярно е, че ще служи още, което показва, че тогавашната власт е взела целесъобразно решение. Но всяко начало си има край. Както и самолетът си има живот.
Извън парламента дебатът също създаде странни усещания, които най-малкото не са адекватни на сериозността на темата. Дори се стигна до някои непремерени действия и изказвания спрямо военната експертиза и армията като цяло. Създаде се впечатление, че т.нар. орязване на способности е дело на ВВС. Наложи се министърът на отбраната да прави изявления в обратна посока, но медиите вече тиражираха протокол, който незнайно как изтече от папките на договарящите. И след защитата на министъра политици продължаваха да твърдят, че решението за Ф-16 е взето от военните специалисти и те само се съобразили с тяхното мнение. Но кой пилот ще предпочете да лети с недостатъчен боекомплект?
Впрочем около офертата за вторите осем Ф-16 пак се чуха гласове, които, едва ли не, обвиниха ВВС в саботаж. Наложи се служебният министър Димитър Стоянов да разяснява ситуацията. „Има 56 въпроса, отправени към американската страна, за които очаквам отговори. Те не са свързани с реална актуализация на офертите, а с изясняване на ситуацията. Има много неща, на които трябва да се обърне основно внимание. Дочуха се гласове, че това едва ли не е било саботаж от страна на ВВС. Това, което искам да споделя е, че националният интерес не е саботаж“, каза той.
Показателно бе, че през този 10-12-годишен период от най-високо място излезе приказката, че Генералният щаб си купувал вертолети без въоръжение, за да избяга, когато започне войната. Тя бе посрещната с мълчание дори от генералите и адмиралите от запаса, които бяха в парламента.
Наложи се президентът да обяснява на посланиците какво е предназначението на кугарите, например. Впрочем при първото такова изказване генерал-лейтенант от запаса обяви, че си връща пагоните, т.е. се саморазжалва. Много е трудно, дори невъзможно, при подобни изявления от най-високо място да се постигне консенсус, който иначе е крайно необходим за националната сигурност.
Следва да изберем новото Народно събрание. То ще трябва да гласува Проекта за инвестиционен разход за придобиване на вторите осем Ф-16. И не само него. И не само за бойните машини на пехотата. Чака го Инвестиционния-план програма до 2032 г. за превъоръжаване на армията. Дали ще има консенсус? И дали ще се оспори фактът, че националната сигурност струва пари? И дали темата няма да влезе в политическа употреба? Ще наблюдаваме през следващите години.
Фото Огнян Стефанов
