Автор: Ивайло Пашов
Курсистите се завръщат у нас в началото на октомври 1959 г. Повечето са новоназначени младши офицери, постъпили в армията веднага след като завършват инженерни специалности във ВМЕИ. Няколко – старши офицери от Министерството на народната отбрана (МНО).
„След пристигането се явихме в щаба на 1-ва дивизия ПВО в София. Получихме две седмици отпуска и ни заповядаха на 30 октомври да се представим в поделение край с. Марино поле, до Карлово. Това малко ни разочарова, защото при агитацията да постъпим в армията обещаваха да служим в София”, спомня си о.з. полковник инж. Ангел Томов.
Въпросното поделение 25680 е новосъздадена по указания на МНО зенитно-ракетна школа за преподготовка на ръководен състав от тогавашната Зенитна артилерия за формираните ЗРВ. Изградена е на бившето военно летище край Карлово, строено от германците. Представлява самостоятелно военно градче, край което минава жп линия. В него има хангари, учебни помещения, сгради за щабовете и за личния състав. Там завърналите се от курса в СССР офицери стават първите преподаватели по изучаването на новото зенитно-ракетно оръжие.
Ето какво разказва о.з. полковник инж. Марко Колев: „Заварихме една добре подготвена база за предстоящото обучение
на офицери и войници за нуждите на ЗРВ. Територията й беше разделена. В зоната на старите самолетни хангари се намираше техническият район с няколко халета и щаба на школата, която оглавяваше полковник Куни Динев. Там по-късно развърнахме техниката. В другата част имаше двуетажни сгради с различни по големина жилища. В няколко бяхме настанени офицерите-обучители. Ергените – по двама в двустайни апартаменти, а вече семейните като мен – в по-големи, в т.нар. семеен блок, заедно със семействата. Командването на поделението живееше в близка сграда, а нашите обучаеми деляха спални в други здания, като останалото от германците казино. На горния му етаж се намираха стаите на бившите авиатори, а на долния – голям салон, ползван като столова. Имаше още медицински пункт с двама лекари и добре организирано стопанство със зеленчукова градина и свинеферма”.
Секретността е на високо ниво. Воинската част е сериозно охранявана, със строг пропускателен режим и ограничен достъп до техническия район и документацията. Това създава неудобства, спомня си о.з. полковник Колев: „Още по време на курса в Улан Уде, СССР, тетрадките със записки, които си водихме по техника и тактика на използване на ЗРК „Двина”, се завеждаха под номер и сдаваха в секретна секция след занятията. Не можехме да ги ползваме извън учебния център. В края на обучението ни ги събраха и изпратиха към България като секретна литература”.
О.з. полковник Томов разказва, че след пристигането в школата в Марино поле са разпределени на групи по специалности и получават задача да разработят програмите за занятията: „А ние още не бяхме получили записките си от Съюза. Учебната техника не беше пристигнала. Не разполагахме и с никакви схеми. На практика започнахме да работим по спомени. По-късно назначиха един старшина за фотограф, който, когато дойдоха тетрадките ни, снимаше чертежите и правеше едни грамадни учебни табла. Към края на годината посрещнахме и комплекса „Двина”.
В унисон със секретността той е докаран с влак на близката гара през нощта. До Кишинев за състава отговарят руснаците, а оттам управлението и охраната му поемат наши машинисти и военни. С ешелона на отделни вагони и в контейнери е доставен учебен ЗРК СА-75 и учебни пособия.
В състава му влизат пускова установка, транспортно-зареждаща машина, учебни ракети, кабини за управление и автомобилната техника. Още преди съмване всичко е разтоварено и извозено до хангарите в учебния център под въоръжен ескорт.
„Пролетта на 1960 г., няколко месеца след като развърнахме техниката в два дивизиона (огневи и технически) и стартира обучението, на посещение дойде първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Придружаваха го генерали от МНО, командващият 1-ва дивизия ПВО полковник Карл Винаров и други висши офицери, с които разгледа базата и новото оръжие за формиращите се ЗРВ”, казва о.з. полковник Томов, който по онова време е старши лейтенант и преподавател в огневия дивизион. Обучава курсистите да работят с енергозахранването (дизелна електростанция и разпределителна кабина) и с ракетата на „Двина”. Тогавашният капитан Колев пък е част от екипа на техническия дивизион и ги учи да боравят с контролно-изпитателната подвижна станция на комплекса, с която се проверява изправността на ракетите.
В школата се изпращат главно офицери от зенитно-артилерийските подразделения. Целта е да се подготви команден състав за бъдещите зенитно-ракетни и технически дивизиони, началници на команди и техници на кабини от състава на ЗРК. В учебните програми залягат дисциплини, необходими за усвояването и използването на техниката. Курсовете на обучение са 6-месечни, профилирани в четири цикъла. В тях се изучава тактика и теория на стрелбата в ЗРВ. Техниката и бойното използване на радиотехническа команда, материалната част и дейността на стартовата команда, бойната работа и техническото обслужване в техническия дивизион. В началото наред с офицерите са обучавани и сержанти, и войници.
„След завършване обучаемите заминаваха за бойните части на ЗРВ, чиито позиции се изграждаха междувременно. Посещавахме ги, за да ги изпитваме за допуск до бойна работа. Как си бяхме свършили работата стана ясно през октомври 1960 г., когато войските проведоха първа успешна стрелба в СССР. В нея участваха разчетите на два от дивизионите, които обучихме”, заявява о.з. полковник Томов.
Школата е закрита есента на 1962 г., а на територията й се настанява воинска част с ракети „земя-земя”. Обучението на офицерския състав за ЗРВ е прехвърлено във ВНВАУ „Г. Димитров” в Шумен с цялата материално-техническа база. Част от обучаващия екип и командването на учебните дивизиони също са изпратени там като преподаватели. Останалите получават разпределение в зенитно-ракетните части и щабове. О.з. полковник Марко Колев е назначен в новосъздадения Първи корпус ПВО в София, а след това продължава да обучава кадри за войските в катедра „Радиолокация” на Военна академия.
„Преди разформироването не ни казаха кой къде ще бъде разпределен. Беше ми подсказано, че уж отивам в дивизион край Самоков. Но през август 1962 г. с още 4 колеги ни изпратиха във Военното училище в Шумен като преподаватели. Там се оборудваха две катедри, в които започнахме да подготвяме курсантите за нашата ПВО. Те бяха изключително добре подбрани и много подготвени момчета, от които по-късно станаха отлични командири… Останах там до 1966 г., след което се преместих в столицата и започнах работа по електроинженерната си специалност в сектора на отбранителното строителство.
И досега се гордея, че спомогнахме за полагане началото на ЗРВ, като обучихме състава на първите дивизиони на комплекса СА-75. Затова смятам, че създаването на войските малко неправилно се свързва с първата им стрелба (1 октомври 1960 г.).
Истинската им рождена година е 1959-а, когато е курсът в СССР и започва подготовката на Марино поле и строежът на позициите. А това е направено на основата на взетото от правителството и министерството решение за тяхното формиране”, коментира о. з. полковник Ангел Томов.
