Военнослужещият трябва да обича професията си и да бъде трезвомислещ, казва началникът на Щаба на Съвместното командване на силите
– Г-н флотилен адмирал, от борда на военните кораби вече сте на „борда” на Съвместното командване на силите (СКС) като началника на Щаба. Как възприемате тази промяна в задълженията – от морето към сушата?
– Иска ми се да започна със стиха на поета Кръстьо Станишев (от неговата стихосбирка „Синьото море”): „… Незнайните предели пред теб сега трептят. В незнайното за смелия е най-добрият път. Морето се люлее, вдигни платното ти! Чуй! Бризът вече вее. И твоят път блести!…”. Бях млад, когато се изправих пред голямото предизвикателство на офицер от Военноморските сили (ВМС). Животът ми мина в морето, по корабите. А от морето и прекараните часове на борда на различни класове кораби ми останаха само спомени. Животът на кораба е различен. Там всичко е ясно, точно и подредено. От друга страна, животът на брега е противоречив и сложен. Промяната в задълженията ще ми даде нови хоризонти за изява. Да приемеш длъжността „Началник на Щаба” на доказала се през годините структура е забележително постижение в кариерата на офицера. Това е вот на доверие от страна както на висшето военно ръководство на Българската армия (БА), така и на политическото. Вярвам в подкрепата на моите командири и колеги, които ме приеха с отворени обятия… Това е тази връзка между борда на кораба и длъжността ми в момента на сушата. Има една поговорка: бивш моряк няма. За цял живот си оставам моряк.
– Кои са първите стъпки, които предприехте на новата позиция?
– Несъмнено започването на нова работа е вид стрес дори и за най-спокойния и подготвен човек. Ново място, различна позиция, нови хора. Всичко това изисква период на адаптация. Рутината ще дойде с времето. В началото започнах с анализ на новата среда, запознаване с традициите на СКС, процесите, които определят облика на структурата и не на последно място – екипа. Проведените срещи за представяне на отделите и подчинените формирования допринесоха изключително много да направя една моментна „снимка” на текущото състояние на СКС. Последвалите разговори и непосредствената комуникация с личния състав значително ми помогнаха в нелеката задача да се изградя като лидер в новия екип. Паралелно с това навлизам и в процеса по управление и координиране на дейностите на контингентите зад граница. Моето виждане е, че паралелно с другите неща, екипното начало и екипът също са водещи и са част от предизвикателството на един военнослужещ, заемайки такава отговорна позиция.
– Назначението Ви в СКС почти съвпада с първата годишнина от трансформацията на Командването (от 1 септември 2021 г.). Какви основни постижения на СКС в този период ще се стремите да надграждате?
– Точно преди една година като продължение на процеса или по-точно – в резултат на процеса на Стратегическия преглед на отбраната бяха сформирани новите командвания и беше до известна степен редуциран съставът на СКС. Самото ми назначение идва на фона на една нова, променена среда за сигурност в регионален и глобален аспект. Направената реорганизация е част от една по-голяма цялостна картина. В момента СКС, според мен си е на точното място, на оперативното ниво. Структура, която беше създадена назад във времето именно с тази цел – да може в определен момент да ръководи всички структури на оперативно ниво. Мисля, че с този личен състав е създаден щаб, който може да планира, да организира и да провежда операции по трите мисии. През изминалата година СКС затвърди авторитета си на водещ оперативен щаб. Наред с провеждането на съвместното учение „Морски страж 22” и последвалите разделни и единни щабни тренировки, в СКС се работи активно и за подобряване на координацията и взаимодействието с партньорите ни от НАТО. Мога да посоча добрите взаимоотношения, които поддържаме в момента със Съвместното командване на силите на НАТО в Неапол и Съвместното командване на силите в Румъния. По време на проведеното съвместно учение „Морски страж 22” успешно са се доказали разработените стандартни оперативни процедури, свързани както с планирането на съвместни операции, така и с функционалното взаимодействие между отделните групи, участващи в такъв вид дейности. Като едно от предизвикателствата пред мен бих определил намирането на вярното решение за синхронизиране на бойния ритъм на Щаба на СКС с този на Щаба на отбраната и на командванията на оперативно ниво. На следващо място като предизвикателство пред мен бих определил процеса на усъвършенстване на добрите практики по национално ръководство и администриране на управление на българските контингенти зад граница. Към момента немалък брой военнослужещи от състава на Въоръжените сили (ВС) изпълняват достойно поставените задачи в три мисии на НАТО и пет на ЕС.
– Като командир на фрегатата „Верни” в интервю за нашия вестник преди 11 г. казахте: „Основното качество, което се стремя да формирам между членовете на екипажа е човечността”. Какви лидерски практики за работа с хората смятат да използвате, за да се развива щабът на СКС като единен екипаж, който успешно плава сред морето на проблемите?
– Благодаря, че ме връщате близо 11 г. във времето, когато бях командир на фрегатата „Верни”. Действително тогава имах поставена цел, която мисля, че достойно постигнах и със слизането ми от борда на кораба мисля, че оставих един много добър екип, който имаше необходимата основа да се развива и усъвършенства във всякакъв аспект. Да, тогава бях командир на една платформа с близо 130 човека екипаж, което наистина си беше огромно предизвикателство. Да си капитан на отбор не е лесно. Трябва да се боря, да се стремя да наложа личността си върху микса от характери и да напомня на хората до мен, че те са част от този екип. Ще се постарая да убедя своите подчинени, че вместо да ме информират ежедневно за задачите, по които работят, трябва да прибягнат до това да ми докладват резултатите от постигнатия прогрес. Да умеят да нанасят нужните корекции в процеса на работа, без да е необходимо командирът „да претегля” всяко тяхно решение. Това е от особена важност за успеха на един екип, на структура като нашата. На следващо място – военнослужещият трябва да обича професията си и да бъде трезвомислещ. Трябва да уважава своите началници и подчинени. Да оценява колегите си като хора, не само като военнослужещи, защото в нашата структура и като цяло във Въоръжените сили ние сме смесица – военнослужещи и цивилни служители. И именно тук човешкото трябва да надделява. Ще продължа да бъда последователен в действията си и да утвърждавам мястото на СКС в структурата на БА.
– В какви основни посоки ще бъде насочена работата на СКС в близките месеци?
– Задачите, които стоят пред СКС са многобройни. Ще акцентирам върху по-основните, които предстоят в следващия период от няколко месеца до една година. На командира на СКС е възложена цялостната организация по изпълнение на мероприятията, сроковете и отговорностите, свързани с дейността на бойната група с рамкова държава Италия, формирана на територията на нашата страна в контекста на усилените мерки за бдителност на НАТО в източно направление. В тази връзка основните усилия, както моите, така и на Щаба на СКС, ще бъдат насочени към осъществяване на координация и организиране дейностите по разполагане на съюзни формирования за доизграждане на бойната група. През септември предстои провеждането на няколко съвместни щабни тренировки, като новото в една от тях ще бъде планирането и координирането на съвместен отговор на разнородни и неочаквани заплахи при провеждане на отбранителна операция. Ще бъдат тествани нови софтуерни продукти, с които ще се оптимизира взаимодействието с други функционални групи от видовете ВС и СКСО. В края на годината, съвместно с представители от САЩ ще бъде тестван продукт за създаване на модел и визуализиране в реално време на заразяване при възникване на химически и радиологични опасни аварии, след което ще се извърши внедряване на продукта във Въоръжените сили.
– Какво е мястото на военноморския компонент в изграждането на съвместността, за която отговаря СКС и как ролята на ВМС може да бъде засилена?
– Провеждането на съвместна операция за защита на териториалната цялост на страната е изключително сложна, комплексна и отговорна задача. Всеки вид ВС има своето място в една такава операция и съгласуването на усилията между тях гарантира успеха на операцията. За самото съгласуване сме отговорни ние – СКС. От нас зависи каква ще е степента на съгласуваност на действията и степента на съвместимост, както се изразяваме – на терен. Проведените учения през тази година показаха, че симбиозата между СВ, ВВС, ВМС и СКСО е напълно възможна. А военноморският компонент играе все по-важна роля в така очертаната сложна и динамична обстановка в Черноморския регион. Резултатите от приключилото преди месец и половина национално военноморско учение с международно участие „Бриз 22”, доказват, че ВМС са способни и разполагат с необходимия ресурс да неутрализират всякакъв вид заплахи в нашите териториални води.
Морякът, който покорява върхове
Само за около година, след като се премества от Варна в София, в свободното си време флотилен адмирал Галин Манев покорява няколко планински върхове. Така, както и в служебен план постепенно се изкачва по върховете на военната кариера.
Роден е във Варна през 1970 г. „Мечтата ми да бъда моряк, по-точно – офицер от ВМС, датира от ранно детство, по ред обстоятелства. Не само това, че живея на брега на морето, не само, че съм виждал в събота и неделя красивите униформи на курсантите, които излизат в отпуска, но бях твърдо убеден, че това е моето поле за изява”, споделя флотилен адмирал Манев.
Неотклонно преследва своята цел и мечта като през 1994 г. завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. Въпреки че може да остане във Варна, избира южен гарнизон и отива да служи в Созопол. Предизвикателството е огромно. Служи на една от най-новите платформи тогава във ВМС – ракетна корвета „Мълния”, на която скоро става командир. Бях сред млади колеги в млад гарнизон, което допринесе за моето развитие като военен, изтъква флотилен адмирал Манев.
Завършва ВА „Г. С. Раковски”, служи в Щаба на ВМС. От 2008 до 2013 г. е командир на фрегатата „Верни”, а по-късно е командир на 18-ти дивизион кораби спомагателно назначение във Варна. През 2016-2017 г. завършва Военноморския команден колеж в Нюпорт, Роуд Айлънд, САЩ, след което е началник на отдел в Щаба на ВМС. През 2021-2022 г. е началник на отдел „НАТО, ЕС и регионални инициативи” в дирекция „Стратегическо планиране” в Щаба на отбраната, а от 1 август т. г. е началник на Щаба на СКС.
Морето много ми даде, но и взема доста от свободното време и от спокойствието, заявява флотилен адмирал Манев. И допълва: „Но това е призвание – да си на борда на кораба. Излизайки в морето, човек се презарежда, получава нови сили. Това, което морето отнема, после си го получаваш и се постига баланс. Морето ми даде и самостоятелност, възможност да се доразвия като личност, да мога да усъвършенствам своите лидерски качества. И бих казал, че до момента добре се справям в това направление”.
Докато служи в Созопол, Варна и Бургас, в свободното си време практикува любимия си спорт – плуването, допълнено от кратки автопътешествия из страната.
Сега на дневен ред са планинските върхове. „Премествайки се в София, получих нови възможности, може би да преоткрия себе си. Използвам свободното си време за излети сред природата. Запалих се по изкачването на върхове. За една година мога да се похваля с доста покорени върхове, за които само съм чел и гледал по телевизията. Така се докоснах до красоти на България, които заради дистанцията от морето доскоро нямах удоволствието да посетя”, споделя флотилен адмирал Манев.
