Едва ли има българин, който да не знае това ярко описание на боевете на връх Шипка от Иван Вазов. Припомниха си го няколкостотин човека, които в края на миналата седмица се събраха на историческото място, за да отбележат 145-та годишнина от славната епопея. Денят бе безоблачен и горещ дори и в планината, точно такова е било времето и през август 1877 г., когато жегата и жаждата са усложнявали още повече задачата на бранителите на Шипка.
Силуетът на паметника на връх Свети Никола (по навик сме свикнали да го наричаме Шипка) придоби още по-величествени очертания в събота сутринта, когато по стълбите пред него започнаха да се построяват войниците и офицерите от двете механизирани бригади – 61-а Стрямска и Втора Тунджанска. Последваха ги ветераните от „Випуските на свободата“, децата от ученическите гвардейски отряди и истинските гвардейци от Националната гвардейска част. На Шипка бяха и много граждани от цялата страна, и дори неколцина чужденци. Вятърът леко полюшваше перата над шапките на гвардейците, във въздуха кръжаха дронове на телевизионните екипи. Около паметника мереха своите премени поне стотина души опълченци, войници от руската армия и османлии с чалми или фесове – представители на над 20 дружества „Традиция“ от различни градове, които показаха зрелищна и артистична възстановка на боевете от лятото на 1877 г.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов прие почетния гвардейски строй, с което започна официалната част на тържеството. Заупокойна молитва бе отслужена от Великотърновския митрополит Григорий. След това добре премерено и вдъхновяващо слово произнесе вицепрезидентът Илияна Йотова. „Шипка нашепва на всеки, който иска да прекроява българската история, че е направил грешен избор. Не може да има разделение в паметта българска, тя е съединение. Свободата и паметта са нашето спасение и обединение.“ – каза Йотова. Тя бе категорична, че Шипка не е място за политически лозунги, които „вятърът безмилостно отвява“. „Шипка е нашата българска клетва. Олтарът на Родината не търпи власт и постове, лично облагодетелстване, пари и привилегии“, заключи вицепрезидентът.
В тържеството, което бе под патронажа на президента Румен Радев, се включиха и областни управители, кметове, представители на граждански организации. Официалните лица търпеливо изкачиха стълбите до паметника, където поднесоха венци и цветя. На слизане министър Димитър Стоянов не пропусна да каже ободрителни думи на офицерите и войниците от двете механизирани бригади.
Пред събралите се журналисти министърът представи своята гледна точка за историческата значимост на Шипченската епопея: „Преди 145 години беше родена свободата на България точно на този връх и беше изкована победата в Руско-турската освободителна война. Това се постигна с участието на пет опълченски дружини и полкове на руската имперска армия. Това не е просто исторически факт.
Това е подвиг, който не може и не трябва да бъде забравен. Не случайно Цар Борис Трети при откриването на Паметника на Свободата казва за загиналите за нашето освобождение: „Спете спокойно, заветите ви няма да бъдат забравени“. Днес виждаме колко хора са тук, където среща си дават и настоящето и бъдещето“.
Връщайки се към съвременността, министър Стоянов отново подчерта, че за следващата година ще настоява за отбрана да бъдат отделени 2 процента от БВП. „Това е моята цел и се надявам да я постигна в името на модернизацията на Българската армия, ремонта на наличната техника и това нашите военнослужещи да не усещат в такава степен огромната технологична пропаст между нас и нашите съюзници“, каза министърът.
За днешния ден на Българската армия напомни и информационната кампания на Министерството на отбраната „Бъди войник“, която в събота се пренесе под легендарния връх. Представители на Централното военно окръжие, начело с неговия началник полковник Георги Петков търпеливо разясняваха на младежите и техните родители предимствата на военната професия.
Освен доказателство, че българите не са получили свободата си даром, връх Шипка е и символ на приемствеността между национално-освободителните борби на нашия народ преди 1877 г. и последвалото утвърждаване на армията като стълб на държавността. Сред опълченците има както поборници от заверите и въстанията срещу османската власт от преди Освобождението, така и бъдещи първостроители на българската войска като Данаил Николаев, Олимпий Панов и Стефан Кисов. Випуските, произведени в първо офицерско звание именно на легендарния връх, пък хвърлят мост към днешното поколение на хората с пагони. Славните битки от Освободителна война вълнуват и най-младите българи. Най-интересната и затрогваща картина, която видях на Шипка в събота, бе рецитацията на 10-годишния Борис Нанков от Карлово. Пременен в костюм и папийонка, той бе застанал на една от височините край паметника и вдъхновено рецитира без нито една грешка и запъване цялото въздългичко Вазово стихотворение „Опълченците на Шипка“. Така че – има надежда, че историята ще бъде изучавана и съпреживявана и от най-младите българи.
Випуските на свободата си дадоха среща на славния връх
На 20 август випуски на академията и военните училища през годините назад се събираха на връх Шипка. Срещата им бе част от официалното отбелязване на 145 години от Шипченската епопея. Организатори на уникалната проява бяха Националният паметник-музей Шипка-Бузлуджа“ с директор старши лейтенант от запаса д-р Чавдар Ангелов и Инициативен комитет с председател майор от запаса Стефко Михайлов от Общинската организация на СОСЗР в Казанлък. Като съорганизатори се включиха формирования на Българската армия, СОСЗР, Държавен военно-исторически архив – Велико Търново, Областна администрация на област Габрово.
Дойдоха стотици ветерани от Въоръжените сили
включително и такива, които не са получили дипломи и пагони на историческите места в този район на Стара планина. След поднасянето на венци и цветя на паметника бе открита специално подготвена за срещата изложба. Тя бе другият основен акцент на националното събитие. Тук са произведени випуските през 1928, 1934, 1967, 1971, 1972, 1977 и 1991 г., припомни д-р Чавдар Ангелов. Той предложи през 2024 г., когато се навършват 90 години от откриването на Паметника на свободата, производството на випуските да бъде на това историческо място. И така да се възстанови прекъснатата традиция.
От представителите на випуските, който дойдоха на срещата,
преобладаваха завършилите
през 1972 и 1977 г.
Имаше, разбира се, от 1967 г., като танкистът полковник от запаса Димитър Симеонов. Министърът на отбраната им пожела здраве и подчерта, че очаква от тях подкрепа. „Без вашия опит и знания трудно бихме продължили напред“, каза той. Впрочем министърът и вицепрезидентът Йлияна Йотова имаха доста непринудени срещи с офицерите от запаса и резерва, които бяха поздравени още от заместник-началника на отбраната генерал-лейтенант Цанко Стойков и командирите на 61-ва Стрямска механизирана бригада бригаден генерал Деян Дешков и командира на 2-ра Тунджанска механизирана бригада бригаден генерал Станимир Христов.
На високо шипченско ниво бе разговорът на една от легендите на изтребителната ни авиация полковник от запаса Димитър Димитров с вицепрезидента г-жа Йотова. Инициаторът майор от запаса Стефко Михайлов от Казанлък изрази удовлетворение от срещата и благодари на всички, които го подкрепиха. Сбъдна се желанието на министъра да се съберат на едно място опит и младост, каза той, имайки предвид, включително действащите военнослужещи и учениците от гвардейските отряди.
47-ми випуск
на ВНВУ от 1928 г.
е първият, който носи името „Шипченски“. По това време усилено се изгражда Паметникът на свободата, който е тържествено открит на 26 август 1934 г. от цар Борис III, в присъствието на министър-председателя Кимон Георгиев, военни, ветерани, официални лица и огромно множество хора от цялата страна. Тогава е производството на
53-ти випуск на ВНВУ, наречен „Орловски“
Царят лично поздравява новопроизведените подпоручици от 53-ти “Орловски” випуск. (Върхът е прекръстен от Св. Никола на връх Столетов през 1951 г., на името на генерала, организирал отбраната на прохода. През 1977 г. е прекръстен на връх Шипка.)
Производството на младите офицери на 26 август 1967 г. от
випуск
„Шипченски – 1967 г.“
е посветено на 90-годишнина от героичната защита на прохода Шипка, става ясно от заповедта на тогавашния министър на отбраната армейски генерал Добри Джуров. С тази заповед е обявено и наименованието на випуска. С друга заповед той награждава 13-те първенци с ръчни часовници. Дипломите и наградите връчва лично Тодор Живков.
Курсантите от
випуск „Бузлуджански – 1971 г.“
завършили петгодишния курс, са повишени със заповед на министъра на народната отбрана в звание „инженер-лейтенант“, а тригодишния курс – в „младши лейтенант“. Наградите за първенците са златни медали, брутна заплата за звание и длъжност, ръчни часовници „Восток“ и „Полет“. След зарята късно вечерта е тържествената вечеря. Тостове вдигат армейските генерал Добри Джуров и Иван Михайлов.
Първи между
първите от „Шейновски – 1972 г.“
на военните училища е инженер-лейтенант Михо Михов. Ето какво пише тогава във вестниците за първенеца, който във военната си кариера стига до първокласен военен пилот и началник на Генералния щаб на Българската армия. „Едно момче се ражда в село Сенник, Габровски окръг, в първите години след 9 септември 1944 г., когато истинската съвременна авиация в български условия е все още въпрос на бъдещето. Момчето е син на военнослужещ. Ходи на училище, лятно време тича с боси крака по поляните и когато, макар и рядко, чуе над главата си тежко бумтене, вдига пълни с възторг очи и дълго следи сребристата метална птица.“
Първоначалната идея била випускът да носи името „Родопски – 1972 г.“ във връзка с 60 години от Балканската война, а самото производство да бъде пред паметника на полк. Серафимов. Поради някои обстоятелства това не се случва.
На 20 август 1977 г. новата командирска смяна от
випуск
„Опълченски – 1977 г.“
получава дипломи и офицерски пагони на 100-годишнината от епичните боеве за свободата на България. Няколко дни випускниците вървят към величествения паметник, както е традиция преди всички производства. Строят на випускниците командва тогавашният началник на училището във Велико Търново генерал-майор Делчо Станимиров.
За първи път 23 август се честваше като празник на Българската армия през 1991 г. На Шипка имаше две големи прояви. Президентът д-р Жельо Желев връчи бойните знамена на Военна академия „Г.С.Раковски“, ВВОУ „Васил Левски“ и ССВУ „Георги Измирлиев“. Преди това министърът на отбраната армейски генерал Йордан Мутафчиев поздрави
випуск „Тодор Каблешков – 1991 г.“
от академията и военните училища. Друг емоционален момент е, че на общо хоро с випускниците се хващат президентът, министър-председателят, министърът на отбраната, министри и депутати от всички политически сили.
Випускът през 1990 г. носи името „Шипченски“, но производството не е на върха. Още през 1989 г. е решено това място да бъде историческият връх Шипка и випускът да бъде наречен „Шипченски”. Настъпилите събития след 10 ноември 1989 г. бързо променят схващания и възгледи. Планираното общо производство на випуск „Шипченски” се проваля. Випускниците получават своите дипломи на скромни тържества в дворовете на военните училища.
Инициативите, обикновено, са заразяващи. На срещата се чуха желания за такива исторически събирания на други випуски. И за възстановяване на традицията, както предложи д-р Ангелов. Нека, както казва той, през 2024 г. производството на випуските на военните училища и академията да бъде на Шипка. Аз бих допълнил – нека през 2023 г. да бъде в Смолян, когато отбелязваме 110 години от Балканските войни, а през 2025 г. – в Сливница по повод 140 години от Сръбско-българската война.
