Първопроходецът в авиацията ни прави първото в света успешно кацане на самолет със спрял двигател
Много са знаковите събития в богатата и наситена с бляскави победи и неистови трудности история на българската бойна авиация. Трудно могат да се изброят всички летци и авиационни специалисти, посветили живота си на мисията
да осигурят неприкосновеност на небето на България
В навечерието на 110-ата годишнина от първия боен полет на българските орли в небето над Одрин ще припомним за още един от основоположниците на българската военна авиация – майор Симеон Петров. Човекът, който ако трябва да се опише с една дума, то тя трябва да е „първи”.
Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Той е първороден син на артилерийския офицер Константин Петров и съпругата му Ганка Петрова. Баща му произхожда от славния Мамарчев род и е бил съратник на Васил Левски. Симеон отлично съчетава качествата на родителите си, като от малък е закърмен с любов към Отечеството, трудолюбие и честност. Завършва с отличие прогимназия и военната гимназия в родния си град, след което е приет за юнкер във Военното училище в София.
На 15 август 1907 г. Симеон Петров завършва Военното училище като първенец на 27 випуск и получава първия си офицерски чин артилерийски подпоручик. Първият реален подтик за решението на младия офицер да напусне артилерията и да се посвети на авиацията са полетите на руския авиатор Борис Маслеников в София. На 14 ноември 1910 г. той
изпълнява първия пробен полет на самолет
в небето на България. Полетът е наблюдаван от хиляди граждани, между които е и Симеон Петров.
По това време овладяването на въздуха вече е прието като приоритетна национална цел за България. Пътят към нея минава през обучението на пилоти и технически състав, и през закупуването на самолети. Така в началото на 1911 г. е обявен конкурс за пилоти-балонисти, които трябва да постъпят в Авиационната въздухоплавателна школа в Петроград, Русия. Симеон Петров се класира първи на конкурсните изпити. Специалността не е за пилоти-авиатори, а за балонисти, но той вече мечтае час по-скоро да се докосне до небето. Не заминава за Русия по семейни причини. Година по-късно е обявен нов конкурс, но вече за пилоти-авиатори. Поручик Симеон Петров отново е първи сред всички издържали изпитите. Той заминава за легендарното училище за пилоти на световноизвестния летец и конструктор Луи Блерио в град Етамп, близо до Париж. Това е началото на славния път на поручик Симеон Петров в българската бойна авиация. Заедно с него на обучение във Франция отиват още поручиците Топракчиев и Богданов, както и подофицерът авиомеханик Платников.
Още с пристигането си в Етамп българските офицери
стават преки свидетели на авиационна катастрофа
при която загива френският летец-инструктор капитан Ешман. Тази случка би сломила и най-силните духом, но тя мотивира българите още повече да усвоят до съвършенство теорията и практиката на летенето и поддръжката на аеропланите. За кратко време се доказват като изключително усърдни в теоретичната подготовка, показват отлични резултати на всички изпити и започват летателната си подготовка.
Първоначалното обучение на българските пилоти завършва успешно. Успяват да получат допълнителни полети, като усложняват изпълняваните елементи с всяка следваща задача. Предлагат на Луи Блерио да изпълнят и полети нощем. Самият Блерио е обмислял тази възможност и преди това, но смята, че тя все още няма как да се реализира. Тук изпъкват личните качества на Симеон Петров и най-вече способността му да убеждава. Така, по предложения от българина модел, Симеон Петров и Луи Блерио изпълняват първия в историята на Франция и в света нощен полет.
Безспорно от пребиваването на нашите летци в летателната школа на Луи Блерио
полза извлекли и двете страни
Българите научили много от своите инструктори, а французите се възползвали от изпитанията и постиженията на смелите балканци, като донякъде ги използвали и като летци-изпитатели. Особено изпъква приносът на Симеон Петров. В един от последните му полети над Етамп двигателят на неговия „Блерио” спира на височина 1400 метра. При всички подобни ситуации дотогава самолетите се разбивали в земята, а в много редки случаи авиаторите успявали да оцелеят. Българинът обаче запазва самообладание и благодарение на блестящата си теоретична и практическа подготовка успява да приземи самолета безаварийно. Така Симеон Петров осъществява първото в света успешно кацане на самолет със спрял двигател. В последствие той разработва първата методика за действия на летците при кацане с отказал двигател, която спасява стотици човешки животи и е в основата на летателната подготовка по целия свят и до днес.
В края на обучението си във Франция на българите е оказана изключителната чест да станат първите чужденци, които са допуснати в новооткритото летателно училище на Луи Блерио. През последните 2 седмици те
развиват подготовката си с височинни задачи
и полети в сложни метеорологични условия. На 25 юли са издадени бреветите на тримата български летци, с които се узаконява техният статут на подготвени авиатори. Международният бревет с номер 949 на поручик Симеон Петров го прави първият български бреветиран пилот. Следващите номера са издадени на Христо Топракчиев и Никифор Богданов. Така тримата се нареждат измежду първите 1000 пилоти-авиатори в световната история.
Преди да тръгнат обратно за България българите получават и облитат първия български самолет „Блерио” XXI. След това лично го разглобяват и транспортират до най-близката гара, откъдето той на части заминава за Родината. Тримата летци се завръщат в България на 29 юли 1912 г. На 7 август на гара София пристига и авиомеханикът заедно със самолета „Блерио”. Предстои им нелеката задача заедно да устроят първото българско летище, разположено близо до гара София. Време за губене няма.
Балканската война чука на вратата
и едва шест дни след пристигането на самолета, на новото летище е изпълнен първият полет. На 13 август 1912 г. поручик Симеон Петров става първият български пилот, летял с български самолет в небето на България.
За по-добра подготовка за предстоящите военни действия групата започва интензивни полети с единствения разполагаем аероплан. Симеон Петров настоява пред командването да се изпълняват не само полети в района на летището, а и полети по маршрут, които биха подготвили много по-пълноценно авиаторите. Той лично изпълнява първия в историята на българската авиация, както и първия на Балканския полуостров маршрутен полет. Лети от София до Ихтиман и обратно. Общото разстояние е 140 километра, което е своеобразен рекорд за 1912 година. Предишният регистриран най-дълъг маршрутен полет е на неговия инструктор Луи Блерио, който прелита разстояние от 42 километра над Ламанша.
На 1 септември 1912 г., точно на рождения си ден, Симеон Петров изпълнява и първия нощен полет в българското небе. За целта
на летището за поставени няколко големи прожектора
а на четири места около мястото за излитане и кацане са запалени големи огньове.
В началото на септември 1912 г. Щабът на войската организира военни маневри край град Шумен като прелюдия към неизбежната вече Балканската война. В тях „Блерио” се използва активно за разузнаване позициите на условния противник. Край Шумен Симеон Петров и Христо Топракчиев поставят още един рекорд – за продължителност на полета, като двамата остават във въздуха в продължение на 3 часа. В аеропланното отделение вече се мисли и за използване на самолета не само за разузнаване, но и за нанасяне на удари от въздуха с използването на ръчни гранати.
Шуменските маневри са последната проверка за бойната готовност на българската войска преди началото на Балканската война. Всички родове войски са готови за войната, само бойното въздухоплаване изостава. От поръчаните от Франция, Англия и Германия самолети,
наличен е единствено самолетът „Блерио” XXI
Единствените подготвени авиатори също са само обучените в школата на Луи Блерио. По тази причина Генералният щаб изпраща Симеон Петров в Русия с 25 000 златни наполеона, със задача да закупи самолети. Очевидно е доверието, което всички имат на първия български авиатор. Той отново се справя отлично, като успява много бързо да закупи 18 бойни самолета. Така България влиза по-спокойна в Балканската война.
(Материалът е предоставен от ВВС. Продължава в следващия брой.)
