Ивайло ПАШОВ
Зенитно-ракетни войски отдавна чакат превъоръжаването си.
На 3 септември 2022 г. в. ф. 34420 – Костинброд, от състава на Зенитно-ракетната база на Военновъздушните сили отваря врати за отбелязване на 40-годишнината от неговото създаване. Празникът ще събере настоящите и много бивши военнослужещи, творили историята на тази емблематична воинска част. Летопис, която припомняме в следващите редове.
Формированието е създадено с Министерска заповед от 3 август 1982 г. с личния състав на съществувалите дотогава поделения* 34420 (90070) – Елин Пелин (чийто военнопощенски номер приема) и 32950 (90080) – Понор, въоръжени със зенитно-ракетния комплекс (ЗРК) СА-75 „Двина” от състава на бившата Първа зенитно-ракетна бригада (1 зрбр). Местоположението му е специално подбрано за новото зенитно-ракетно оръжие, което се развръща там – ЗРК С-200.
В състава на сформираната група дивизиони влизат щаб, команден пункт, зенитно-ракетни (зрдн) и технически дивизиони (тдн). От 1 октомври 1982 г. за командир на формированието е назначен полк. Георги Жижанов, началник на щаба (НЩ) е полк. Георги Лачев, заместник-командири по техническата част (ЗКТЧ) и по снабдяването (ЗКС) са полковник Стефан Симеонов и подполковник Иван Минчев, а командирите на зрдн и тдн – майорите Венцислав Гутинов, Зашко Корчев и Иванко Ванчев.
Много усилия са нужни на офицерите, сержантите и наборните войници да решават първата тогава най-важна задача – да създадат поне минимални условия за живот и работа на личния състав. Те активно участват в изграждането на новото поделение (бивш авиационен полигон). Строителството на позиционния район, сградите и съоръженията за техниката се извършва от строителни батальони от София, Сливен и Горна Оряховица, а обзавеждането на канцеларии, спални помещения, насипването и асфалтирането на площадки и пътища, както и водоснабдяването се прави от военнослужещите.
От 29 март до 28 юни 1983 г. е проведен 3-месечен курс в гр. Гатчина (край Ленинград) за първоначално изучаване на бойната техника от инженерно-техническия състав. След завръщане от СССР офицерите и сержантите, участвали в курса, и личен състав от състава на 1зрбр, са назначени на съответните длъжности от 1 октомври 1983 г. и помагат за дооборудването на позицията.
От февруари 1984 г. започва усилена подготовка на целия колектив за провеждане на стрелби и въвеждането на бойната техника в постоянно бойно дежурство. В началото на септември с железопътен транспорт се отпътува от София–Русе, през Румъния–Молдова–Украйна до Москва. Оттам след почивка от около 16 ч разчетите продължават за Астрахан до полигона Ашулук. Започва непосредствената подготовка за зачотни стрелби. Техниката и зенитните ракети са осигурени от руснаците. Стрелбите се провеждат от 10 до 25 септември 1984 г.
Командир на групата е полковник Жижанов, офицер за целеразпределение е ст. лейтенант Ваньо Иванов, старши техник старши лейтенант Евгени Масларски, началници на радиолокационния и свързочния възел – капитан Пастърмаджиев и старши лейтенант Стефан Вандев, а на дизелната електростанция – старшина Ангел Христов. Техническият дивизион е с разчет, както следва: командир – майор Иванко Ванчев, НЩ – капитан Румен Генов, ЗКТЧ – старши лейтенант Румен Алашки, началници на АКИПС – лейтенантите Валентин Генов и Веселин Мавров.
Зачотната стрелба е на 20 септември 1984 г. Пусковете са направени за първи дивизион от старши лейтенант Ивайло Неделчев, а за втори – от старши лейтенант Венцислав Бубичов. Оценките са съответно „Отличен” и „Добър” с обща оценка за стрелбите „Добър”. По този начин групата дивизиони сдава допуск и застъпва в бойно дежурство.
През септември 1987 г. за командир на поделението е назначен подполковник Венцислав Гутинов, а НЩ подполковник Георги Стоянов. Същата есен започва подготовка за провеждане на бойни стрелби за идната година. Личният състав 6 месеца работи с удължено работно време от 07,00 ч. до 19,00 ч. Ежедневно се извършват регламентни работи на техниката и се провеждат занятия по видовете подготовки за повишаване на натренираността на разчетите. Определено е стрелбите да се състоят от
2 до 22 април 1988 г. отново на полигона Ашулук.
Различното е, че зенитните ракети се транспортират от България. Сформира се ешелон с военнослужещи от тдн, които отговарят за придвижването на изделията до полигона. Първоначално те са натоварени на вагони до Варна, а впоследствие се транспортират през Черно море до Иличовск с ферибот, оттам пак с влак до полигона. Командир на групата е полковник Гутинов, офицер за целеразпределение капитан Стоян Георгиев. Командир на 1-ви зрдн е майор Георги Георгиев с офицер за пуск капитан Стефан Бозов и оператори к-н Валери Бранков и старши лейтенант Симеон Иванов. Командир на 2-ри зрдн е майор Йохан Петков с офицер за пуск капитан Ваньо Славеев и оператори наборни войници.
Бойните стрелби са на 14 април 1988 г. При изстрелването на първата мишена се появяват силни смущения. Въпреки тях разчета на 2-ри зрдн я открива, захваща и прави пуск. Целта е унищожена. Втората цел отново е открита първо от разчета на 2-ри зрдн и по заповед на командира на групата, предава координатите й на 1-ви зрдн. Неговият разчет я захваща и успешно поразява . Оценките са съответно „Отличен” за разчета на 2-ри и „Добър” за този на 1-ви дивизион. Обща оценка за групата е „Добър”.
Следващи командири на формированието са: полковник Йохан Петков (09.1990–08.1994 г.), полковник Иван Симеонов (09.1994–08.1995 г.), полковник Стефан Бозов (08.1995–06.2002 г.), подполковник Стоян Георгиев (06.2002–12.2007 г.), подполковник Иван Шеинков (01.2008–05.2008 г.), подполковник Веселин Йоцов (06.2008–11.2012 г.), подполковник Димо Илиев (12.2012– 09.2015 г.), подполковник Благовест Николов (10.2015–08.2020 г.), подполковник Александър Георгиев (09.2020–07.2022 г.) и за командир към момента е майор Димитър Донев.
През този период воинската част преминава през поредицата структурни реформи във въоръжените сили, които водят до редуциране на личния състав и техниката. Болезнените процеси на трансформации са причина за раздялата с много отлично подготвени кадри и създават допълнителни трудности за организацията на войсковия живот и носенето на дежурството.
Паралелно, във връзка с новите технически изисквания и тези за интеграция към структурите на НАТО, във формированието се извършват модернизации на техниката, цифровизират се свързочните системи за обмен на информация с висшестоящите щабове и съществено се засилва чуждоезиковата подготовка на военнослужещите съгласно стандартизационно споразумение STANAG 6001. Голямо развитие получават и съвместните учения със съюзниците от Алианса и със ВВС на други партньорски държави.
В наши дни в. ф. 34420 продължава да играе важна роля за опазване на въздушния суверенитет на България. В многобройните тренировки под егидата на НАТО личният му състав нееднократно доказва ефективността на колективното им зенитно оръжие.
С големите си далекобойност и възможности за борба с различни типове цели комплексът С-200 може да изпълнява ролята си на „дългата ръка на българската противовъздушна отбрана (ПВО)” до замяната си с по-модерен. Отдавна чаканото превъоръжаване на Зенитно-ракетни войски би вдъхнало нов живот на костинбродското „формирование на изгряващото слънце”. Служещите там го наричат така, защото докато влизат сутрин през КПП-то, могат да съзерцават над хоризонта поредното събуждане на слънцето.
