Приключи тазгодишният археологически сезон на скалния град Перперикон, съобщи проф. Николай Овчаров.
През 2003-2004 г. бе разкрит величественият олтар на тракийския Дионис, който се намира в огромна и непокрита с покрив зала, издялана изцяло в скалите. В центъра й се извисява висок 3 м изсечен в масива олтар с форма на идеален кръг с диаметър 2 м. Неговата повърхност е обгорена от многократно палени огньове.
„Всичко това ни показа, че сме попаднали на прочутия храм на тракийския Дионис, описан още от „бащата на историята“ Херодот, сравнил го с известното на всички древни хора светилище в Делфи“, разказва проф. Овчаров. В него имало прорицателка, която гадаела бъдещето чрез изливане на свещено вино и по височината на паления върху олтара огън. Според по-късни римски автори като Светоний и Макробий, в светилището на Перперикон са идвали, за да получат предсказание такива личности като Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август, Гай Октавий.
С пристигането на римляните през I в. край древния тракийски олтар се появяват много нови храмове. До този момент са разкрити храм на тракийския конник, на източното божество Митра и светилище на предците в близост до мавзолея с 12 каменни саркофази в западната част на Двореца-светилище. Разцветът на всички тези свещени места е през III-IV в., непосредствено преди навлизането на новата християнска вяра в свещената планина Родопа.
След разкопките през 2022 г., само на двадесетина метра от олтара на Дионис и останалите светилища се появи нов езически храм от III-IV в. И то невероятно съхранен на височина на места до 3 м, допълва проф. Овчаров. По думите му това го прави най-добре запазеният езически храм в Родопите, а може би и въобще по днешните български земи. Както е характерно за скалната архитектура на античния Перперикон, долните части на стените и подът на сградата са издялани в скалите. Самите стени са иззидани от блокове в четвъртита форма.
Планът на новооткрития храм е квадрат със стена 8,20 м (над 65 кв. м ). Цялото светилище е ориентирано юг-север, като от южната страна се влиза през широко преддверие. Входът е оформен тържествено, а към вътрешността води оформен специално изсечен в скалния масив път. Над постройката е имало покрив от добре изпечени антични керемиди.
Според проф. Овчаров най-интересни са уникално запазените съоръжения във вътрешността на култовата сграда. Още пред вратата в скалите е издялан плитък басейн с дупка за отичане – вероятно на кръвта на принесено в жертва животно. В притвора е изсечен друг басейн, където по всяка вероятност богомолците са измивали ръцете си, преди да влязат в централната част. Там се открива цяла серия от три дълбоки и долепени до северната стена вани, както и улеи за изтичане на течността от тях. Нагоре в стената пък е иззидана голяма ниша, където е стояло изображението на езическо божество. Тепърва ще гадаем кое е било то, казва ученият.
По думите му дълбоките вани едва ли са били предназначени за кървави жертвоприношения. По-вероятно става дума за правене на свещено вино, което е свързано с култа към Дионис, или, както е прието да бъдат наричани шарапани. Тази практика е констатирана и на други места на Перперикон, и в по-широк план – в Източните Родопи. Предполага се, че във ваните е мачкано гроздето, а течността е събирана чрез улеите, издълбани в каменния масив.
Находките от храма не са многобройни, но са много показателни. По пода на храма се намират монети, като всички са от втората половина на IV в. С култовите дейности са свързани и други предмети от бронз и сребро.
Както е известно, християнството в Родопите започва да се налага след мащабната мисионерска акция на епископ Никита Ремесиански през 393-398 г. Преди няколко години в акропола на Перперикон бе открита най-ранната в Родопите църква от началото на V в., където вероятно е служел самият кръстител. А по това време старите езически храмове в скалния град са съзнателно разрушени, използвани за складове или превърнати в църкви. Същото се е случило и с новооткрития езически храм, разказва проф. Овчаров. В полуразрушената постройка през VI в. са заровени големи делви за съхраняване на зърно, което се наблюдава и при други древни езически светилища в скалния град. През XIII-XIV в. високо стърчащите зидове са били използвани от тогавашните жители на средновековния Перперикон, които са изградили там свои жилища.
Източник: БТА
