Пускат я от въздуха за първи път в света над столица – Цариград.
Началото на Балканската война заварва Симеон Петров в Русия и той не може да вземе пряко участие в първите полети на нашата авиация във фронтови условия. Завръща се в България на 21 октомври с блестящо изпълнена задача – освен че е закупил 18 бойни самолета, резервни части и консумативи за тях, той убеждава група руски летци да дойдат в България и да се включат в бойните действия на наша страна. Веднага след като е представил своя доклад за изпълнението на задачата и подробен отчет на изразходваните средства, поручик Петров заминава за фронта. На 28 октомври 1912 г. пристига на полевото летище Мустафа паша (дн. Свиленград) и още същия ден, без дори да си е починал от дългия път, се качва на доставения специално за него самолет „Блерио“ XI, за да изпълни своя първи боен полет. Задачата му е да разузнае позициите на противника и да хвърли позиви над Одринската крепост. Освен това той пуска и няколко ръчни гранати. Една от импровизираните „бомби” разрушава прожектора, с който турците осветяват българските позиции нощем. Ефектът от тази бомбардировка е както психологически, така и тактически – осигурена е скритост при маньовър и прегрупиране на нашите войски в тъмната част на денонощието. Първият боен полет на Симеон Петров завършва и с първото бойно нощно кацане в историята на световната авиация.
По време на първото Чаталджанско примирие, на 20 януари 1913 г., поручик Петров и доброволецът Ернест Бюри осъществяват първия в авиационната история въздушен парад, организиран от щаба на Трета армия в Чорлу. На следващия ден бойните действия са подновени и над вражеските позиции отново кръжат нашите летци, дръзки, иновативни и успешни. На 14 март 1913 г., ден след падането на Одрин, Симеон Петров извършва полет над два континента. Той разузнава позициите и общото състояние на войските в османската столица, хвърля позиви на турски език, които известяват за падането на Одринската крепост и пуска единадесет от подготвените лично от него бомби над Цариград. Това е първи боен полет над противникова столица в света. На света е показано, че авиацията може да решава и стратегически задачи. Идеите и действията на младия български летец са високо оценени и лично генерал Радко Димитриев го награждава с орден „За храброст“.
Използваните бомби са изключително успешна авторска конструкция на поручик Симеон Петров, наречени от самия него „Чаталджа“. Тя е първата в света специализирана авиационна бомба, безопасна, докато е на борда на самолета, лесна за работа, точна и изключително надеждна. На 22 май 1914 г. българското правителство откупува проектната документация за „Чаталджа“, а през 1916 г. патентът ѝ е предаден на Германия, производството е усвоено и тази бомба става един от най-широко използваните и ефективни авиационни боеприпаси на въоръжение във войските от Централните сили до края на Първата световна война.
Изключителен е приносът на Симеон Петров за българския успех в Балканската война. Той осигурява значително количество авиационна техника, резервни части и консумативи, привлича летци-доброволци, изобретява боеприпаси, предлага и проверява в реален полет множество нови техники и тактики за бойно използване на авиацията, въпреки по-късното си включване в бойните действия, в края на войната той е авиаторът с най-много изпълнени бойни мисии – 14 и всички те са успешни. Петров лети и по време на Междусъюзническата война, където осъществява само разузнавателни полети. За заслугите му по време на войните, той е награден с орден „Св. Александър“ и повишен в звание „капитан“.
Краят на втората Балканска война носи разочарование на българите и Национална катастрофа за България, но борбеният дух на народа ни не е сломен, а освобождението и обединението на земите ни остава национален идеал.
При започването на Първата световна война е взето решение летището до Софийската ж.п. гара да бъде преместено в района на Божурище. За първи негов началник е назначен неуморимият, компетентен и волеви летец капитан Петров. Той е убеден, че България трябва да е способна сама да произвежда авиационни кадри. Така се захваща с организирането на първото българско Аеропланно училище. Той става и първият български инструктор-пилот. Междувременно е пряко ангажиран със самото изграждане на летището. Усилията на капитан Петров обаче не се ограничават само до подготовката на летци и създаването и организирането на новото летище. Той настоява да се създаде монтажно-ремонтна работилница за бойната авиация и изпраща във Военното министерство множество записки и доклади. Далновидност и смелост се изисква за това и усилията му се увенчават с успех! На 15 февруари 1915 г. на летище Божурище официално е сформирана Аеропланна работилница, която за времето си е най-модерната на Балканите и една от най-модерните в Европа.
В продължение на четири военни години, до 1918 г., капитан Петров прави всичко възможно, за да стабилизира, поддържа и развива българската военна авиация. През това време в Аеропланното училище вече се готвят пилоти и наблюдатели. Необходимостта от съвременни бойни самолети обаче кара военното командване отново да привлече Симеон Петров и да го изпрати, но този път в Германия, за да договори покупката на нови самолети, хангари и резервни части. Благодарение на опита и усилията му българската войска получава 18 аероплана от типа „Албатрос C-III”, нови хангари за оборудването на летище Божурище, резервни части и консумативи.
До края на Първата световна война капитан Петров е началник на Първо аеорапланно отделение, базирано до Св. Врач (дн. Сандански). Той активно участва в бойните полети и така се превръща в един от малкото бойни авиатори в световната история, изпълнявал бойни мисии в три войни. Паметен остава нощният му полет над Солун на 28 август 1918 г., когато излитат в двойка с поручик Старцев. С бомби тип „Чаталджа“ нанасят разрушителни удари по пристанището на Солун и по летището. Пристанището по това време се ползва активно за снабдяване на Южния фронт на Антантата, а от голямото солунско летище съглашенската авиация извършва многобройни разузнавателни и бомбардировъчни полети срещу българските позиции. Поразен е и командният пункт на съглашенските войски в района на града.
За безпримерния си героизъм и неизмеримия принос към цялостното развитие на българската бойна авиация, Симеон Петров е произведен в звание “майор“. Това обаче не му помага при съкращенията по силата на Ньойския договор и от 27 ноември 1919 г. е освободен от армията и е изпратен в запаса. Въпреки това той продължава да защитава България и да вярва в бъдещето на бойната авиация. Благодарение на добрите си отношения с всички френски колеги от времето на обучението в Етамп, Симеон Петров ги убеждава да му помогнат за спасяването на летище Божурище. Осуетено е желанието на председателя на контролната комисия по спазване на клаузите от Ньой, френският генерал Фуржу, да изравни летище Божурище със земята и да го превърне в нива. Първият български авиатор, който преди години създава летището, успява и да го спаси, за да се превърне то в сърцето на възраждането на българската бойна авиация след Първата световна война. Симеон Петров помага и за закупуване на първите следвоенни самолети.
В цивилния живот Симеон Петров подхожда с характерната за него находчивост и новаторство. В търсене на препитание се захваща с какво ли не и въпреки трудностите, никога не се отчайва. Благодарение на своя близък приятел и съвипускник от школата в Етамп си Еужени Пежо (собственик на известната марка) става официален представител на велосипедите “Пежо“ в България. За приноса му в националния колоездачен спорт е избран за водач на колоездачния ни отбор на Олимпиадата в Берлин през 1936 г.
Любовта му към музиката го кара да се захване също така и с внос на френски грамофонни плочи. На 2 декември 1924 г създава акционерно дружество „Симонавия“ (от името и прякора му Симеон Авиатора). Впоследствие Петров доразвива дейността, като закупува машини и започва да произвежда и записва грамофонни плочи в София. Неговото дружество се превръща в първата българска звукозаписна компания. Изключително модерна, тя се оказва и единствена на Балканския полуостров и много от известните изпълнители на Сърбия, Румъния, Турция и Гърция идват в „Симонавия“, за да запишат своите творби. Огромна част и от фонда на БНР от онова време е записа и съхранена благодарение на Симеон Петров. След края на Втората световна война „Симонавия“ е национализирана и преименувана на държавно предприятие „Балкантон“, където той работи като технически ръководител в продължение на година, за да обучи неговия ръководящ състав.
Първият български авиатор умира в дома си в град София на 24 февруари 1950 г., на 61 години. Лични негови авиаторските вещи са предадени от сина му Александър на Централния музей на народната армия (тогава), където всеки може да отиде и днес да се докосне до него и делото му.
Майор Симеон Петров е светъл пример за офицерска чест, всеотдайност, себеотрицание, честност и родолюбие. Посвещава живота си на създаването и развитието на българската бойна авиация, на обединението и просперитета на България. Въпреки трудностите, първият български авиатор продължава с ерудиция, дързост и същевременно скромност да изпълнява своя дълг към Род и Родина. Неговата личност е истинско вдъхновение, символ на свободата и силата на човека не само за нашите ВВС, но и за целия български народ.
Да знаем, да помним и да следваме!
