Д-р Любомир Кючуков, Институт за икономика и международни отношения
Или за приоритетите на новия премиер, наследил Борис Джонсън в Консервативната партия и в кабинета.
Не, изборът на Лиз Тръс за премиер и лидер на Консервативната партия няма да предизвика трусове в британското общество. Но на Тръс ще й се наложи да се справи с огромно количество наследени проблеми и с негативни тенденции в международен и в национален план.
Заявленията на премиера са, че ще следва политиката на досегашния министър-председател Борис Джонсън, който обаче й направи лоша услуга с изказването си, че е изпълнил ролята си на ракета носител. Защото според социологическите проучвания тримата последни премиери на Обединеното кралство от Консервативната партия Дейвид Камерън, Тереза Мей и Борис Джонсън са най-неодобряваните в следвоенната история на държавата. И всеки следващ е с по-лошо представяне от предходния. Декларираната приемственост и демонстрираната лоялност позволиха на Тръс да спечели надпреварата за лидер на Консервативната партия. Но очевидно
ще има и съществени разлики в политиката на двамата
Джонсън беше прагматик и популист, който реагираше на проблемите, заради което най-често политиките му бяха конюнктурни, хаотични и непоследователни. Въпреки че се движи по същите политически релси, управлението на Тръс ще бъде по-идеологически мотивирано в рамките на консерватизма на дясното крило в партията. Очаква се Тръс да вмести политиката си в трудно съчетаемото определение „радикален консерватор”, доколкото ще се придържа към досегашните политики на Джонсън, но също така обещава и радикални действия по отношение на проблемите в държавата.
Новият британски премиер създава представата за политик, който не се съмнява в правотата си, дори когато е защитавала коренно противоположни позиции. Това се случи и по първата тема, с която се зае. Става дума за цените на енергоносителите и на електроенергията, които са дълбоко социална тема, водеща в дневния ред на опозиционната Лейбъристка партия. Но изправена пред
опасността от протести и социални вълнения
валидна и в цяла Европа, Тръс демонстрира бърза реакция и действително радикален подход, изпреварвайки европейските лидери. Заявените мерки обхващат таван върху годишните семейни разходи за енергия до 2500 паунда до края на 2023 г., отвъд който разходите се поемат от държавата. Като по предварителна оценка за това ще са необходими около 150 млрд. паунда. Всичко това на фона на многократните ѝ заявления в рамките на борбата за партийно лидерство, че няма да провежда политика на подаяния.
Паралелно с това Тръс обеща намаляване на данъците като средство за съживяване на икономиката. Което индикира за сериозна разлика с европейските подходи с този проблем: финансирането за тази социална програма в ЕС се търси за сметка на свръхприходите на енергийните компании, докато Тръс залага на нови кредити. И това – при инфлацията от над 10% и най-голям бюджетен и търговски дефицит на Великобритания сред държавите от групата на развитите страни Г-7, рязко нарастване на разходите за живот и на неравенствата в страната (статистическите данни сочат, че по този показател островната държава е втора в Европа – след България!). Като се добави и ангажиментът за
увеличаване с 1-процентен пункт на разходите за отбрана
то на преден план излиза големият въпрос как британското правителство ще балансира бюджета на страната през следващите години.
Лиз Тръс трябва да се справи и с други социални проблеми, като тежкото състояние в здравеопазването. Ежедневно по няколко хиляди човека очакват спешна помощ в страната по повече от 12 ч., която не могат да получат.
Пред Тръс има предизвикателства и в самата Консервативна партия, която е силно разделена и неслучайно първият вот на недоверие за Джонсън дойде от депутатите консерватори. Това разделение се задълбочава и Лиз Тръс ще има максимум 2,5 години до следващите избори, за да се опита не просто да я обедини, но и да привлече отново избирателите, които предшественикът й загуби след последните избори.
Следващ проблем е този с Шотландия, като нищо в досегашната политическа кариера на Тръс и позицията на консерваторите не дават основание да се очаква компромисно решение с управляващата Шотландска национална партия за провеждане на нов референдум за независимост. Но най-сериозният проблем във вътрешнополитически план е този със Северна Ирландия, произтичащ от Брекзит и Протокола между ЕС и Обединеното кралство за Северна Ирландия, подписан от Б. Джонсън. На практика този протокол създаде един странен специален статут на Северна Ирландия, при който тя остава част от единния пазар на ЕС, т.е. държавната граница минава между Република Ирландия и Северна Ирландия, но митническата граница минава между Северна Ирландия и Великобритания. А Лиз Тръс като външен министър беше сред двигателите за едностранен частичен отказ от ангажиментите по този Протокол. Това повиши напрежението в отношенията с ЕС и постави под риск Споразумението от Разпети петък през 1998 г. за спиране на кръвопролитията в Северна Ирландия. Това е и
единствената тема, по която се разминават Лондон и Вашингтон
който не подкрепя действията на Великобритания по Ирландския въпрос.
В международен план едва ли могат да се очакват промени в британската политика, защото самата Тръс я провеждаше като външен министър в кабинета на Джонсън. Напрежението ще продължи да съпътства отношенията с ЕС. Политиката на Джонсън целенасочено търсеше разтваряне на негативите от Брекзит и прехвърляне на отговорностите за проблемите върху ЕС, върху COVID кризата, върху конфронтацията с Русия и войната с Украйна. Всичко това ще остане валидно и занапред.
Нещо повече, Лиз Тръс пое ангажимент до 2023 г. да приключи със заместването на европейското законодателство с национално британско такова. След Брекзит в страната продължиха да действат голяма част от европейските директиви и закони, за да не се образуват правен вакуум и административен хаос.
По отношение на войната в Украйна очакванията са за „повече от същото”. Великобритания ще остане един от най-твърдите съюзници на Украйна, оказвайки всестранна политическа и военна помощ (с едно-единствено ограничение – върху количеството украински бежанци на британска територия). Великобритания отстоява тезата, че
войната с Русия трябва да се води до победа
и подкрепя Киев да не преговаря за примирие с Москва на този етап. Което практически изключва и възможностите за двустранен руско-британски политически диалог – още повече че Тръс има негативен опит и в персонален план в общуването си с бившия си руски колега Сергей Лавров.
В Европа условно могат да се дефинират две визии за това, как да приключи конфликтът. „Пацифистите” (Германия, Франция, Италия и др.), според които пътят е проблемите да се решават не на военното, а на политическото поле чрез диалог. А „моралистите”, сред които Великобритания е водеща (с Полша и прибалтийските страни), смятат, че наказанието на агресора е приоритет и с него не следва да се водят преговори, дори и да се договаря примирие. Обединеното кралство ще остане сред лидерите на държавите, настояващи за изолирането, за пълното „разкачване” на Запада от Русия: политическо, икономическо (на първо място – енергийно), културно, дори в сферата на общуването между хората.
Оставяйки на декларативно ниво като приоритет превръщането на ОК в самостоятелен глобален играч, в практически план страната ще се стреми да се утвърди като най-верния и най-близък стратегически партньор на САЩ. Това дава предимствата на тясното сътрудничество с водещата в света сила, но не и възможността за самостоятелни действия. В този контекст се вписва и очакваното допълнително изостряне на отношенията с Китай – както по отношение на Хонконг, така и във връзка с Тайван.
Британското общество беше разтърсено от смъртта на кралица Елизабет. Но докато британската монархия е символ на традицията, то британската политика е прерогатив, задължение и отговорност на премиера и правителството и от действията на Лиз Тръс ще зависи и тежестта на страната в глобалния свят.
*Авторът е дипломат и бивш посланик на България във Великобритания
