– Проф. Янчев, какво е значението на обявяването на Независимостта на България през 1908 г.?
– Това е финалът на усилията на поколения българи за извоюване на свободна и независима държава. През 1878 г. България отвоюва свободата си и започва да се развива като фактически независима държава, но е ограничена от решенията на Берлинския договор и е васално княжество на султана. Но 30 години след това българското общество, достатъчно съзряло, силно и амбицирано за самостоятелно развитие, както се казва и в Манифеста на българското правителство и на княз Фердинанд, скъсва окончателно робските вериги с Османската империя. От там насетне държавата ни се влива в семейството на свободните и независимите държави като равноправен член.
– Равностойни ли са за историята ни двете септемврийски дати – на Съединението през 1885 г. и на Независимостта?
– Това са стъпки, етапи в развитието на българската държавност. И ако през 1885 г. българите правят значителна крачка към националното си обединение с присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, то превръщат своята държава в независима през 1908 г. Дотогава Източна Румелия запазва формално статута на провинция на Османската империя. И едва с обявяването на Независимостта по всички международноправни договори става част от българското царство.
– Между двете дати България се развива бурно, но откъм какви права сме били ощетени?
– Според Берлинския договор освен чисто политическите ограничения българският княз се избира от населението, но се назначава от султана със съгласието на Великите сили. Така след абдикацията на княз Александър I България изпада в много тежка държавническа и политическа криза, тъй като поне част от Великите сили и султанът отказват да признаят и назначат новия български княз. И повече от 10 години формално не е уредено международноправното положение на държавата ни. Задължени сме да плащаме васален данък на Османската империя, което не правим, но след Съединението плащаме задълженията на Източна Румелия към Цариград. А османската държава запазва правото си на собственост върху имоти и железопътните линии, които е построила до 1876 г. Българското княжество няма право да налага тарифи, такси, да контролира или да използва тези линии, макар че се управляват от австро-унгарската компания на барон Хирш. В България остава да важи т. нар. режим на капитулациите. Т.е. България се задължава да спазва всички условия на търговски, финансови и др. договори, които Османската империя е сключила до 1876 г., и чуждите поданици не носят отговорност пред българските съдилища, като държавата ни може най-много да ги експулсира. Тези значителни ограничения са недостойни за самочувствието на една динамично развиваща се държава. В Манифеста княз Фердинанд, бъдещ български цар, достойно отбелязва заслугите на княз Александър I в изграждането на свободната българска държава и на българския народ, въодушевен от заветите на Възраждането. Целта на Независимостта е България да се превърне в достоен и равноправен член на семейството на цивилизованите народи. Манифестът е политическа програма с дългосрочни заряд и план. И за това, че тогава българските политици са набрали сили, смелост и дързост не само да поставят, но и решат тази задача, те заслужават нашите уважение и адмирации.
– Каква роля като стожер зад гърба на управлението в този процес изиграва модернизиращата се и укрепващата се българска армия?
– От създаването на българската държава огромен човешки, финансов и интелектуален ресурс е насочен към изграждането на модерна армия, която да гарантира суверенитета ни. А основната задача пред българската държава, и в частност Българската армия, е постигането на националното обединение. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. е ясно, че само с усилията на местното население не е възможно да се промени статутът на земите, населени с българи, и част от българската историческа и етническа общност. И държавата фокусира огромен ресурс именно в изграждането на Българската армия като способна да реши националния въпрос. На два пъти в процеса на обявяването на Независимостта българското правителство прибягва до мобилизация на част от армията, уверено, че има на какво да разчита за отстояване на националния интерес. Т.е. използва армията като средство за натиск върху Османската империя и върху Великите сили, за да покаже, че сме решени и със силата на оръжието да отстояваме Независимостта. Като реакция на обявяването й в Османската империя започват демонстрации и струпване на войски по границата ни, а у нас правителството обявява частична мобилизация. И за втори път, в началото на 1909 г., когато преговорите за признаването на Независимостта са изключително затормозени, Османската империя се опитва да изнудва България да отстъпи територии, докато Осман паша с турски войски е около Свиленград. Тогава българското правителство мобилизира Осма Тунджанска дивизия и светкавично я разполага по границите като знак, че няма да се отстъпват български територии срещу признаването на независимостта. А министър-председателят Александър Малинов заявява, че независимост се откупува с кръв, не с пари. Но тези думи нямаше да имат отзвук, ако България вече нямаше една мобилна, способна и модерно въоръжена армия. Това е звезден миг и за българската дипломация. Тя успява в изключително сложната ситуация на вече разделена Европа и при противопоставяне на два военнополитически блока, а на юг – Младотурската революция с неясен път пред Анкара, да прецени, че тогава е моментът да се постави въпросът за независимостта. И второ, да лавира успешно между Австро-Унгария и Русия, за да проведе самата акция на обявяването на независимостта с дипломатическа защита. Защото тази акция започва с подкрепата на Виена и завършва с подкрепата на Москва. Това са уроци по дипломация, по далновидност, гъвкавост и смелост в защита на националните интереси, които да се изучават и в днешно време.
– А какъв тип независимост реално е възможна в света на дълбоки обвързаности днес?
– Това е въпрос философски, политически и етичен. И е спекулация, че някой ни определя какво да правим. Не може да се разбира независимостта като абсолютна самостоятелност и независимост. Има примери на такива държави и те са най-изолираните в света. Цивилизованият подход е да обединиш усилията си с нации, държави, общности с общи ценности, които отстояват свободата, работят за напредъка на собствените си държави и дават възможност и на други да се развиват. Бидейки част от цивилизования свят, както се казваше в Манифеста, дано имаме възможността да се превърнем и в равноправен негов член. В това е проблемът. Илюзия и пълна политическа спекулация е това, че българската държава и българският народ самостоятелно в съвременния обвързан свят могат да постигнат позитивни резултати. Въпросът е с кого се обвързваш.
– Какви уроци ни дава 22 септември 1908 г. днес?
– Когато един народ има високи цели, отстоява непреходни морални, политически и човешки ценности, той е обречен на успех. И всяко снишаване, шикалкаване и отлагане на решаването на проблемите води до регрес на обществото и държавата. В това е урокът. Но трябва да имаш точна цел поне в основното. На Шипка са се били не за полунезависима България и тя става независима окончателно на 22 септември 1908 г.
Веселин Янчев е ръководител на катедра „История на България” в Историческия факултет на Софийския университет
