Немалко от полковете в Българската армия са наричани легендарни, други са известни като „черни” по различни причини. Заради големите трудности и многобройните участия в учения и лагери в някои периоди и пловдивският 95-и свързочен полк бе оприличаван като „черен”, но в историята той ще остане като легендарен. Пред Деня на Свързочни войски – 25 септември, добре е да си спомним за този полк, оставил дълбоки дири в историята и незабравими преживявания от служилите в него офицери, сержанти и войници.
Фото авторът
„Този полк, на който хиляди военнослужещи бяха посветили своите младост, дръзновение и надежди, не само взимаше, но и даваше. Да, той и даваше. Той каляваше характерите да устояват на изпитанията, учеше на твърдост и защита на честта и достойнството, учеше на вяра в другарството и взаимопомощта, на уважение към приятелите и началниците, на снизхождение към по-слабите и преди всичко ни учеше да вярваме в себе си и да постигаме набелязаните цели.” Думите са на покойния вече полковник Димитър Михов – командир на 95-и полк от 1984 до 1989 г.
Всеки, който е служил в това свързочно формирование, знае как протичаха дните – от ранна сутрин до късни доби.
И така седмици наред. Дори имаше и радиорелейчици, поставили рекорди със шестмесечно пребиваване на полето, тъй като осигуряваха свръзката и при учения на други поделения от Българската армия.
Полковникът от запаса Вихър Захов разказваше с усмивка как като млад офицер командирът на полка го е задържал до среднощ, макар че тази вечер бил неговият годеж. И гостите си помислили, че се е отказал от избраницата си.
Други офицери пък с близо двайсетина години служба не си спомняха някога да са излизали отпуск през лятото.
Лично бях свидетел как на едно учение свързочници от полка пуснаха тежък кабел от полигон „Корен” до пощата в Хасково – около 15-ина километра през нивите и градините, а в града бе още по-трудно и сложно. А това се случваше и на други учения.
Последен командир на формированието бе полковник Цветан Рашков – от 1998 до 2008 г., когато имаше редица реорганизации.
Преди години, вече в запаса, той сподели:
„Основната задача пред нас беше една – да поддържаме постоянна и висока бойна готовност. И за да я изпълняваме успешно, най-важни бяха грижата към хората и тяхното обучение и възпитание, те да са добре, за да могат да дадат всичко от себе си”.
Полкът, създаден през 1943 г., прекрати съществуването си на 1 юни 2008 г. Преди това, на 9 май, бе сдадено и бойното знаме. На вълнуващата церемония бяха дошли воини от запаса, като полковниците Петър Денев, Атанас Стоенчев, Тодор Костов и синът му Николай Костов, Стефан Чилов, Иван Симеонов, Дончо Дончев, старшина Борис Порязов и мн. др. С просълзени очи те целунаха светинята за последен път. По-късно, на 16 май, последните военнослужещи от формированието се сбогуваха със знамето. Командирът на 95-и свързочен полк полковник Цветан Рашков изпълни тежкото си задължение да сдаде знамето в музея.
Иска ми се да завърша с една весела история, разказана ми преди време от лейтенант свързочник, сега такива случки вече няма. Извикал го командирът на формированието, не свързочно, в канцеларията си и му се карал жестоко. Обиждал го с най-различни епитети, като глупак, идиот, некадърник и т.н. Лейтенантът премигвал, мълчал, търпял, но когато командирът му казал: „Свързочник такъв!”, младият офицер не издържал, станал, стиснал юмруци и извикал: „Недейте да обиждате!”. И така защитил професионалната си чест на свързочник.
