Ивайло ПАШОВ
Днес, 30 септември, се навършват 61 години от създаването на в. ф. 32610 – Банкя, от състава на Зенитно-ракетната база на Военновъздушните сили (ВВС). То се ражда в далечната 1961 г. край с. Кривонос, Брезнишко, с начален военнопощенски номер 90090 и е въоръжено със зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) СА-75 „Двина”. През 1985 г. е превъоръжено със ЗРК С-75М „Волхов”, а година по-късно е предислоцирано в района на гр. Банкя и получава новия си номер. През 1989 г. приема на въоръжение комплекса С-300 – най-модерният в българската система за противовъздушна отбрана (ПВО). Годишнината e повод да разкажа за знаков епизод от неговата близка история, след като България вече е станала член на Алианса. А именно за дебютната „битка” на разчети на родния „триста” със самолети от НАТО след предислокация на временна позиция.
Това се случва в рамките на съвместна летателна тренировка Sentry Gold 2010 (15 май–4 юни с.г.), в която се разиграват въздушните боеве между български и американски изтребители. Тогава за първи път в историята на родните ВВС и Зенитно-ракетните войски (ЗРВ) нашият С-300 влиза „в бой” със самолети F-15С/D от 493-та ескадрила на ВВС на САЩ в Европа след марш и развръщане на нов позиционен район. В дотогавашните учения разчетите му противостоят на бойната авиация на съюзниците от Алианса само от пункта за постоянна дислокация.
Идеята за участието на С-300 в тренировката се ражда малко спонтанно, двайсетина дни преди началото му. Инициатори за привличането на комплекса са тогавашният командир на Първа зенитно-ракетна бригада (1-ва зрбр) бригаден генерал Ваньо Славеев и заместник-началникът на ВВС бригаден генерал Румен Радев (сега президент на страната). Провокират ги ограничените полети на бойната авиация, които нарушават подготовката на личния състав на ЗРВ. Това води до недостатъчно количество съпроводени цели от разчетите на зенитно-ракетните дивизиони. Затова те внасят предложение за пребазиране на „тристата” в района около авиобаза Граф Игнатиево и включването му в учението. Началникът на ВВС генерал-майор Константин Попов и началникът по отбраната по онова време генерал Симеон Симеонов го подкрепят.
Инициативата е изненада за американската страна и предизвикателство за Щаба на ВВС. Налага се бързо препланиране на тактическото учение, без да има промяна на разходите. С общи усилия обаче всичко е уредено и отделни елементи от състава на ЗРК С-300 са пребазирани в района на пловдивското село Трилистник.
ЗРВ привличат за участие вSentry Gold 2010 своеобразна ПВО групировка от общо 4 свои дивизиона. Всеки от тях е въоръжен с различен ЗРК – С-300, С-75М „Волхов”, С-125 „Нева” и 2К12 „Куб”. Последните три типа комплекси оперират от пунктовете си за постоянна дислокация – край Пловдив и Стара Загора. Само „тристата” е изнесен и действа от временна позиция. Към него проявяват най-голям интерес и американците, защото най-слабо го познават.
Разиграното от ракетчиците и пилотите в учението е съобразено с предварително заложените цели и мисии. От базираните на летище Граф Игнатиево щатски изтребители е отделена група, чиито летци са ангажирани с преодоляване на система за ПВО. Те осъществяват навлизане и изпълнение на задачи в район, прикриван от ЗРК наред с другите си въздушни тренировки. Разчетът на С-300 отработва най-вече отделни елементи на бойна работа със скритост на управлението и минимално време за функциониране. През останалото време действията му се свеждат до т. нар. натрупване на цели (извършване на целия цикъл от откриването, захващането, съпровождането и „обстрела” им), без средствата на дивизиона да прикриват работата си.
„Като цяло нашата групировка беше от тип засадна група – коментира бившият командир на 1-ва зрбр о.р. бригаден генерал Ваньо Славеев. – Т.е. въздействаше от порядъка на 20–30 мин и след това „изчезваше” (средствата се деактивираха). Важна особеност бе, че американските пилоти знаеха, че нашият ЗРК е в облитания район и трябва да го преодоляват. Самото учение също не беше типична военна игра – ние бяхме разположени на малка зона, нямахме право да сме на друга позиция и след всеки авиационен налет да я сменяме. Но като за първи път се получи добре.”
Между разиграването на операциите групи пилоти на F-15 посещават развърнатия дивизион. Чрез брифинг на командира му подполковник Валери Ценов са запознавани с възможности на техниката. Интересно им е да видят как техният изтребител изглежда като радиолокационна отметка на радара на С-300. Въпреки опознавателните срещи и предварителната подготовка обаче в хода на учението летците на САЩ остават изненадани от редица аспекти в работата на комплекса на малки и пределно малки височини. „Бяха учудени, че е работено по тях на значителни разстояния, макар че знаят тактико-техническите данни на „тристата” – разкрива един от „сюрпризите” о.р. генерал Славеев. Нашите ракетчици връщат визитите и се запознават с щатските изтребители в авиобаза Граф Игнатиево.
Разчетите също остават впечатлени от действията на пилотите на 493-та ескадрила. Наблюдават как, след като бордовата апаратура сигнализира, че самолетите им са открити и захванати, авиаторите започват резки маньоври с цел С-300 да ги изтърве, а при негов „пуск” много грамотно изпълняват противоракетни маньоври. При това такива, които се смятат за най-ефективни за измъкване от този тип ЗРК. Ала нито един не успява… Комплексът „поразява” всичките цели, които го атакуват от средни, малки и пределно малки височини, въпреки прилаганите тактики с увличане, влитане от различни направления и употреба на смущения.
От ВВС на САЩ остават доволни от редкия шанс да тренират преодоляване на ПВО над непознат терен, където основна роля играе С-300. Ползите за ЗРВ се изразяват във възможността да се борят с един наложил се по света модерен изтребител. Макар че комплексът остава разположен край с. Трилистник само 3 дни, успява да съпровожда и „обстрелва” десетки цели. По тях „работят” и останалите привлечени ЗРК. „Вместо да провеждаме тактически учения в постоянния му позиционен район и с цялата техника, няколко машини от състава на ЗРК С-300 се предислоцираха на по-голямо разстояние, но се постигна максимален ефект в бойната подготовка на офицерите, операторите, целия разчет. При това с минимум средства” – заявява бившият командир на 1 зрбр.
Като всяко първо начинание има и слабости. Първоначално избраната позиция за разполагането на комплекса в района на Трилистник се оказва недотам подходяща. Околната гориста местност създава предпоставки за някои ограничения в работата на средствата за откриване и целеуказание. Затова е преместен на нова, по-подходяща позиция, недалеч от първоначално предвидената.
„С тази инициатива българските ЗРВ доказаха, че са надежден партньор и сериозен противник. Голямото напрежение при реалните тренировки не може да се сравни с нищо, както и самочувствието, че си съпровождал и „атакувал” цел като F-15. Подобни съприкосновения носят безценен опит” – коментира о.р. бригаден генерал Славеев.
Противоборството авиация–ПВО в тренировката Sentry Gold 2010 поставя началото на много подобни съвместни учения със съюзниците от Алианса и партньорски държави (като Израел). И така до днес.
