След пауза от 2 години най-после Скопие изпрати посланик в България. А на 3-тата година от мандата си президентът Пендаровски пристигна у нас, но не на двустранно посещение.
И това свърши. Почти по едно и също време, с разлика от седмица, се случиха две важни неща в отношенията ни с Република Северна Македония (РСМ). В София пристигна новият посланик на Скопие г-жа Агнеса Руси, която стартира процедурите за официалното ѝ легитимиране като дипломатически представител на съседната държава у нас: връчване на акредитиви в МВнР, после на държавния глава, запознаване с персонала на посолството, срещи в институциите… От строгия и консервативен дипломатически протокол не очакваме изненади или, не дай Боже, сензация от встъпването в длъжност на г-жа Руси като посланик.
Случи се и еднодневната визита на президента Стево Пендаровски у нас. Верен на своя
маниер да хитрува, когато става дума за връзките с България
Пендаровски дойде в София не на официално, не и на работно посещение, а за срещата по повод на пускането в работен режим на интерконектора за доставка на газ от Гърция. Защо хитрува ли? Липсата на негова визита в България взе да става притеснителна. И то въпреки напрежението в отношенията между двете страни, което можеше да служи за оправдание, но до някакви граници. Ако си държавник, не бягаш от проблема, а се опитваш да го разрешиш и лице в лице с партньора от другата страна. Пендаровски обиколи всички съседни на РСМ столици и все избягваше София. Прекаленото съобразяване с местното обществено мнение, което можеше да го осъди при контакт с президента Румен Радев в България, дърпаше назад всяка идея или инициатива за визита в София. Щял да предаде интересите на македонските нация, език и народ. Подобни вербални салати в Скопие се чуват под път и над път.
И ето, Пендаровски дойде у нас. Видя се с Урсула фон дер Лайен на тройна среща с президента Радев. Двамата разговаряха отделно, след което Пендаровски положи цветя на мястото на катастрофата на магистрала „Струма”, където изгоряха над 40 негови съграждани. През цялото време поведението му се вписваше в темата на срещата, посветена на търсенето на допълнителна ресурсна гаранция за топлина и светлина на всяка една държава, в това число и най-вече на Северна Македония. Скопие е в сериозна енергийна криза, търси да купи от България електричество на по-ниска цена, която пък България не може да даде заради европейските регулации по тази тема.
И Радев, и Урсула фон дер Лайен се опитаха да обяснят на госта от Скопие всичко това, като бе постигната договореност да се търсят възможности Брюксел да поеме разликата в цената на доставките на ток. Очевидно върху тази плоскост ще продължи диалогът между Скопие и София, което пък не спря Радев да обясни на колегата си, че без изпълнение на условието българите в Северна Македония да бъдат записани в конституцията, преговорният процес за членство в ЕС няма да стартира.
Но и Пендаровски не остана длъжен. Ако бил поканен да разговаря за цар Самуил, или изобщо за история, хич нямало да си направи труда да дойде в София. Но когато ставало дума за тема от ХХI век, като енергийната независимост, би дошъл и би идвал колкото пъти се налага. Само не уточни дали и следващите му идвания ще бъдат само в рамките на многостранни срещи, или най-после ще пристигне и на двустранна.
При официалните му разговори от лявата му страна седеше Агнеса Руси, новият амбасадор от Северна Македония. Седем посланици е имала РСМ у насот провъзгласяването на своята независимост през септември 1991 г. и от установяването на дипломатически отношения между двете държави през декември 1993 г. Но в нито един случай изпращането на шеф на дипломатическата мисия в София
не е било обвито с такива чакане и тайнственост
Истинска мистерия с едно решение, което трябваше да прекъсне паузата от една година, след като бившият посланик Мариян Гьорчев си замина.
Точно преди година, в началото на октомври 2021 г., скопска медия, уж случайно, изпусна името на кандидатката за дипломатическа работа у нас. Няколко сайта в Скопие я разпространиха, без да добавят нищичко по нея, български любознателни медии се хванаха за името, разровиха се с традиционните методи и на традиционните места в такива случаи. Но това само увеличи загадката около осмия посланик на РСМ. Ситуация, в която човек да се пита шпионин ли ни пращат, или дипломат, човек под прикритие, или публична личност?
Агнеса Руси, дипломатка от кариерата, от 2018 г. допреди месец бе ръководител на мисията на страната си в Брюксел. Тя ще е първата жена, посланик от Скопие в София. И третата след Никола Тодорчевски и Александър Василевски от дипломатическите среди.Първият дойде у нас спешно и директно от Тирана, където бе консолидирал македонците и техните сдружения в Албания, та бе препратен в София, за да приложи опита си и да ръчка т.нар. македонци в България. С което си имаме проблем и сега. За негова чест бе издирил телефона ми в Скопие, където бях кореспондент – пихме кафе, човекът ме питаше, аз отговарях…
За Александър Василевски София бе преходен етап след изгонване от Белград, когато там се разсърдиха на Скопие заради признаването на Косово.
Другите посланици идваха като политически назначения. Партийният пропагандист от Титово време Георги Спасов си остана „първият посланик на Република Македония в България”. Хем да му намерят работа, хем съпругата му, учила във ВИТИЗ, да поупражнява българския. В последно време Спасов се упражнява върху темата за отношенията с България. Режисьорът Любиша Георгиевски с многото си приятели от театралната гилдия у нас се опита да стои настрана от ОМО-вци, радваше се на постановките на своя приятел Крикор Азарян, компенсирайки загубата си в президентската надпревара през 1994 г.
Мариян Гьорчев прекара 5 години у нас, като не криеше симпатиите си към ОМО-вци. Сега пише партийни програми на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ, с които опъва „червени линии” за отношенията с България, които партията му не бива да прекрачва, когато… спечели властта.
Благоя Ханджийски от Владимирово, Беровско, в Източна Македония, изкара мандат у нас след 2 години в Атина, но си остана със заслугите си повече като политик от началото на прехода в Скопие, отколкото дипломат. Когато се стигна до съгласие сателитният канал на БНТ да се включи в пакетите на кабелните оператори и да се излъчва в Република Македония, на чаша вино в неформална обстановка Ханджийски сподели:
„От 20 години чакам този момент”
Освен първата жена Агнеса Руси ще е вторият представител на албанската етническа общност, ръководител на мисията у нас след Абдурахман Алити. За някогашния лидер на Партията на демократичния просперитет (ПДП) дипломатическата работа в София бе заслужен отдих. Руси ще е и третата, която директно идва от друг посланически пост, без пауза в централата. Досегашният й статут на ръководител на мисията в Брюксел дава да се разбере, че дори и да не познава конкретната ситуация в отношенията между София и Скопие, европейският ѝ опит ще е решаващ. РСМ иска да започне фактически преговори за членство и да влезе в ЕС. Предварителният скрийнинг вече стартира, чакат се резултатите. Още повече обаче се чака решението на парламента да вкара българите от страната в Преамбюла на конституцията.
Мнозина свързват назначението на Агнеса Руси с това, че министърът на външните работи на страната Буяр Османи е албанец. Фамилията Руси, с корени в крайграничния с Албания Дебър, е известна в Македония. Казват, че Агнеса е спечелила поста в София в остра конкуренция с други хора, на които министър Османи бе обещал да са дипломати от кариерата. Самият той я определя като
един от най-добрите и подготвени дипломати
в министерството, търпеливо и постепенно изграждал кариера. Човек с опит от „брюкселските дипломатически потайности” би паснал най-добре върху разкаляния терен на българско-македонските отношения, от криволиците от които зависи и европейският път на Скопие. Затова и идването на Руси в София е правилно решение.
Във всеки случай – добре дошла на посланик Агнеса Руси!
