„Антарктическият стопаджия” поставя името на България на друг континент по мирен път
Журналистът, фотограф и специалист по връзки с обществеността Иглика Трифонова* (но не режисьорката) мисли за написването на книга за човека, свързал името и мечтата на България да стъпи на Антарктида проф. Христо Пимпирев, откакто през 2006 г. за първи път сама слиза на Ледения континент. След първата й експедиция следват още 4. Последната дължи и на началника на Военномедицинска академия генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски след операцията, извършена й от него във ВМА.
За авторката на книгата „Христо Пимпирев Антарктическият стопаджия” проф. Пимпирев не е само преподавател по геология в Софийския университет, полярен изследовател и посланик на България. А историческа личност за страната ни, направил за нея нещо, което в новата ни история никой друг не е направил – да сложи името на България на друг континент, и то по мирен път, и без един изстрел да забие трикольора ни там. И да превърне личната си мечта в държавна политика, да създава положителен образ на държавата ни в света десетилетия наред.
Не са много хората, които имат като него какво да разкажат за този успешен за България път. Журналистката определя учения и като невероятен дипломат, тъй като малка България участва в управлението на огромен континент като Антарктида наравно с 28 страни, сред които и всички велики сили, подписали организацията на Антарктическия договор, което е основно голяма негова заслуга и на хората около него. Известно време проф. Пимпирев е неин вицепрезидент.
Книгата е първа биография на проф. Пимпирев в навечерието на 70-годишнината му догодина. Замислена като автобиография, тя е „три в едно”. Има пътеписна част, защото по пътя към Антарктида той разказва за себе си. Заедно с този запис Иглика разказва за пътуване до Антарктида и живота в българската база. В нехронологичните разкази на проф. Пимпирев има много хора, за които той говори, с които е работил в експедициите от 1987–1988 г. до днес. И така се ражда третата част – почти 80 човека от тези в разказите на професора пък споделят своите срещи с него. Сред тях са четирима български президенти, връчвали му българското знаме преди експедиция, както и премиерът Симеон Сакскобургготски, министри, политици, шефове на чужди антарктически програми, приятелите му – редови антарктици, които и до днес са с него. Има страници и за личния му живот.
Книгата разказва и за научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий”, който за първи път има българската експедиция, с командир капитан ll ранг Николай Данаилов. Досега Испания осигуряваше превоза на експедицията ни и м. г. се честваха 30 години българско-испански дипломатически отношения на Антарктида. Посланикът на Кралство Испания у нас Алехандро Поланко обяви на представянето на кнгата „Антарктическият стопаджия” в НДК предстоящото връчване на официална церемония на испанския държавен орден „Изабел Католическа” на проф. Пимпирев, който става кавалер на този голям орден, одобряван от краля на Испания.
–––––––––
* Иглика Трифонова е председател на Асоциацията на младите полярни изследователи (АПЕКС България). Член на СБЖ и на Българския антарктически институт. През 2022 г. е включена в световна класация на стоте жени в полярните наука и образование, които вдъхновяват следващи поколения млади изследователи да станат полярни учени.
Капитан ll ранг Николай Данаилов:
Ще отплаваме към места, където наш военен кораб не е стигал
– Капитан Данаилов, след 21-годишен опит като офицер във военноморския ни флот какви все пак предизвикателства очаквате в първата за български кораб полярна експедиция?
– Посоките на осъществяване на първата ни полярна мисия са, първо, оперативно-стратегическата цел, която е поглед отвъд видимия хоризонт и достигане до места, където български военен кораб досега не е успявал да стигне. А втората е тактическа: стоварването на материална част на необорудван бряг, свързан с добра планировка и способности на личния състав, които също не са осъществявани в такава среда. Да, през цялата си военна кариера моят екипаж постоянно е изпълнявал задачи във всякакви условия, които се тренират и в момента, за да мине всичко благополучно.
– А как завърши обучението в Испания?
– То беше по-скоро поемане на опит от страна на испанските ни колеги, които показаха как се подготвя корабът оперативно. И ние сега ще го прилагаме в рамките на подготовката преди заминаването през декември.
– Как се чувствате сред колегите си, които не са изпълнявали такава мисия, и за какво мечтаете?
– Мечта е пресилено казано, но посока, която още като завърших Военната академия „Г. С. Раковски”, имах – да следваме стратегически цели, които да дават възможност на поколенията след нас да вървят по отъпкани пътеки, а сега вече – със самочувствието на нация с отвъдморски територии. България е вече на картата на Антарктида, но хората, които ще доразвиват този успех, са от 2–3 поколения напред.
– На кораба ще има още едно военно подкрепление – старши лейтенант д-р Петко Гинев от ВМА.
– Да, идеята е той като лекар да осигури медицински личния състав. След завръщането си от мисия в Мали той се включва в осигуряване на материалната част в медицинското направление. Според определени стандарти, които спазваме, е указано за всеки на борда какви лекарства и медицински материали са необходими. На борда имаме и лазарет, в който могат да влязат до четирима заболели и при карантина.
– Като стъпите на ледената земя, какво ще предизвиква най-голямото Ви човешко любопитство?
– Аз съм и човек, но и военнослужещ. И достигането ни до Южния океан, и възможностите да изпълним поставените пред експедицията задачи ще доведат просто до удовлетворение за мен. И най-важното е да се върнем живи и здрави, без човешки загуби. Не съм губил човек в своята кариера и вярвам, че няма и да загубя. Предвидено е корабът да е оперативен около 40 дни около о-в Ливингстън, о-в Кинг Джордж, около Антарктическия п-ов с разчет да осигурява провеждането на изследванията на научните работници, докато се върнем между 15 и 23 април във Военноморска база – Варна. Досега са ни помагали от Испания и доста от аржентинските ВМС. И ще разчитаме на тяхната подкрепа за посрещането ни в чуждите пристанища. Силно вярвам, че работите ни ще се случат, тъй като ние като военнослужещи имаме и силна воля. Опит в океана нямам, но като командир имам 6 години опит на спасителен кораб от състава на ВМС.
Пражки струнен квартет в зала „България”
На 7 октомври Пражкият струнен квартет Epoque гостува от 19,30 ч. в зала „България”. Музикантите отправят своето послание за мир с атрактивна програма от чешката музикална традиция и свои оригинални аранжименти на джаз, танго и филмова музика. Концертът е посветен на Чешкото председателство на Съвета на ЕС и е със съдействието на Чешкия център и Посолството на Чешката република у нас. Квартет Epoque е основан в началото на 1999 г. Музикантите Владимир Клански (първа цигулка), Давид Покорни (втора цигулка), Владан Малиняк (виола) и Витек Петрашек (виолончело) са подготвили богата програма – от стари чешки майстори до модерни пиеси от ХХ век, включително с музика от филма „Високият рус мъж с черната обувка” от Владимир Козма, която изпълнителите считат за гениална. След 2008 г. това е второто им гостуване у нас.
