Две випускнички на НВУ започнаха офицерската си служба в 91-ви инженерен батальон от състава на 55-и полк.
В полка имаме недостиг на офицери – основно взводни и ротни командири, откровен бе началникът на щаба на 55-и инженерен полк подполковник Росен Кунов при честванeто в 91-ви батальон на Деня на Инженерните войски – 13 септември. Затова и всяко ново попълнение от випускници на НВУ „Васил Левски” се посреща с надежда в инженерното формирование в Пловдив от състава на 55-и полк – Белене.
Да припомним, че през миналата година в 91-ви батальон бе назначен лейтенант Евгени Гърдев. През 2020 г. лейтенант Данаил Манаилов се вля в офицерския състав, след като имаше право на избор. През 2019 г. тук дойде от НВУ лейтенант Никола Карагьозов.
И да се върнем още по-назад във времето. През 2016 г. в батальона бе назначена лейтенант Цеца Димитрова, първата жена офицер от Инженерни войски. Но сега вече тя е в състава на Съвместното командване на специалните операции.
През тази година
новото попълнение
от лейтенанти са Глория Пазийска и Анна Пандурска. Двете са се запознали още на кандидат-курсантските изпити. Живели са в една стая в НВУ „Васил Левски” и са завършили специалността „Организация и управление на формированията на тактическо ниво” със специализация „Инженерни войски”.
На 2 август т. г. им е бил първият работен ден като офицери в 91-ви инженерен батальон. След седемдневен отпуск са изкарали триседмичен модул на новопроизведените лейтенанти. Още две седмици са били в Карлово в трети механизиран батальон на 61-ва Стрямска бригада и след това са имали практически занятия в 55-и инженерен полк в Белене. И реално, от 12 септември са в редовете на 91-ви батальон. На следващия ден лейтенантите Глория Пазийска и Анна Пандурска честваха за първи път като офицери Деня на Инженерните войски.
Родена съм в град Бяла Слатина през 1998 г., живяла съм в с. Рогозен, известно с Рогозенското съкровище. В семейството сме три деца. Завършила съм Природоматематическата гимназия във Враца. Така започва представянето си лейтенант Глория Пазийска. Всички нейни близки и познати са очаквали да следва медицина, но е решила да кандидатства в НВУ „Васил Левски” във Велико Търново, сякаш самият университет я повикал.
В училището имаше
кампания „Бъди войник”
звучеше много интересно и много различно. Винаги съм била повече „мъжко” момиче. Реших да пробвам и още в първите дни в НВУ усетих, че изборът ми е правилен, имаше трудности, но армията ми хареса и искам да се развивам в нея, продължава лейтенант Пазийска. Знае богатата история на Инженерните войски и е доволна, че е в този род войски.
Бях първа в класирането, имах възможността да избирам и посочих 91-ви инженерен батальон, формированието, което исках още от първи курс. Идвала съм тук на стаж, харесват ми хората, желаех да служа в това инженерно формирование и да приложа всички тези знания, които съм получила за 5 години в специалността и специализацията, казва още лейтенант Пазийска.
Назначена е за командир на пътно-мостостроителен взвод в инженерната рота за обща поддръжка и знае, че трябва да устройва с подчинените си тежки механизирани мостове.
Определя военнослужещите във взвода като опитни и че са един доста добър екип. И чака с нетърпение да придобие по-голям практически опит. Не крие радостта си, че вече с лейтенантските пагони е в това инженерно формирование.
А Пловдив е невероятен, много го харесвам като град и искам да живея тук. Открих и ново хоби – катереното, и се надявам да го усъвършенствам, да почвам да обикалям по такива места за катерене, които има около Пловдив, а и в България. Сигурна съм, че катереното ще ми даде друга перспектива, заключава лейтенант Глория Пазийска и тръгва по задачи в района на 91-ви батальон.
Бях трета в класирането и дойдох тук
по собствено желание
започва представянето си лейтенант Анна Пандурска. Родена е в Троян, израснала е в село Терзийско, близо до Троян. Има по-голям брат, също военнослужещ – старши лейтенант Димитър Пандурски, който сега е заместник-командир на рота в НВУ „Васил Левски”.
Винаги съм имала желание да бъда в армията, но когато брат ми стана курсант и завърши специализация „Мотопехотни и танкови войски” още повече започна да ми харесва офицерската професия. Той беше малко против избора ми, защото вече знаеше какви са лишенията и отговорностите, но това не ме спря. Да, може да се каже, че благодарение на него се ориентирах в решението си да постъпя във Военния университет, но пък избрах друга специализация, разказва лейтенант Анна Пандурска. Подчертава, че е чувствала подкрепата на брат си, но никога не е разчитала на него да й помага. Искала е сама да преодолява трудностите и сама да преживява всичко, което й се случва.
Лейтенант Пандурска е идвала като курсант на стаж в 91-ви батальон. Назначена е за командир на взвод в инженерната рота за вертикални конструкции и е наясно какви дейности я очакват, примерно, изграждане на командно-наблюдателен пункт. Напомня, че преподаватели в НВУ, като подполковниците Иванов и Терзиев, и майор Моллов, са се старали да показват на курсантите възможно най-много новости и какво ги очаква във формированията. Но отчита, че вече като лейтенант започва да опознава реалността и продължава да се учи.
