Капитан І ранг Ваньо МУСИНСКИ*
В резултат градът е освободен без загуби в личен състав и бойна техника
Двегодишният мирен период и действията на Флота през Балканските войни водят до осъзнаването от военното и политическото ръководство на страната на
необходимостта от неговите съществуване
и развитие. За началник на Флота е назначен артилерийският инженер, бъдещ генерал и известен военен педагог подполковник Константин Кирков. По това време България трябва да отбранява бреговете си на две морета и плавателна река с крайно ограничени сили и средства.
Подполковник Кирковзапочва енергична подготовка на Флота за война. Назначен на 22 ноември 1913 г., седмица по-късно той разпорежда на капитан-лейтенант Неделчо Недев да разработи тактическата задача „Организиране на Бургаския порт за морска операционна база на Флота“ и да оглави колектив от експерти от щаба за подготовката на военновременен щат и постановление за мобилизация. Започва разработването на план за превъоръжаването на Флота.
През войната българският флот за пръв път в своята история създава два рода сили – подводни и морска авиация. На 25 май 1916 г. в състава на Черноморската част е приета първата българска подводница. С влизането на България във войната германското командване започва изграждането на хидроавиобаза във Варненското езеро и приема български летци за обучение в Германия. След завършването на обучението те
активно използват германската база
и летателни апарати в езерото. На 1 май 1917 г. се създава първата българска хидроавиобаза. През войната Флотът получава за пръв път и брегови превозими радиостанции.
В навечерието на Първата световна война морският десант започва да се разглежда и във военнотеоретичните разработки на военната ни наука. Тактическите действия по стоварването на войски са разгледани в първия „Морски устав” (1907 г.), а след Балканските войни са развити в излезлия вече в хода на войната „Устав за самостойни бойни действия с миноносците” от 1915 г. През юли 1916 г. Щабът на Действащата армия въз основа на опита на Балканските войни и на протичащия въоръжен сблъсък в Европа издава „Мерки и съображения, практикуеми за отбрана на морските брегове в настоящата война”.
България се включва във войната, когато групировките, включително и в Черно море, са вече развърнати. Скромните сили на нашия флот – в състав от шест миноносеца, един неремонтиран учебен артилерийски кораб, една 240-мм брегова батарея и няколко по-малки, са придадени на общо подчинение на обединения германско-турско-български флот в района под командването на контраадмирал Аугуст Сушон.
За провеждането на военни действия срещу Румъния Трета българска армия под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев започва настъпателна операция на Добруджанския фронт с цел
да изпревари пристигането на руските подкрепления
В осигуряването на тази операция се включват и силите на морската авиация и флота, на който са възложени две основни задачи:
– отбрана на бреговите обекти и крайбрежните комуникации в северната част от артилерийските удари на Руския флот и оказване на съдействие от море на действащата в Северна Добруджа армия;
- във взаимодействие с германската морска авиация и подводниците, нанасяне на удари по комуникациите и силите на противника.
За решаване на първата задача Флотът извършва минни постановки, развръща наблюдение и организира разузнаване и конвойна служба, предвижда се стоварване на тактически десант на противниковия бряг. Втората задача се решава чрез систематично патрулиране на торпедоносците, водосамолетите и подводницата в зоната им на досегаемост. Два дни преди началото на бойните действия е проведено въздушно разузнаване над Балчик. Фотографирани са румънските брегови батареи около града. По това време там са разположени три дружини, три батареи и взвод моряци на противника.
На 1 септември 1916 г. отряд миноносци в състав: „Шумни”, „Храбри”, „Летящи” и „Строги” под командването на капитан-лейтенант Рашко Серафимов, съпровождани от два водосамолета, извършват разузнаване с бой към Балчик и Каварна. Изстреляни са 58 снаряда по позициите на противника. Целта е да се разкрие системата му на отбрана.
На 4 септември по разпореждане на началник-щаба на Флота капитан-лейтенант Димитър Альов германски хидроплани предприемат няколко въздушни бомбени атаки срещу противника при Балчик. Бойните полети се използват и за събиране на нова разузнавателна информация. Изготвя се скица на неговите укрепления. Разузнаване провежда и подводница № 18.
На 5 септември в полунощ
при спазването на строги мерки за скритост
от Варна потегля отряд от 5 миноносеца с 3 големи гребни лодки на буксир. Час и половина по-късно „Смели” и „Строги” стоварват войски в Балчик, след което „Смели” превозва друга команда до нос Калиакра. Останалите миноносци стоварват войски в Каварна. Първоначалната численост на десантния отряд е 235 души. През следващите два дни са прехвърлени Портовата дружина на Флота (466 души) и крайбрежно-наблюдателна полурота (44 души).
В първия български морски десант участват общо 745 души. При провеждането му флотското командване с успех използва един от най-важните принципи на военното изкуство – внезапността. Десантът е осъществен през нощта. Противникът е в неведение за провеждането му и не успява да използва огромното си превъзходство по море, за да го осуети.
Ето защо действията от 5 септември са тактически десант по замисъл и по постигнати цели и ефекти, но благодарение на щателното планиране и внезапното изпълнение са проведени като административно стоварване.
Общо през следващите дни на северния бряг на Варненския залив са превозени: 745 души, 300 резервни пушки и 600 хил. патрона. Всички преходи по море са извършени нощем, до 6 септември, и се прикриват от български и от германски подводни сили.
Портовата дружина настъпва в Добруджа заедно с останалите български войски от Трета армия. При с. Первели дружината
успешно влиза в бойно стълкновение
с противника. В Балчик и в Северна Добруджа, в края на лятото, след жътва, са концентрирани значителни продоволствени запаси. Завладяването им значително затруднява снабдяването на Румъния и е безценен принос за продължителните действия, които войските ни водят на Южния фронт.
През Втората световна война авиационната подготовка се утвърждава като задължителен елемент от подготовката на морските десанти. През 1916 г. обаче тя е все още тактическа новост. Затова въздушните удари срещу румънската отбрана около Балчик са свидетелство за новаторските тенденции в работата на флотския ни щаб. Извършването на авиационна подготовка непосредствено преди стоварването на морския десант в Балчик е принос към българското военно изкуство. Действията на германските летци по осигуряване на десанта при града допринасят за събиране на ценен практически опит в по-нататъшното утвърждаване и усъвършенстване на многоцелевата употреба на самолета в бойни условия.
При планирането и провеждането на десанта Щабът на Флота за първи път координира и ръководи действията на разнородни сили. В резултат на неговите целенасочени действия, на доброто тактическо взаимодействие между морската авиация, корабите, подводните сили и морската пехота, без загуби в личен състав и бойна техника е освободен градът, който противникът възнамерява да защитава, подготвяйки отбранителни позиции. С успешния десант при Балчик Флотът дава своя принос в
победоносната военна кампания
на Трета българска армия в Добруджа през 1916 г. Нашето морско командване доказва, че въпреки ограничените сили и средства, с които разполага, е в състояние с успех да прилага новаторски подход при решаването на настъпателни задачи.
–––––––––––
*Авторът е заместник-началник на Щаба на Военноморските сили по операциите
