7 нови трикоординатни радара за близко и далечно откриване ще създадат оптимално радарно покритие, казва началник-щабът на Военновъздушните сили
Полковник Димитър Янков Георгиев е роден в Елхово. През 1997 г. завършва с отличие Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски”, специалност „Щурман за управление на въздушното движение”. Завършва с магистърски степени Командно-щабния колеж през 2008 г. и Военновъздушния колеж на ВВС на САЩ през 2017 г.
Първото му назначение е в авиобаза Безмер, където за 13 години преминава от щурман в команден пункт, ръководител на полети до началник на Летищен център за ръководство на полети. От 2010 г. до 2012 г. е заместник-началник и началник на Военното ръководство на въздушното движение в Командването на ВВС. До 2015 г. е координатор по въпросите на ВВС в Съюзното командване по операциите на НАТО (SHAPE). От 2017 г. е началник на отдел „Планиране” в Командването на ВВС, а от 1 октомври 2021 г. е началник на щаба на ВВС.
– В исторически план българските Военновъздушни сили са едни от най-старите в света – преминали през славни дни и много предизвикателства. Как виждате тяхното развитие в бъдеще?
– Това е безспорен исторически факт. Като българи трябва да сме горди, че сме едни от първите в Европа и света, които смело поглеждат към небето и създават своя авиация. Още през 1906 г. е създадено въздухоплавателно отделение с командир капитан Васил Златаров, с което поставяме началото на структурното обособяване на бойни единици, предназначени за изпълнение на задачи във въздуха. На 13 август 1912 г. поручик Симеон Петров става първият български авиатор, летял в небето на България със самолет, собственост на българската държава. Скоро след това започва Балканската война, която слага началото на бойния път на българското въздухоплаване. На 16 октомври 1912 г. в небето над Одрин поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев изпълняват първия боен полет в историята на българската авиация.
110 години след този първи боен полет в нашата история равносметката показва, че пътят ни никога не е бил лесен. След бляскавите победи винаги идват дни на изпитания. Чужди и свои режат крилете ни, но Военновъздушните сили никога не са отстъпвали. Неизменно възкръсвахме още по-силни, още по-решителни и винаги с воля за победа.
Винаги посветени на каузата да пазим чисто святото небе на България. Така е било след Ньойския договор, така е и днес, когато българските ВВС „берем плодовете” редом с другите видове Въоръжени сили, на многогодишно недофинансиране и хроничен недостиг на ресурси.
Но за нас няма място за отстъпление, българските ВВС са призвани да побеждават!
Фото: Огнян Стефанов
Когато говорим за развитието на ВВС в условията на динамичните и сложни вътрешнополитическа и външнополитическа, както и икономическа обстановка, в краткосрочен план следва да се фокусираме върху тези компоненти на способностите, погледнато през призмата на модела DOTMLPFI (доктрини, организационна структура, обучение и подготовка, материални ресурси, командване и управление, личен състав, инфраструктура и оперативна съвместимост), които в следващите години приоритетно ще гарантират съхраняването на способностите за изпълнение на конституционните задължения и ще бъдат основата на прехода към качествено ново състояние – модерни, ефективни и оперативно съвместими със съюзниците от Алианса Военновъздушни сили.
– Какви са основните стъпки в тази посока?
– От ключово значение на настоящия етап е създаването на условия за съхраняване на личния състав и поддържане на необходимото ниво на подготовка. Като високотехнологичен вид въоръжена сила обучението и подготовката на летателния, инженерно-техническия и осигуряващия състав изискват значително време и ресурси, така че ние не можем да си позволим да загубим подготвени професионалисти. Хората с тяхната мотивация и любов към професията са неизмеримо богатство. През всичките тези години на трудности вследствие на ограничените ресурси за подготовка и поддръжка на техниката хората в сини униформи са причината българското небе да бъде охранявано от български изтребители и български бойни платформи. Тук искам да подчертая, че запазването на личния състав не е производна само на по-добро заплащане и политика на социално осигуряване. Неслучайно в началото реферирах към модела DOTMLPFI, тъй като той позволява всеобхватен поглед към всички елементи на способностите и взаимовръзките между тях. Показателно е в този ред на мисли осигуряването на бойни платформи, от една страна, за изпълнение на заповяданите задачи, а от друга, за осигуряване на подготовката и съхраняване на личния състав, който ще бъде основата на прехода към придобиване и усвояване на нови техника и въоръжение. Осъзнаваме, че настоящата международна обстановка поставя редица условности и неяснота при изпълнението на тази задача. Поради тази причина, конкретно за бойната авиация, с цел недопускане на загубата на способности до усвояването на самолетите Ф-16 Блок 70 ВВС предложи на Министерството на отбраната прилагането на мултивекторен подход, който паралелно да насочи усилия в няколко направления, осигуряващи развитие в краткосрочен план и в бъдеще. Това е осигуряване на поддръжката на наличните самолети със собствени сили и чрез съдействие от други съюзни държави; наемане или придобиване на алтернативен заместващ изтребител при условия за доставка, усвояване и въвеждане в експлоатация за период до 18 месеца, който да осигури попълване на недостига от способности в изтребителната авиация до усвояване на самолет Ф-16; реализация на втория етап на проекта за придобиване на нов боен самолет, което ще осигури в по-далечна перспектива (периода след 2028 г.) доизграждането на една ескадрила с 16 самолета Ф-16. Не мога да скрия личното си пристрастие към опцията за придобиване на заместващ изтребител, разбира се, при приемливи параметри на предложенията на държавите, към които е отправено запитване, и го аргументирам с възможността за своевременно придобиване на съвременни бойни способности в критичен за изтребителната авиация период и за наличие в по-дългосрочен план на две изтребителни авиационни платформи. Осъзнавам, че този стремеж за по-голям брой съвременни самолети определено ще рефлектира върху разполагаемите финансови ресурси, но аз нося на раменете си сини пагони и като началник на щаба на Военновъздушните сили съм длъжен да се боря за осигуряване на едно по-достойно бъдеще за българската бойна авиация.
Що се касае до придобиването на други техника и въоръжение за нуждите на ВВС, то е изцяло в съответствие с приетата наскоро от Министерския съвет „Програма за приоритетни инвестиционни разходи на Министерството на отбраната”, която предвижда приоритетно финансиране за нови трикоординатни радара, зенитно-ракетни комплекси и безпилотни летателни системи.
– В края на миналия месец в авиобаза Безмер катастрофира един от 8-те модернизирани самолета Су-25К. Как се отрази това на дейността на авиационните формирования и намериха ли сили ВВС да преодолеят последствията и да продължат напред?
– Основен приоритет при подготовката на летателния състав, ръководителите на полети, инженерно-техническия и осигуряващия състав е осигуряване на безопасността на полетите. В бойната авиация винаги съществува висока степен на риск и по тази причина при планиране и изпълнение на всяка задача е задължително постигането на баланс между поетите рискове и осигуряването на безопасността на полетите.
След катастрофата със Су-25К на 28 септември летателната дейност в авиационните формирования беше преустановена. Заповядано бе да се проведат занятия и семинари с летателния състав, за да се минимизират рисковете от подобен характер. Такива авиационни произшествия безспорно са едни от най-трудните за Военновъздушните сили както от професионална, така и от емоционална гледна точка. Познавам катапултиралият се пилот полковник Пейо Дончев повече от 30 години. Съвипускници сме от Военновъздушното училище в Долна Митрополия, после служехме заедно в авиобаза Безмер, а понастоящем – в Командването на ВВС. Мога да ви уверя, че е изключително подготвен и отговорен офицер, и съм убеден, че е действал професионално. Най-вече се радвам, че е жив и здрав. Но така е в бойната авиация, каквото и да се случи сме длъжни да продължим напред. Затова на всички нива полагаме максимални усилия за осигуряване на високо ниво на безопасност на полетите.
– На какъв етап е модернизацията на летище Граф Игнатиево и готовността му да посрещне новите самолети?
Фото: Огнян Стефанов
– През септември т.г. стартираха строителните дейности за изпълнението на 6 ключови проекта за реконструкция и модернизация на летището. Четири от тях са по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP) и с тях ще се осигурят реконструкция и модернизация на пистата за излитане и кацане и пътеките за рулиране, изграждане на нов склад за гориво-смазочни материали, стоянка за самолети горивозареждачи и каргоплощадка за транспортни самолети. Също така стартира и изграждането на сграда за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на летището. Сформирана е работна група за координиране на дейностите по изграждане на инфраструктурните проекти на летището. Съгласно изготвения график за изпълнение на обектите инфраструктурата за експлоатация на новите самолети следва да бъде готова в края на 2024 г.
– Освен проекта за придобиване на нов тип боен самолет какви са другите проекти, свързани с модернизацията на Военновъздушните сили?
– Освен модернизацията на авиационните платформи във ВВС работим усилено и по проектите за модернизиране на останалите елементи от системата за противовъздушна отбрана – средствата за радиолокационно наблюдение на въздушното пространство и за зенитно-ракетно прикритие. Предизвикателствата пред радиотехнически и зенитно-ракетни войски не са по-различни от тези в авиацията – 100% бойна и специална техника руско производство, която е в края на жизнения си цикъл, дълги години неглижиране и липса на адекватно ресурсно осигуряване, военен конфликт в Украйна и икономически санкции към Руската Федерация, които силно ограничават възможностите за осигуряване на поддръжка на техниката. При тези условия за нас остава опцията да разчитаме на собствените си сили и на лимитирана помощ от други съюзни и партньорски държави, за да осигурим експлоатацията на тези бойни платформи, до реализацията на проектите за придобиване на нова техника. Остава ни очакването за навременно финансиране на тези проекти и по-скорошната им реализация.
Проектът за нови трикоординатни радари предвижда придобиване на 5 радара за далечно откриване и 2 радара за близко откриване в съответствие с избран оптимален вариант за създаване на основно радарно покритие и осигуряване с радарна информация на системата за командване и управление на ВВС. Проектът е в напреднала фаза, като предстоят финализиране на проектния процес и внасяне на Проекта за инвестиционен разход за одобрение в Министерския съвет и парламента.
Другият основен проект предвижда придобиването на зенитно-ракетни комплекси с голям и със среден обсег на действие, което ще допринесе за изграждане и поддържане на съвременни високоефективни способности за охрана, отбрана и контрол на въздушното пространство, за изпълнение на задачи по защита на удари от въздуха по стратегически обекти и по обекти от критичната инфраструктура на страната, както и възможност за включването им в Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО.
– Помощта при пожари, наводнения, ситуации за авиомедицинска евакуация, както и донорските такива – и през настоящата година са част от ежедневието във Военновъздушните сили. Как според Вас българските граждани могат да започнат да усещат ВВС по-близки до себе си… не само в случаите на нужда?
– През настоящата година екипажи от Военновъздушните сили отново се включиха активно в изпълнението на задачи по т. нар. трета мисия на Въоръжените сили за оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, за превоз на екипи за трансплантация и за авиомедицинска евакуация. Наш дълг и отговорност е да бъдем винаги в помощ на българските граждани. Ние разполагаме с уникални способности, които при необходимост трябва да са в полза на обществото. Показателна за това е статистиката за изпълнени 16 задачи за пожарогасене от въздуха с вертолети „Кугар” и Ми-17, операции по търсене, спасяване и авиомедицинска евакуация с вертолет „Кугар” в труднодостъпни планински терени, 5 полета за превоз на екипи за трансплантация, изпълнени със самолети „Спартан”. При преодоляването на последствията от наскорошните наводнения в община Карлово се включиха над 600 военнослужещи и 40 единици специализирана техника от различен характер от авиобазите Граф Игнатиево и Крумово, както и от зенитно-ракетната база.
Независимо от изпълненото със задачи и предизвикателства ежедневие не спират желанието и усилията ни за контакт с българските граждани, както вие се изразихте, не само в случаите на нужда от нас. Ежегодна е традицията за участие на формированията от ВВС в благотворителни кампании за подпомагане на детски учебни заведения, с посещения на място по време на най-светлите християнски празници. Всяка година на 1 юни, Международният ден на детето, формированията от ВВС отварят врати, за да предоставят възможност на бъдещите пилоти да се докоснат до мечтите си.
Знаете, че тази година като част от честванията на 110-годишнината на българската бойна авиация в авиобаза Граф Игнатиево беше организиран невероятен авиационен празник под наслов „Ще пребъдем”, който позволи на десетки хиляди българи да бъдат за ден част от нашата професия и да се убедят в способностите на българските ВВС.
За първи път тази година по случай на юбилейния празник на Моста на влюбените до Националния дворец на културата беше открита авиационна изложба „110 години българска бойна авиация”. Гражданите и гостите на столицата имат възможност да се насладят на богатата на минало и настояще експозиция в продължение на две седмици.
– Наскоро взехте участие в годишния симпозиум на командирите на ВВС на НАТО в Съюзното въздушно командване в Рамщайн, Германия. Какво е посланието от проведените по време на форума дискусии за българските ВВС и въоръжените сили?
– Симпозиумът на командирите на ВВС на НАТО се провежда по традиция в пролетна и есенна сесия, във формат съюзни и партньорски държави. Разбираемо е тазгодишната есенна сесия да акцентира на развитието на украинския конфликт и реакцията на Алианса на руската военна агресия. Анализът на бойните действия до момента потвърждава високата значимост на въздушното превъзходство за крайния изход на конфликта. В тази насока бе и посланието от проведените по време на форума дискусии, че в съвременния военен конфликт въздушното превъзходство е необходимо повече от всякога за постигане на целите на операцията, като бе отправен апел държавите членки да фокусират усилията си в придобиване на съвременни авиационни способности и способности за противовъздушна и противоракетна отбрана.
– Какви са най-големите предизвикателства в работата Ви като началник на Щаба на Военновъздушните сили?
– Точно преди една година поех длъжността с ясното съзнание, че това е високоотговорна позиция и с желанието да работя за по-добро настояще и бъдеще на ВВС. Като началник на щаба на ВВС моите предизвикателства са предизвикателствата, които стоят пред Военновъздушните сили. Навярно се убедихте от нашия разговор, че те са комплексни и с разнороден характер. На нас се падна времето, в което трябва да преодоляваме последиците от дългогодишното неглижиране на проблемите и да чертаем бъдещето на Военновъздушните сили в условия на сложна политическа и икономическа международна обстановка.
Конкретно за Командването на ВВС бих откроил невъзможността за попълване на вакантните позиции и дефицит на експертиза в основни области, което афектира в значителна степен ежедневната дейност. Това са дългогодишни проблеми, свързани предимно с необходимостта от допълнителни социални пакети и промяна в кариерния модел на развитие.
– Какво е личното Ви послание към хората във ВВС?
– В моята 25-годишна офицерска служба винаги съм поставял на първо място отношението ми към колегите и подчинените. За мен хората са най-ценният капитал на Военновъздушните сили и усилията на ръководството на ВВС са приоритетно насочени за повишаване на този капитал.
Използвам случая да изкажа своята най-искрена благодарност към всеки един военнослужещ и цивилен служител от Военновъздушните сили за неуморния труд и за усърдието в ежедневната работа!
Пожелавам на всички светли дни и повече вяра в бъдещето! Да бъдем крепки и непобедими! Честит празник!
