Поне две са кукичките, на които „да клъвнат” зрителите на Сатиричния театър с първата му премиера. Режисьор е Бойка Велкова, знак за атрактивност на представлението и интересна тема в една комедия на нравите. И второ, автор на пиесата е класикът на английската литература Съмърсет Моъм (1874–1965). В книгата си „Равносметката” той отделяше страници и за неизбежната лъжа в отношенията ни още с изричането: Ще те обичам завинаги… Като прибавим и невероятно динамичния ритъм, вечната сюжетна интрига за изневярата, невероятното екипно изпълнение на актьорите, танците и музиката с „ехо” от 20–30-те г. на ХХ век на самия Теодосий Спасов заедно с красивите костюми, „взети” от епохата на артдеко на сценографката Нина Пашова… Заради всичко това „Постоянната съпруга (Очарователни грешници)” е „задължителна” пиеса в листа заглавия на театралния зрител.
„Той е един чудесен разказвач на истории, много мъдри и същевременно изпълнени с чувство на хумор, с много ирония, изящество, остроумие, виртуозна интрига и бляскав диалог” – са точните думи на Бойка Велкова за драматурга. Наистина диалогът му се мери по блясък с този на Оскар Уайлд. В който за вечната тема за любовта и изневярата, за баналния любовен триъгълник се говори извън всякаква баналност. А в лекия салонен смях се откроява образът на модерната жена от началото на ХХ век, търсеща интелектуална и финансова независимост в атмосферата на британския пуритански морал и лицемерието му.
От сцената се леят хуморът на голям майстор и майсторството на запленени от текста актьори – от „ветераните” на Сатирата Михаил Сървански и Росица Александрова до двамата дебютанти в трупата – Сотир Мелев и Михаил Рядков. Всички са добри, ритъмът е невероятен, лее се ясна, звънка реч, каквато немного театри ни гарантират, усещат се „здравата ръка” и високата мярка на режисьора. И ако трябва с една дума да се определи спектакълът – от него струи светлина, той просто е класа. Но както казва Бойка Велкова, зад целия ведър сюжет се крие тревожното усещане на Съмърсет Моъм, че съвременият човек, добре облечен, добре нахранен, обитаващ луксозни домове, попада в клопката на собствените си илюзии, в капана на егоизма си, заради който може да пожертва всичко – любов, спонтанност, искреност и дори нравствена същност.
в трупата
