Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Паун Бананов – славният командир на Лейбгвардейския конен полк

[post-views]
Паун Бананов – славният командир  на Лейбгвардейския конен полк
Генералът с екзотичното име завършва кавалерийска школа в Петербург, но това
не му пречи да громи руските драгуни в Добруджа през 1916 г.

Автор: доц. д-р Стоян НИКОЛОВ, Военна академия ,,Г. С. Раковски“

Генерал-майор Паун Илиев Бананов е сред забравените от мнозина герои и незаслужено е познат само на военните историци.
Паун Илиев Бананов е роден на 1 март 1868 г. в Лясковец, тогава в пределите на Османската империя. Родът Бананови от този буден български град дава няколко български офицери до 1944 г. Учи във Варненската мъжка гимназия към 1885 г., но в хода на Съединението на Княжество България и Източна Румелия и неговата въоръжена защита без знанието на своите родители
гимназистът постъпва като доброволец в Сандровската чета. Взема участие в боевете при Белоградчик на 4, 5 и 6 ноември и на 14 и 15 ноември при Акчар и Гайтанци в състава на Северния отряд в Сръбско-българската война 1885 г. Като участник във войната получава своето първо военно отличие – награден е с възпоменателния медал за нея.

Паун Бананов завършва гимназията през 1886 г., след което за кратко е учител в Горна Оряховица през учебната 1886–1887 г. Постъпва във Военното училище в София и го завършва през 1889 г. Произведеният на 18 май подпоручик Бананов получава назначение като младши офицер в 1-ви конен полк в София. През следващата година завършва курс по пионерно дело, след което е назначен за ковчежник в полка. Произведеният на 1 януари 1893 г. в поручик Бананов завършва Висшия офицерски курс към Военното училище през 1895 г., командир е на конно-пионерния взвод от 1898 г., а след повишението от първия януарски ден на 1900 г. в ротмистър (капитан) е преназначен на длъжност старши офицер в полка. През 1901 г. е командирован в руската столица Санкт Петербург, където завършва Офицерската кавалерийска школа през 1904 г., след което има едногодишен стаж в руския 24-ти драгунски Лубенски полк.
След завръщането си в Княжеството е назначен за командир на ескадрон в 4-ти конен полк в Ямбол. От началото на 1906 г. новопроизведеният майор е инструктор по езда в Кавалерийската школа в София. Това е признание за неговите професионални умения и педагогически качества, тъй като именно в тази школа се осъществява надграждането в конното дело на подофицери, младши и старши офицери. От 1909 г. е командир на ескадрон в Лейбгвардейския на Негово Величество конен полк, а от май 1912 г. е домакин на полка.

В хода на Балканската война 1912–1913 г. е и командир на допълващия ескадрон в полка, който има за задача да посрещне и организира запасните чинове, да ги облече, въоръжи и снабди с коне, след което се изпращат за попълване на заминалите за фронта ескадрони. Той е на пряко подчинение на Главната квартира, като изпълнява охранителна и караулна служба. От началото на 1913 г. ескадронът временно е прехвърлен в района на Ортакьой (Ивайловград), където чрез патрулиране охранява и опазва обществения ред.
В деня след подписването на Лондонския мирен договор на 17 май 1913 г. е произведен в подполковник и от 23 септември 1913 г. е
командир на най-престижната българска войскова единица
взела участие във всички войни на Третата българска държава – лейбгвардейският конен полк. През ноември 1913 г. посреща първите новобранци, на които се предава натрупаният боен опит от Балканските войни. През юни 1914 г. в полка е поставена възпоминателна мраморна плоча с изсечените имена на падналите пред олтара на Отечеството 16 гвардейци и подполковник Бананов заповядва три пъти в годината: 5 октомври – обявяването на Балканската война, 13 март – победоносното влизане на полка в Одрин, и 24 юни – боят при вр. Букова глава, да се провежда тържествена вечерна проверка, на която да се извикват поред имената на загиналите герои.

На 5 януари 1916 г. Лейбгвардейският конен полк участва в парада и прегледа на войските в Ниш. На преден план са цар Фердинанд, генерал Никола Жеков и Кайзер Вилхелм II, зад тях се виждат конниците на подполковник Паун Бананов
Фото
„Изгубената България“

В хода на мобилизацията през септември 1915 г. Лейбгвардейският полк пристига в Трън и заедно с 1-ви конен полк сформират 1-ва конна бригада. Подполковник Бананов с командирите на ескадрони извършват рекогносцировка на местността около Букова глава в навечерието на участието на България в Първата световна война. Ръководи средната група на бригадата и придадените към нея части, която трябва да притисне противника към Власинското блато и да прегради пътя му към Сурдулица. Лично повежда атаката на Лейбгвардейския полк след овладяването на Власинската митница, в резултат на която дружините на 26-и Пернишки пехотен полк безпрепятствено овладяват силно укрепената сръбска позиция на Букова глава. Инициативата на подполковник Бананов довежда до единствената по рода си в историята на българската конница конна атака в силно пресечена планинско-гориста местност,
срещу здраво заета позиция и открива възможност за осъществяване на маньовър от оперативен мащаб с излаз на българските войски в долината на р. Българска Морава. Затова получава благодарствена телеграма от цар Фердинанд I. Ръководи последващия отбранителен бой, след което повежда настъплението на полка към Враня, вр. Копиляк и вр. Елача.

В края на октомври 1915 г. Лейбгвардейският полк пленява и обоза на сръбската Моравска дивизия. През ноември настъпва в посока планините Велика и Жеговица, а впоследствие и Прищина. На 16 ноември полкът влиза в Призрен, след което преминава в пряко подчинение на Щаба на Действащата армия. Лейбгвардейският конен полк на 5 януари 1916 г. участва в парада и прегледа на войските в Ниш, като неговият командир получава високо германско отличие. От 30 май 1916 г. Паун Бананов е повишен в полковник.

Лейбгвардейският полк участва в освобождението на Добруджа в състава на 1-ва конна дивизия, командвана от генерал-майор Иван Колев. На 2 септември 1916 г. повежда авангарда на средната колона на дивизията и участва в боя при Куртбунар (Тервел). На следващия ден полковник Бананов командва полка в сечащите атаки при Кочмар срещу части на румънската 6-а сборна бригада. В решителния ден на бойните действия при Добрич – 7 септември, българската конница принуждава противника да премине в бягство.
При настъплението към Кобадинската позиция гвардейците успешно воюват срещу руски драгуни. На 21 септември Паун Бананов е сред командирите, умело ръководили поверените си части за славната победа при Мустафа Ачи. В дните 1–3 октомври при кота 90 противникът извършва поредица от кърваво отбити атаки, като полковник Бананов лично повежда полка, за да запуши пробива, получил се при отстъплението на 25-а турска дивизия. В последвалите боеве на 6 октомври при Первелий е контузен в гърба от парче граната. Командва десния подучастък на Конната дивизия при пробива на Кобадинската позиция, след което и отряда, овладял Хърсово. Полковник Бананов е назначен за командир на 5-а конна бригада и на 7 декември се сбогува със своите храбри гвардейци. Бригадата е прехвърлена през 1918 г. в Македония, а след края на войната е командир на сборна конна бригада, дислоцирана в Ямбол и Харманли. През 1919 г. Паун Бананов е началник-щаб на Кавалерийската инспекция и на 1 декември 1919 г.
достига върха в професионалното си развитие като конен офицер, като е назначен за инспектор на кавалерията. През декември 1920 г. е произведен в генерал-майор, след което преминава в запаса.

Жененият с три деца достоен офицер през продължилата си над три десетилетия служба е награден с множество български и чужди отличия. От 10 април 1930 г. е зачислен в Народното опълчение поради навършване на 60-годишна възраст, като в следващите над десет години се отдава на изследователска и научна дейност. През 1930 г. чрез дружеството ,,Жокей клуб“ в София издава книгата ,,Коневъдство и конен спорт“, като има и публикации на страниците на списанията ,,Българска военна мисъл“, ,,Военен журнал“ и ,,Кавалерийска мисъл“.
В чест на славния командир на конницата през 1942 г. село Меше махле в Тутраканско е преименувано на Полковник Бананово. То запазва това има до 1951 г., когато става Дъбравица.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани