Спирдон СПИРДОНОВ
Водната стихия, която нанесе щети за милиони в Карловско, постави отново въпроса за изграждане на Национална гвардия у нас. Повдигна го и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. В случая бедствието бе в район с военно формирование, което позволи своевременна помощ. А ако не беше, попита той? В годините назад почти всяко селище можеше да разчита на структури на Българската армия, Строителни и Транспортни войски. Днес не е така.
До една година ще имаме национална гвардия от 12–15 хил. души, при положение че има консенсус на политическите сили. Това оповести в началото на февруари 2002 г. тогавашният началник на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев след заседание на Съвета на началник-щабовете, на което бяха обсъдени дисциплината и войсковият ред. Там бяха президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов, министърът на отбраната Николай Свинаров и председателят на парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност Станимир Илчев. Целта беше част от съкратените военнослужещи да отидат в Националната гвардия, която няма да е част от структурите на армията. Тогава не беше като сега, когато некомплектът от личен състав е сериозен проблем. Търсеше се реализация на съкратените. Лейтенантите и други офицери, които поради реформата напускат армията, да преминават в резерв със заповед на военния министър и преназначавани на сержантски длъжности, предлагаше ГЩ. По думите на генерал Колев, който говореше за проблема с излишните лейтенанти и випускници на военните училища – около 1200–1500 човека, така ще се даде възможност военнослужещите да останат в армията, като тяхното звание се запазва в резерва и те могат да бъдат назначени на предишната си длъжност при необходимост.
Проблемът възникваше периодично след бедствия и аварии, особено при спасителната операция „Феникс“ на армията през 2005 г. Лансираше се идеята да направим Национална гвардия по американски образец, която да бъде на двойно гражданско-военно подчинение с мирновременни и военновременни задачи. Експерти твърдяха, че за нея има подготвен личен състав, а в складовете – тежка верижна и инженерна техника. Образно казано, ставаше дума за една резервна армия, която да осигури надеждна защита на населението не само при мирновременни кризи. На териториален принцип във всяка област да бъдат създадени формирования от около 300–500 човека, които в мирно време да помагат при бедствия или други поводи, обясняваше ген. Колев. Той предвиждаше 50 човека да бъдат на щат, а други да получават непълна заплата – например една пета, и при нужда да бъдат викани. Във времето, когато изпълняват задачи, гвардейците да получават пълна заплата. Подчинеността да бъде на вицепремиер, на министъра на държавната администрация или на министъра, който отговаря за бедствията и авариите.
Тогавашните разчети показваха, че финансирането на бъдеща Национална гвардия ще бъде осигурено от държавния бюджет по две линии. ГЩ ще има грижата за екипировката, а за същинската дейност средствата ще бъдат от фондовете за бедствия и аварии. Това означавало също, че гвардията щяла да бъде на двойно подчинение – на военните и на областните управи. „Идеята има и противници”, казваше още тогава ген. Колев, тъй като ставало дума за разпределение на средства и власт.
Със заповед на генерал Никола Колев бе сформирана работна група в ГЩ на БА, която разработи Концепция за въвеждането на Национална гвардия (НГ) до 2010 г., т.е. до планираното тогава отпадане на наборната военна служба. За съжаление, по-късно идеята бе определена от високо място като „стара и помпозна”, макар че пращахме делегации за запознаване със структурата, организацията и функционирането на Националната гвардия на щата Тенеси.
През 2004 г. имаше и кръгла маса, която обсъждаше идеята за национална гвардия. Тогава преобладаваше мнението, че не е добре да се прави паралелна армия, която да е под шапката на президента като върховен главнокомандващ. Дискусията беше около визията на Манол Тенчев от Министерството на отбраната гвардията да има национално командване начело с висш офицер, което да бъде подчинено на президента в качеството му на върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Националната гвардия бе определена като „четвърта въоръжена сила“.
Позицията на генерал-лейтенант от резерва Аню Ангелов, по-късно министър на отбраната, беше, че не трябва да се мисли за национална гвардия от американски или британски тип, който прави гвардията част от Въоръжените сили. Според него тя трябва да бъде много по-близо до доброволните отряди, да се даде възможност на областните управители и кметовете да разполагат с нея.
В годините, когато се обсъждаха промените в закона за резерва на въоръжените сили, се потърсиха заместители на Националната гвардия. В един момент от ръководството на Министерството на отбраната бяха на позицията, че изграждането на Териториален резерв е тема, която трябва да бъде обсъдена на всички нива и следва да създадем наш български модел. Смяташе се, че България има нужда от такава структура и Централното военно окръжие трябва да съсредоточи усилията си за решаването на този проблем заедно с всички държавни институции.
Преди близо година тази тема отново излезе на повърхността. Да стартира широка обществена дискусия за нуждата от изграждане на Национална гвардия бе едно от подкрепените предложения в преговорите за споразумение на четворната коалиция в областта на националната сигурност. От това обаче не последва нищо.
Както в десетки години назад, така и сега Въоръжените сили продължават да бъдат надеждата на хората за спасение при бедствия и аварии. Въпросът за национална гвардия в обсъждания смисъл не стои в нито един официален документ. По силата на третата си мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ военнослужещите са сред първите спасители при природни бедствия, производствени аварии, при оказване на хуманитарна помощ и др. Такава е и политическата амбиция, записана в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. „Въоръжените сили предоставят подготвени формирования в рамките на съществуващите способности за поддържане на сигурността и овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия, както и при справянето с епидемии от различни заболявания.“
Да, но дали всичко това е достатъчно за страната при климатичните промени, намаления състав на армията, нейната дислокация и увеличените й ангажименти в новата среда на сигурност? Въпрос, чийто отговор е тема за дискусия „за“ или „против“ създаването на национална гвардия.
