Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Писането трябва да отвори очите ни за социалната несправедливост

[post-views]
Писането трябва да отвори очите ни за социалната несправедливост

Френската писателка Ани Арно получи Нобеловата награда за литература. Отличена е заради „куража и клиничната точност, с която разкрива корените, колективните ограничения и отчуждението в паметта на човека”. Арно, която е на 82 г., има творчество от над 20 книги (първата, публикувана през 1974 г.), много от които от десетилетия се изучават във френските училища. Арно е първата французойка нобелист и 17-а жена сред 119 носители на наградата, създадена със завещанието на Алфред Нобел.
„Ани Арно от 50 години пише романа на колективната и личната памет на нашата страна. Гласът й е този на свободата на жените и на забравените” – написа френският президент Макрон. В творчеството си Арно разглежда темите за пола, езика и класата. Писането й е под формата на дневник. Арно е застъпник на чистото писане, което е в основата на концепцията на новия френски роман от 50-те години, който Ролан Барт нарича „нулево ниво”. Определят я като истинска наследница на Жан-Жак Русо заради страстната й амбиция да показва истината.

Арно от десетилетия дълбае в личната си биография, за да изследва живота във Франция, а творбите й осветяват тъмните кътчета на спомена, семейството и обществото. Книгите й изследват лични преживявания, свързани с любов, секс, аборт в общество на класови и полови разделения, неспособността да видим кои сме в действителност. Тя поддържа каузи за социална справедливост, за правата на жените. Позицията й е, че писането е политически акт, който трябва да отвори очите на хората за социалната несправедливост. Председателят на Нобеловия комитет Андреш Олдон казва за нея: „Писането й е безкомпромисно, езикът й е богат и чист”.
Книгата на Арно „Годините” излиза на български до края на годината в издателство „Лист”. Специалистите наричат тази й творба социологически епос на Западния свят, в който авторката е уловила духа на времето в смисъла, който влага Марсел Пруст. Животът на хората е оформен от историите, които са слушали, от песните, които са звучали, от правилата, които са спазвали. Това е книга за живота й и този на нейното поколение от Втората световна война досега, с психологически разрез на човека и обществото.

Най-ново

Единична публикация

Избрани