Войната в Украйна навлезе в нова фаза, след като в събота взрив повреди моста, свързващ Русия с анексирания от нея полуостров Крим, а в отговор в началото на тази седмица Путин нареди масирани ракетни удари срещу гражданската инфраструктура в големите украински градове. И двете събития са стъпки по спиралата на ескалацията на конфликта и отдалечават неговия край.
Рано сутринта в събота социалните мрежи бяха залети от снимки на горящия Кримски мост. Малко по-късно стана ясно, че съоръжението е сериозно повредено, след като преминаващ по него товарен камион се е взривил. По същото време по намиращата се отгоре железопътна секция на моста е преминавала влакова композиция с вагони цистерни. Те също са се запалили. В крайна сметка около 250 м от едната половина от автомобилното трасе на Кримския мост е пропаднала в морето. Освен шофьора на камиона с взрива загинали са и пътниците в два автомобила, които са се движели в близост до мястото на инцидента. Сега влаковете продължават да се движат свободно по моста, но автомобилният трафик е ограничен. Ремонтът на повредения участък вероятно ще отнеме месеци.
Кримският мост има ключово значение за връзката между Русия и анексирания от нея полуостров. Дължината му е 19 км, а цената – над $4 млрд. Неговата автомобилна секция заработи през 2018 г., а железопътната – година по-късно. Руското нападение срещу Украйна превърна Кримския мост във военностратегически обект от първостепенна важност.
В първите седмици на войната по него преминаваха войски и въоръжение, значението му не е намаляло и днес, когато руската армия вече е успяла да установи сухопътен коридор между Донецка област и Крим. Високопоставени руски политици неведнъж са подчертавали, че нападението срещу Кримския мост е „червена линия“, чието прекрачване ще предизвика рязък отговор на Москва. Украинците пък твърдят, че мостът е легитимна военна цел. До миналата седмица удар срещу стратегическото съоръжение изглеждаше малко вероятен, защото то е изключително строго охранявано.
Много е вероятно взривяването на Кримския мост да е било готвено за 7 октомври, когато Владимир Путин навърши 70 години. Но това, че ударът бе нанесен часове след рождения му ден, едва ли го е утешило. В понеделник последва руският отговор – масирани ракетни удари срещу ключови обекти на инфраструктурата в Киев и други големи украински градове. В Киев бе поразена топлоцентрала. В Лвов, Кривой Рог, Ивано-Франковск и други населени места има щети по електростанции, за проблеми с електроенергията бе съобщено и от Полтава, Хмелницки, Тернопол, Луцк, Ровно. В понеделник нападения имаше и в Харков и Одеса. Ударите доведоха до срив на интернет и услуги като водоснабдяване и топлоподаване в много части от Украйна. Министърът на енергетиката Герман Халушченко каза, че е са били поразени около 30% от енергийната инфраструктура на страната.
В чисто човешки план печалният резултат е 19 загинали и 105 ранени. Снимки с окървавени хора в центъра на Киев моментално заеха челните места в новинарското съдържание на информационните агенции по света. Официална Москва констатира, че „всички набелязани обекти“ са били поразени с „високоточните атаки“.
От военна гледна точка нападенията срещу инфраструктурни обекти не носят особени ползи на Русия. Тяхната цел е сплашване, дезорганизация и хаос в Киев и големите украински градове. А също и прогонване на част от населението, което би предпочело емиграцията пред живот в тежки условия с нарушено подаване на ток и парно. Проблемите с производството и разпределението на електроенергия несъмнено ще спрат започналия в края на лятото износ на ток от Украйна за Европейския съюз. Което пък е допълнителен бонус за Москва, защото така се задълбочава енергийната криза в Европа.
Ударите срещу градската инфраструктура няма да сломят духа на украинците, напротив – ожесточението им нараства, те няма да се съобразяват с никакви „червени линии“ на Москва, в понеделник имаше съобщения за удари срещу военна инфраструктура в три гранични руски области – Курска, Белгородска и Брянска.
До голяма степен руските удари срещу цивилни обекти се дължат на факта, че Москва няма с какво друго да отговори на взривяването на Кримския мост. Тя не е в състояние да нанесе мощен удар на бойното поле в Източна и Южна Украйна, където от началото на септември инициативата е в ръцете на украинската армия. Остават опасенията, че ракетните удари срещу гражданската инфраструктура са предпоследният коз в ръцете на Москва. Ако те не дадат резултат, на Путин му остава единствено възможността да размахва ядреното плашило.
Развиването на спиралата на ескалацията води до това, че крайните цели на двете воюващи страни стават все по-радикални.
На 24 февруари Украйна беше готова да преговаря за някакви отстъпки, включително отказ от членство в НАТО. След военните успехи от септември–октомври Зеленски вече казва, че войната ще свърши, когато руските войски се изтеглят от всички украински територии. А след руските ракетни удари от тази седмица вероятно и евентуалното освобождаване на цялата страна няма да сложи край на конфликта, Киев ще настоява за репарации и международен трибунал за военни престъпления. След анексията на четирите области целите на Русия също не могат да включват нищо по-малко от съхраняването на териториалните придобивки такива, каквито бяха те в края на септември. Путин вече няма възможност да потуши конфликта, като се оттегли от властта (не че той има намерение да го прави), такава стъпка може да го прати в Хага и да го застигне съдбата на Милошевич.
След руски ракетни удари от тази седмица страните от НАТО, и най-вече американците, ще бъдат много по-убедени, че Украйна трябва да бъде снабдена с мощни съвременни системи за противовъздушна защита.
Във вторник Киев вече получи първата от четирите системи за противовъздушна отбрана IRIS-T, които Германия обеща да достави. Доставката е станала по-рано от планираното. От своя страна Белият дом съобщи, че ускорява доставката на сложни системи за противовъздушна отбрана NASAMS в Украйна. Досега САЩ са одобрили изпращането на общо осем от тези системи, като две се очаква да бъдат доставени скоро, съобщи „Ройтерс“.
Така, след като в началото на войната Украйна успя да спре руското настъпление най-вече благодарение на получените от западните съюзници противотанкови оръжия, а през лятото помощта от страните от НАТО изравни силите на руснаци и украинци и по отношение на артилерията, сега на дневен ред идва противоракетната защита, която все още е слабото място на украинската отбрана.
Колко струва ракетният удар?
Украинските власти твърдят, че в понеделник срещу страната им са били изстреляни 84 крилати ракети. Нападението се допълва и от 24 бойни дрона. По данни на Киев, които вероятно са леко завишени, противовъздушната отбрана е прехванала във въздуха приблизително половината от противниковите средства за атака – 43 ракети и 13 дрона. Във вторник руснаците са ударили с още 32 ракети.
Ракетите са възможно най-скъпото средства за поразяване на цели. Според изчисления на украинското издание на сп. „Форбс“ само ударът от понеделник е струвал на Москва между 400 и $700 млн. (общо за ракетите и дроновете). Проблемът не е само в цената, а и във възможностите на Русия бързо да възобновява своите запаси от ракети. Агенция „Ройтерс“ изчислява, че в началото на войната руската армия е разполагала с около 7000 ракети със среден и близък обсег. 3650 от тях вече са използвани. Това означава средно 22 ракети за ден. А Русия може да произведе толкова за месец, казва военният експерт от Центъра за европейски политически анализи Максим Старчак – и то, без да се вземат предвид проблеми като недостига на квалифицирани кадри и ограничението върху вноса на микроелектроника заради санкциите. Още през лятото се появиха твърдения на военни експерти, че интензивността на обстрела на Русия срещу Украйна е намаляла, защото Москва се опитва да икономисва ракетите. Все пак именно ракетите са това, което прави основната разлика между руската и украинската армия в момента – благодарение на тях руснаците могат да удрят цели от стотици километри разстояние, докато украинците нямат такива възможности.
