Автор: Полковник о.з. проф. д.н. Димитър НЕДЯЛКОВ
На 26 септември 1912 г. черногорската армия пресича държавната граница и напада Шкодренската крепост. На 30 септември България изпраща нота до Високата порта от името на балканските съюзници за изпълнение на чл. 23 на Берлинския договор, в която приканва османското правителство в срок до шест месеца да предостави автономия на етническите малцинства в империята. В отговор от 3 октомври 1912 г. Турция обявява война на балканските държави. Аеропланното отделение е в етап на развръщане и очакване на купените аероплани край Търновосеймен (дн. Симеоновград). Двамата бреветирани пилоти, намиращи се там – поручиците Христо Топракчиев и Никифор Богданов, разполагат с единствения подготвен за полет аероплан Blѓriot ХХI.
Отдалечението на летището е на повече от 100 км от бъдещата фронтова линия, което предполага обекти за въздушно разузнаване на пределния радиус за използване на самолети. Въпреки всичко на същата дата на поручик Никифор Богданов е заповядано да облети границата с Османската империя в южна и източна посока, за да установи дали бъдещият район на бойните действия е активиран. Полетът е успешен и пилотът дава ценните сведения за липса на нахлуване на османски войски, което го определи като изпълнение на първата военна задача на българската авиация. С нея тя отваря нова страница в историята на света. Дава се началото на първата въздушна война.
Следват дни и месеци на ратен боен труд на българските въздухоплаватели и летци. Те покриват целия съвременен спектър от изпълнени задачи за непосредствена поддръжка на войските. Летят в оперативна и стратегическа дълбочина на противниковото построение. Светът се диви на уменията им и се учи от тях, защото над Европа вече са надвиснали облаците на Първата световна война.
Дълъг е списъкът на бойната активност на офицерите от аеропланните и балонните ни отделения в Източна Тракия. За тях е писано много. Ето защо нека да обърнем внимание на реалните приноси на младата българска въздухоплавателна и авиационна система за развитие на военното познание като теория и практика.
По време на Балканската война българската военна авиация изпълнява над 224 полета с различно предназначение в 49 организирани летателни дни. От тях 78 са бойни и по съвременните стандарти. Допълнително към тези полети са извършени няколко пробни летения на руския доброволчески отряд „Щетинин“ и за облитане на два пленени турски аероплана. Общото количество на експлоатираната авиационна техника е 35 машини. От тях в реални бойни действия участват 20 самолета, от които 8 Blѓriot, 5 Farman VII, 4 Albatrоs и по един Sommer, Voisin и Bristol. Летателният състав наброява 26 летци, от които половината са българи, а останалите са наети по договор чужденци. Най-много бойни полети изпълняват поручик Симеон Петров (14), Ернест Бюри (13), Джовани Сабели (11), поручик Радул Милков (10), поручиците Никифор Богданов и Стефан Калинов (по 8). По своите мащаби и интензивност използването на българската авиация на фронта в Източна Тракия е без аналог във военната история до онова време. То е източник на важни уроци за европейските военни експерти и наблюдатели, защото Първата балканска война на практика е първата въздушна война, в която противоборстващите страни разполагат с авиационни компоненти.
Правилното планиране и ефикасното използване на летателните апарати от българите дават възможност летателната дейност целенасочено да се използва за постигане на решителни резултати в хода на оперативните действия. В тях българската военна авиация реализира следните приноси в световната и европейската военна практика:
•За първи път в света опитът от бойните действия доказва възможността летателни апарати, по-тежки от въздуха, да участват в решаването на оперативни и стратегически задачи.
•За първи път в световната практика в бойна обстановка са определени два основни способа за бойни действия на авиацията – последователният и едновременният.
•В зависимост от условията за първи път в световната военна практика авиационните подразделения действат с предварително заявени задачи и по извикване.
•Съвременният начин за действия на българската армия още в началото спомага за първи път в световната военна практика да бъде извършен летищен маньовър и да бъдат подготвени освен основни – резервни и летища за дозареждане.
•Летателно-тактическото учение за усвояване на нов способ за бойно използване на самолетите с прилагането на специално оборудване и въоръжение във фронтови условия също е първи принос в световната военна практика при опита да се гради и реализира по правилен начин авиационният потенциал на държавата.
•По своята същност е извършена първата в световната военна история оперативна предислокация на авиационни структури в условията на война.
•За първи път в световната история е изпълнен продължителен боен полет над два континента.
•За първи път в историята на авиацията и военната практика е регистрирана среща между въздушни противници.
•За първи път в историята на Европа в реална бойна обстановка едновременно действат въздухоплавателно и авиационно средство в изпълнение на поддържаща задача.
•За първи път в историята на Европа в реална бойна обстановка авиационно средство е използвано за нанасяне на удар от въздуха.
•За първи път в историята на Европа в реална военна обстановка освен визуално въздушно разузнаване е извършено и въздушно фотографиране както от въздухоплавателна, така и от авиационна платформа.
Посочените приноси са неоспорим повод за правото на българското военно изкуство да заеме заслужено място сред авангардните в началото на миналия век, а натрупаният авиационен опит успешно се използва от всички държави, участвали в Първата световна война. Когато става дума за приноса на българската военна авиация, не бива да се пропускат спецификата на театъра на военните действия, възможностите на противоборстващите страни и целите, които си поставят в хода на операциите. По своята същност тези и други фактори определят и значимостта на разглежданите събития като борба за използване на въздушното пространство за военни цели. За първи път сравнително стройна и добре изградена авиационна система, каквато е българската, реализира своя потенциал във военна среда на въоръжен конфликт от голям мащаб с висока степен на интензивност, в който и противникът разполага с авиационен компонент.
