Европейската комисия неочаквано предложи Босна и Херцеговина да получи статут на кандидат за член на Европейския съюз.
Случи се. Босна и Херцеговина (БиХ) все още не може да реши какви са точните резултати от общите избори на 2 октомври т.г., но вече има обещанието през декември да получи статута на кандидат-член на Европейския съюз. Това стана ясно, когато поне трима от водещите фигури в Съюза – председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, шефът на дипломацията Жозеп Борел и „ресорният” комисар по въпросите на регионалната политика и разширяването Оливер Вархей, съобщиха на различни места, че след 14 години Сараево вече ще може да премине в по-горна категория в чакалнята за ЕС.
През 2008 г. бе подписан Договорът за стабилизация и асоцииране между Босна и Херцеговина и ЕК. Това се случи в Брюксел, когато тогавашният комисар по разширяването Оли Рен бе поканил на среща тримата членове на колективното Председателство на държавата, за да ознаменуват подписването на Договора като първа стъпка към бъдещата европейска интеграция на БиХ. Колко оптимизъм имаше в думите на босненските лидери тогава, колко надежда, че всичко ще свърши бързо и Босна и Херцеговина с нейната свръхсложна административна и политическа структура ще тръгне уверено напред към пълноправно членство. Една от емблематичните фигури на политическата арена в страната Харис Силайджич се опита да пророкува, че „статутът на кандидат за членство може да ни се случи само в рамките на 1 година, след като подписахме Договора за стабилизация и асоцииране”. Друг негов колега от Председателството, Небойша Радманович, се изказа още по-оптимистично: „Веднага след подписването на Договора трябва да направим всичко за по-малко от година и да внесем кандидатурата си, а дали това ще се случи, ще видим”.
И така – вече 14 години…
Към властите във федерацията бяха предявени точно 14 критерия, без изпълнението на които напредък нямаше как да има. Както се казва, за всяка от тези 14 години по един. И сега те остават с пълна сила, макар че май никой не се опитва да ги формулира както някога. Даже някои от наблюдателите на процесите в БиХ през тези години бяха достатъчно саркастични да заявят, че „БиХ получава кандидатски статус за нищо неправене”.
Решението за предоставяне на кандидатски статут за членство в ЕС на Босна и Херцеговина ще бъде взето окончателно през декември, когато по традиция ще се събере Съветът на ЕС. Но още сега е ясно, че самата идея за това е на ЕК и тя е политическа. Каква друга да бъде? „Става дума за политическо решение и то трябва да се приеме такова, каквото е”, заяви бившият посланик на БиХ в Брюксел Осман Топмагич, цитиран от „Дойче веле”. Според дипломата „това за БиХ не е признание за изработеното в сферата на реформите досега. Представеният доклад за напредъка говори друго”, допълва той.
При ясното съзнание, че една държава не е готова за това и че решението за кандидатския статус ще бъде подарено, какво друго наистина да бъде? То е продукт на конкретна политическа и по-скоро геополитическа ситуация, както и на предишни решения на ЕК. Затова никой от сериозните наблюдатели на процеса на разширение на ЕС не крие оценката си, че в случая с БиХ имаме умален вариант на обещанието към Украйна и Молдова да стъпят върху бързата писта за членство и да стигнат на финала преди други държави, които от години дремят в „чакалнята”.
Наслушахме се на оплаквания от страните от Западните Балкани, че забавянето на процеса на разширяване на ЕС само увеличава евроскептицизма на техните граждани. Започват да будят подозрения и
неизпълнените обещания на администрацията в Брюксел
към нашите съседи. На всичко отгоре – дойде и „украинският модел”, който още повече увеличи подозренията за провеждането от страна на Еврокомисията на политика, която обслужва конюнктурни политически цели. Да, Украйна се нуждае от подкрепа, но тя не бива да става за сметка на държавите, които дълги години се опитват да се реформират по такъв начин, че да заслужат доверието на брюкселската администрация.
В самата БиХ тогава се чуха гласове, че Украйна не е направила и най-малкото от това, което родената след Дейтънския мирен договор от 1995 г. държавна конструкция е извършила. „С решението за Украйна и нейния статут на кандидат за членство, който ѝ бе предоставен, ЕК сама се вкара в капана”, твърди експертът по международни въпроси от Баня Лука Милош Шолая. Защото от тук нататък в Брюксел няма да имат друг приемлив политически ход, освен да удрят по едно рамо на държавите от Западните Балкани, в това число и на БиХ, без те да са готови. Според Шолая обаче, ако това изнудено решение помогне на Босна и Херцеговина да ускори пътя си към еврочленството, това може да се окаже и позитивно. Така че никак не бива да ни учудва фактът, че решението БиХ да получи статут на кандидат за член на ЕС се вписва в така назования по-горе „украински модел”.
Но колкото и приятно да звучи оповестеното намерение на Брюксел да пусне напред и неготовата Босна и Херцеговина, веднага се появиха гласове, и то сред местния политически елит в Сараево и в Баня Лука, че кандидатският статус, получен по този начин,
няма как да мотивира гражданите и администрацията за повече реформи
Всяко нещо, получено даром, по-скоро демотивира: Значи, „може и така”. В случая с Украйна мотивът беше да ѝ се помогне в битката срещу Русия на Владимир Путин и да се даде ясен знак на Кремъл, че бъдещето на Киев е европейско и евроатлантическо. На терена на военните действия след агресията на Русия помощта има друг, съвсем материален характер.
В случая с БиХ очевидно се действа по същата логика: Да се намали руското влияние в държавата и в района на Западните Балкани, като бъде оказана политическа подкрепа на Сараево. Че какво друго се има предвид, след като лидерът на босненските сърби и на Република Сръбска Милорад Додик не крие тесните си връзки с руския президент. И като част от предизборната си кампания отскочи до Москва и се видя със стопанина на Кремъл. Или пък неговите идеи за отделяне на Република Сръбска от федерацията на БиХ и приближаването ѝ към Сърбия на Александър Вучич, която продължава да не подкрепя санкциите срещу Русия. А сега, след рамото от Брюксел, целта – пълноправно членство в ЕС, ще започне да изглежда по-близо. Макар че от това да бъдеш със статут на кандидат до крайната реализация може да минат много години, в които
миражът членство да се превърне в една Фата моргана
Уж е на ръка разстояние, но все не идва…
А за това, че БиХ още не е готова за новата си роля на кандидат за членство – ето най-пресният и очевиден пример. Като един от критериите за готовност от Брюксел винаги са изтъквали нуждата във всяка страна да се провеждат честни, открити и демократични избори. Следял съм изборните процеси в Република Северна Македония дълги години. Зададеше ли се някакъв вот – местен, парламентарен или президентски, редовен или предсрочен, винаги се намираха пратеници на ЕК, които залагаха като задължително условие той да бъде проведен както трябва. Това се отнася и до всички останали страни от Западните Балкани. Без прозрачни, честни и демократично проведени избори – път напред няма. На 2 октомври в Босна и Херцеговина имаше общи избори. Техните резултати бяха определени като
истинска „Октомврийска революция”
заради краха на старите политически фамилии като тази на Изетбегович сред босненските мюсюлмани или заради сериозните съмнения, че емблематичната фигура на Милорад Додик е избрана за президент на Република Сръбска чрез фалшификация. Да, Додик остава на политическата сцена в БиХ, премествайки се от ключовото място като член на Председателството на Федерацията в позицията на президент на Република Сръбска. Но над избора му витае съмнението за нередовна победа, което опозицията в републиката „материализира”, като настоя и ЦИК прие да преброи отново бюлетините от вота. И се започна едно отваряне на чувалите, вадене на бюлетините, плюнчене на пръстите, броене и преброяване, както си му е редът.
Иначе – честито на Босна и Херцеговина!
