Може би затова днес оперирам очи, разказва лекарят от ВМА, чието хоби са екстремните спортове, стрелбата с пистолет и горещият ритъм на салсата .
Основните дейности на лейтенант д-р Дафина Антонова, очен лекар във Военномедицинска академия (ВМА), са хирургично лечение на катаракта, терапевтично и хирургично лечение на глаукома, съдови заболявания на окото, лазерна терапия при диабет, възпалителни и дегенеративни заболявания.
Д-р Антонова работи във Военната болница на София от юни 2017 г., но запознаването й очи в очи с
професията започва като доброволец, още като студент
в края на следването си. Печели конкурс за специализанти във ВМА и сама се насочва към очните болести, факт, който обяснява така:
„Винаги съм имала афинитет към фината работа с ръце. От малка обичам да рисувам, правех някакви много малки нещица от пластилин, бях на 9 или 10 години, когато изработих сама една миниатюрна книжка с кожени подвързии“, споделя тя с жизнерадостен смях и допълва: „Оперирах“ даже череши, вадех им костилките и ми беше много приятно да работя със скалпел, понеже майка ми и баща ми също са лекари. И режех така със скалпел черешките, махах им костилките, а после ги зашивах с игла и конец“, продължава да се смее. „Окото е много фин и малък орган, не можеш да упражняваш никакъв натиск, трябва да си много деликатен. Та затова харесах тази специалност, защото в нея можах да намеря приложение на моите вродени таланти“.
Докторантурата ѝ е на тема „Интравитреални инжекции при заболявания на ретината – резултати, терапевтични схеми“. Д-р Антонова е трето поколение медик, двамата ѝ дядовци също са лекари, като дядо ѝ по майчина линия е вирусолог, който и до днес, макар и на 95 години, пише статии по темата, докато другият ѝ дядо е ветеринарен лекар. Баща ѝ е специалист „Уши, нос, гърло“, а майка ѝ е със специалност „Анестезиология и реанимация“.
А откъде идва желанието за екстремни спортове? Като дете се записва на тренировки по художествена гимнастика в родния си Пазарджик. „В нашето семейство винаги е имало култура на движение, а и аз винаги съм изпитвала удоволствие от това да натоварвам физически тялото си“, споделя младият лекар. Обича също да плува, за щастие, живее точно срещу плувен басейн .
„Миналата година по повод на 140-годишния юбилей на Висшето военноморско училище във Варна бяха организирали състезание по отборно плуване. Записах се да плувам и
плувах един километър по протежение на крайбрежната ивица
Догодина съм решила да се запиша в турнира „Лъвско сърце“ по триатлон. Тъй като турнирът е щафетен, аз смятам да участвам само в отсечката, включваща плуване – 3 км, като си търся хора за колоезденето и бягането. Обичам и дайвинга, гмуркала съм се в Гърция“, разказва още тя.
Питам я за рафтинга, снимки от който са постнати на стената ѝ във Фейсбук. На рафтинг е била само два пъти – веднъж във водите на р. Струма и още веднъж в реките на Босна и Херцеговина. „Искам да летя и с парапланер, да скоча с парашут. Харесала съм си дори урок по управляване на самолет.“ Като студент е скачала с бънджи. Посещава и курс по латинотанци, по-специално салса. Кога ѝ остава време, недоумявам? „Не спя“, отново се смее д-р Антонова. „Покрай всичко това се запознах с много хубави хора. На салсата се запознах с едно момиче, тя ми каза, че ще ходи на рафтинг в Босна и Черна гора, а вече бях ходила на Струма, та така стана с рафтинга. Много се запалих да ходя на стрелби покрай военната служба и се оказа, че не се справям толкова лошо като за… очен лекар“, прихва пак.
А как е станала военен лекар? Отначало я приемат в Медицинския университет в Плевен, после се прехвърля да учи медицина в София и тук завършва.
Във ВМА ми предложиха да се военизирам
Много е интересно, развива други аспекти от мисленето ти и кариерата. Тук се срещнах с много стойностни хора. Покрай пандемията ни командироваха в различни COVID клиники, работила съм и в хирургията, пулмологията, в инфекциозна клиника, така че се чувствам на точното място“, споделя д-р Антонова.
