Иранските дронове „Шахед-136“ са най-новият кошмар за украинците в Киев и други големи градове на страната. Русия явно е купила голям брой от безпилотните устройства и макар неутрализирането им да се оказа по-лесно, отколкото изглеждаше в първите дни след пускането им във войната в Украйна, те все още са изпитание за силите на Киев. Техеран отрича да е доставял каквото и да е въоръжение на Русия, но никой не се съмнява, че дроновете в небето над Украйна са именно ирански, макар че руснаците са ги променили външно и са им сложили обозначението „Герань-2“.
По същество тези т. нар. дронове камикадзе за баражиращи боеприпаси – летят към целта си, преди да я ударят с голяма скорост и да се взривят при сблъсъка. Апаратите с размах на крилете 2,5 м и маса 200 кг могат да носят 40 кг бойна глава според украинската армия (много по-малко например от крилатите ракети). Според цитирания от „Ройтерс“ Юрий Игнат, говорител на Украинските военновъздушни сили, опитът е показал, че те не могат да летят на повече от 1000 км заради ограничения в горивото и размера, въпреки че фабричната стойност е зададена като до 2500-километров обсег.
Дроновете „самоубийци“ „Шахед“, изглежда, са преобладаващи в иранските доставки, но според военни наблюдатели в украинското небе действат и „Мохаджер-6“, много по-сходен с турския „Байрактар ТВ-2“ – способни на дълги полети дронове на средна височина, подобни на американските Predator в Ирак и Афганистан. От друга страна, САЩ обявиха, че изпращат на Украйна стотици собствени дронове камикадзе, – Switchblade.
Дроновете се изстрелват основно от юг, макар да има други, от север (например от Беларус или Курск). Киев настоява, че сваля повечето от тях: например на 17 и 18 октомври са неутрализирани 51. Първата цел бе украинската бойна техника, но впоследствие Москва ги насочи към инфраструктурни обекти в Харков на североизток и Одеса, Херсон или Николаев – на юг. До 17 октомври обаче „Шахед“ не бяха използвани срещу столицата Киев. Впрочем самото им използване срещу градове е новост; някога те бяха ефективни за неутрализиране на вражеската противовъздушна отбрана.
Справянето с тях е трудно отчасти, защото могат да летят на групи: зад общата маркировка на радара може да се крият пет дрона, а не е възможно да уцелват всички – включително заради размера им. Едновременно с това голяма част от успеха им в началото произтичаше от факта, че са нови на бойното поле.
Украйна засега се опитва да използва противовъздушни системи и радиоелектронна борба. Изпращането на ниско летящи рояци обаче затруднява стопроцентовата успеваемост. Киев иска и помощ от Запада – а вече и от Израел (който има опит с иранските дронове) – по-усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана, за справяне с дроновете (алтернатива са портативните противосамолетни системи, известни със съкращението MANPADS).
Иран стана известен в последните години със способността да създава дронове на базата на съществуващи чужди технологии, но и да създава собствени модели. Иранската продукция е достъпна: един дрон струва едва $20 хил. За сравнение крилатите ракети, от които Русия изстреля десетки – някои на стойност до 2 млн. – в началото на миналата седмица. Дори максималният описван брой от украинските сили – 2400 дрона, купени от Иран – да отговаря на действителността, тази сума най-вероятно е по-малка от загубите на Москва от серията ракетни удари в Украйна на 10–11 октомври. Освен това борбата с иранските дронове е много по-скъпа от тяхното производство. Украйна използва за свалянето им самолети МиГ-29, крилати ракети, система за наземна отбрана NASAMS и стрелково оръжие. Разходите ѝ за това възлизат на над $ млн. за периода между 13 септември и 17 октомври.
Русия въведе военно положение в окупираните области
Украинската армия настъпва към Херсон
Руският президент Владимир Путин въведе военно положение в окупираните части от Украйна, съобщи ТАСС. Той лично обяви, че е подписал съответния указ за новия режим в т.нар. Донецка народна република и Луганска народна република и областите Запорожка и Херсонска. Понеже според Москва това вече са части от Русия, указът означава въвеждане на крайната мярка върху част от страната. Не е известно как това се съотнася към факта, че Русия не е обявявала война, а нападението ѝ срещу Украйна продължава да се нарича „специална военна операция“. Путин просто каза, че, „преди да станат част от Русия, там имаше режим на военно положение и сега трябва да формализираме този режим вече в рамките на руското законодателство“.
С указа драстично се ограничават гражданските свободи, а органите на реда и военните получават изключителни правомощия, сред които разпореждане с храни, горива и продоволствие или конфискуване на имущество в името на военните действия. Въвеждат се полицейски час и специален режим за влизане и излизане от територията на четирите области. Въвеждането на военно положение в окупираните територии може да се възприема само като „псевдолегализация“ на разграбването на собствеността на украинците чрез поредното „прегрупиране“. Това коментира съветникът на украинския президент Михайло Подоляк.
Междувременно украинската армия продължава своето настъпление на десния бряг на р. Днепър. Очаква се скорошна офанзива срещу областния център Херсон, поради което руските окупационни власти наредиха евакуация на неговите жители. „Моля ви да приемете думите ми сериозно и в смисъл на „възможно най-бърза евакуация“, написа в Telegram заместник-началникът на Херсонска област Кирил Стремоусов. В по-късен пост той добави, че от сряда ситуацията на фронта е стабилна, но че цивилните все още трябва да се прехвърлят на левия бряг. Властите на Херсонска област планират да преместят около 50–60 хил. души на левия бряг на Днепър и в други региони на Русия. Украинците се сблъскаха с първите си мащабни национални прекъсвания на електричеството в четвъртък, след като властите се опитаха да ограничат доставките, за да позволят на енергийните компании да ремонтират повредени електроцентрали и други енергийни съоръжения, ударени от руските въздушни удари. Засега режим на тока не е въведен, но големите градове като Киев и Харков обявиха ограничаване на използването на електрически обществен транспорт като тролейбуси и намалиха честотата на влаковете в метрото. Атаките с ракети и дронове срещу електроцентрали и друга инфраструктура в Украйна са „актове на чист терор“, които се равняват на военни престъпления, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
