Отче, откъде да започнем разговора за Архангелова задушница, известна още като Войнишка, която тази година е на 5 ноември?
Добре е да кажем няколко думи за задушница. Думата празник тук не върви. Християните вярваме във възкресението на мъртвите. Цялото Христово учение се заключава във вярата, че Христос възкръсва. След като възкръсна, даде възможност и човеците сами да придобият вечния живот. Ние вярваме, че Бог е сътворил света. В началото е сътворил небето и земята. Така започва Свещеното писание, Библията.
Какво да разбираме под небето и земята?
Под небето трябва да разбираме духовния, ангелския свят. Ангелите също са сътворени. Единствено Бог е вечен. Под земята трябва да разбираме материята, която Бог създава. По-нататък е написано, че взема от пръста и сътворява Адам, сътворява човека. Тогава думата материя не се ползвала и за това казва, че взема от пръста. И му вдъхва дихание за живот. Т.е. дава от себе си на човека душа. Човек е създаден да бъде вечен. Да обладава земята, да я управлява, защото човек е по-висше същество от ангелите, защото ангелите са само духове, а хората имаме тяло и душа. Адам и Ева, обаче не послушаха Бог да не вземат от дървото за познание на добро и зло. Прелъстени от дявола, който беше влязъл в змия, опитаха от това дърво и веднага дойдоха злините, които се струпаха върху човечеството. Появиха се стихиите, дъждове, ветрове, бури, болестите, дойде старостта, дори и вирусите. Така се появи и смъртта.
Каква е нейната роля?
Смъртта задържа човечеството към материята, към земята. Трябваше да дойде Спасител, който да изкупи греховете. Тази мисия беше изпълнена от Словото Божие – второто лице на Троичния Бог, който като прие човешка плът се съгласи да бъде гонен, унижаван, да страда, да бъде предаден на най-позорната смърт – разпъване на кръст, да бъде погребан, но на третия ден Той възкръсна от мъртвите. Като възкръсна той даде възможност на човечеството да излезе от духовната нищета. Ето защо ние християните вярваме във възкресението след смъртта. Когато човек почине, тялото отново се връща в земята, в материята. Душата, обаче, излиза от тялото и отива в друго измерение.
Казваме, че отива на друго, по-добро място?
Да, но отива душата. Тя отива при Бога. Връща се отново там, защото Бог я вдъхна. Зависи, обаче, дали човек е живял на земята по божиите заповеди. Ако е живял така, душата пребивава близо до Бога и продължава да черпи от Божията енергия. Това състояние наричаме Рай. Душите на тези, които не са живели, съобразно Божия закон, са отдалечени от Бога. Това се вечните мъки, това наричаме Ад. В това състояния – в Рая или Ада, душите се намират до Второто пришествие. Когато човек замине от този свят, не може да направи нищо за себе си, за да подобри участта си, изчаквайки Второто възкресение и последния съд.
Когато една душа е близо до Бога е добре, а когато не е?
Затова ние живите, които помним нашите близки, изпращаме молитви до Бога да облекчи състоянието на душите им. Това са едни съботни дни, определени от Църквата, за поменаване душите на покойниците. Тези дни се наричат Задушници.
Защо в събота?
Защото Господ Иисус Христос, който дойде на земята и живя като човек, умря и бе погребан, в съботния ден с тялото си беше в гроба, като всички мъртъвци. Три дни в годината са отредени за памет на нашите близки покойници.
Какво трябва да правим в дните, отредени за Задушници?
Най-напред трябва да се молим за техните души, да направим някаква милостиня за тях и помен, т.е. да ги почитаме, да ги поменаваме. Именно този ден за помен на нашите близки, за техните души се наричат задушница. На този ден християните отиват в храма, присъстват на заупокойната литургия, като определена част от нея е отредена за молитва за душите на покойниците. Споменават се всички записани имена. След литургията се извършва обща панихида, която е същността на Задушницата. Изцяло е посветена на молитви за душите. Християните отиват на гроба, прикадяват гроба с тамян, запалват свещички, носят цветя и преливат гроба с вино и вода. Носи се и жито.
Какво символно значение има това?
Както се издига пушекът от тамяна нагоре, така се издига и нашата молитва към Бога. Огънчето, което гори на свещта, символизира вярата, която изповядваме, че Бог ще чуе молитвите ни. Цветята символизират чистотата на душите на нашите близки. Житото има много съществен символ. То символизира възкресението. Т.е. ако не го сложим в земята или не го погребем там, то няма да изникне, няма да възкръсне. Както човекът, който е погребан в земята, ще възкръсне. Виното символизира лозата, която е Христос, а ние сме пръчките. С винения сок извършваме тайнството Евхаристия и виното се претворява в Христова кръв. Погачата или хлябът символизират тялото Христово.
През годината задушниците са три.
Първата е в навечерието на Неделя Месопустна, т.е. преди да започне Великият пост. Втората е преди Петдесетница, когато Светият Дух във вид на огнени пламъци слиза над апостолите и така донася божията благодат. Тогава Христос, победил смъртта, на 40-я ден се възнесъл на небето. Така е отворил вратите на Царството небесно за всички вярващи християни. По този начин се молим Бог да настани нашите близки в Небесното царство. Третата е през есента, в навечерието на Архангелов ден, който е на 8 ноември. Съботата през тази година е 5 ноември. Тогава е и Архангелова задушница.
Защо точно тогава е Архангелова задушница? И защо е мъжка?
На нея се почита паметта на загиналите за освобождението и нещо много важно – за обединението на нашия народ. Мъжка задушница е, защото отдаваме почит на нашите воини. Аз зная, че за първи път тази задушница е извършена през 1924 г. Знаем каква разруха е била след Първата световна война за страната и народа. Мъжкото население е намаляло, защото има много загинали в двете Балкански войни и в Първата световна война. Хората и Църквата виждат необходимостта да се отправят молитви за нашите покойни воини. Това се възприема и от военното ръководство. Възможно е такъв ритуал да е имало и преди това, но официално в Църквата е от 1924 г. до 1946 г. От тогава насам всички бяхме материални. Душата и духът не се признаваха. Възстановяването е през 1992 г. и до днес във Военния мавзолей костница в Централните софийски гробища, където има и храм, се извършва обща панихида за загиналите воини, където присъствието е много високо.
Защо Архангелова задушница е наречена Голяма задушница?
Защото няма семейство, няма род, няма дом, в който да няма загинали за свободата на България и за обединението на народа ни. Много е добре да се тачи паметта на нашите близки покойници и на нашите знайни и незнайни воини. В наши дни в храма на Светата литургия отделям време за молитва към Бог да прости греховете на всички воини, загинали по бойните полета у нас и в чужбина. Молим се и за тези, които загинаха по време на мисиите на български военнослужещи зад граница, както в Камбоджа и Ирак.
Има ли разлика дали на Архангелова задушница се прави панихида на военен паметник с костница или без?
Ние се молим за душите на загиналите български воини. Няма значение къде са им костите. Ние сме сигурни, че душите на нашите покойници са при Бог, независимо къде са погребани. При Второто пришествие техните тела също ще възкръснат. Те пак ще бъдат с всичките органи, които има човешкото тяло. Какъв ще бъде образът, и кога ще стане това, само Бог знае. Сега, обаче, ние се молим за техните души.
Предстои и празникът на храм „Свети Архангели“. Кога е той?
Храмовият празник е на 8 ноември, Събор на Св. Архангел Михаил. Всяка година го празнуваме тържествено. През тази по-различното е, че се навършват 125 години от освещаването на храм, който е бил тук, в района на Военното на Негово Величество училище и посветен на Светите Седмочисленици. С течение на времето обучаемите стават все повече, идват и гимназисти, които живеят на приказармен режим. Поради тази причина с документ на княз Фердинанд I храмът се разширява и му дават името „Свети Архангели“. Също на 8 ноември ще бъде въведена и поставена в храма Кондика, летописна книга, която има възможност да бъде дописвана с времето. През 1998 г. в Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ се заражда идеята за възстановяване на храма. През 2000 г. тя се прегръща от тогавашния началник на академията и по-късно министър на отбраната ген. Аню Ангелов. Възстановителните дейности приключват през 2010 г. Принос за възстановяването на храма имат много хора, включително всички началници на академията.
