Автор: Полковник д-р Ангел Гозманов, началник на ВМА МБАЛ-Пловдив
Един 5-годишен отчет за Пловдивската военна болница дава картината на амбулаторната дейност, клиничната помощ, приходите и разходите за медикаменти, даренията. И обобщава проблемите. Като теглим чертата, виждаме и перспективите за развитие.
В рамките на периода 2017-2021 годината 2019-а беше най-силна като показатели за дейността ни. А годините на пандемията – 2020-2021, обърнаха изцяло организацията на болничната помощ и при нас. Усилията на управителите на болници, на лекари, медицински сестри и санитари се съсредоточиха върху лечението на пациентите с COVID-19. И в един момент показателите на другите специалности паднаха, спря и плановата хирургична помощ. Голям проблем създаде страхът на хората с хронични заболявания да се лекуват. Казвам го като пулмолог, защото такива болни в моменти на спад на пандемията вече идваха в тежки декомпенсирани състояния, които изискваха от нас още по-големи усилия да ги възстановим и те да влязат в ремисия.
За двете пандемични години разкрихме 28 легла за лечение на COVID-болни, а реанимацията ни пое всички случаи на тежък COVID. Пренастройвахме се и работехме, все едно бяхме влезли във война. Само че във война с вирус. И всичко трябваше да се реорганизира по абсолютно нов начин и срещу враг, когото не познавахме. Минахме през това препятствие заедно и се справихме добре. Но дори в една работеща болница такава реорганизация заради нещо ново изисква много усилия от всички. И потенциалът ни се прояви в това желание на екипа в болничната помощ да не бяга от проблема. Аз благодаря на колегите си, защото през това време нито един не напусна, никой не дезертира, заради личната ни застрашеност от това, че работим с пациенти, заразени с COVID-19.
Беше трудно, но започнахме да се възстановяваме, като показателите за болничната помощ в нашата болница от 2021 г. доближават тези на 2019-а, а очакваме през 2022 г. да бъдат и по-добри. Получихме много нова апаратура от ВМА и това подобри значително диагностиката, което е решаващо и така се съкрати и периодът на лечение. Модерните подвижни рентгенови апарати и скенерът преобърнаха качествено работата ни: вместо пациентът да отива до образната диагностика, го снимаме на място. При стихийното заразяване се планираше трудно и медикаментите, и кислородът привършваха, когато едновременно много болни постъпваха в болница. Но с помощта на Военномедицинска академия се справяхме по някакъв начин.
Екипът ни придоби опит в трудната война с вируса и пренастройването на работата. Графикът се променяше гъвкаво, защото колегите ни се разболяваха. Днес най-сериозното предизвикателство пред нас е самото развитие на болницата със съвременна апаратура. Тя се развива много добре, операционният ни блок работи с техника, каквато има и във Военномедицинска академия. А в полосата на пловдивската болница има много учения, нашият контингент е сред най-големите. Това изисква постоянно медицинско осигуряване. Надяваме се на ремонт на сградата ни, стара католическа болница от 1928 г., модерна за тогава, и паметник на културата днес.
Стъпили сме на здравата основа, наследена от тези преди нас. И имам надежда да не се загуби приемствеността, защото заплащането в една ведомствена болница не е високо, но имаме сигурност. И няма ограничение за всеки млад лекар да се развива. Аз съм се учил от тези преди мен и те имаха желанието да ме научат. Винаги съм им благодарен и при среща им ставам на крака и ги поздравявам, а в болницата ги посрещам като учители.
