Руси Христов Лудогоров е роден на 20 март 1869 г. в Разград. Завършва Военното на Н.В. училище и е произведен като подпоручик на 2 август 1890 г. Поручик (от 2 август 1893 г.) Лудогоров от 2-ри артилерийски полк е командирован (1894 г.) за обучение в Артилерийската и инженерна апликационна академия в Торино (Италия). Завършва я през 1897 г. В същия град завършва и теоретико-приложен курс по електротехника при Кралския индустриален музей (1898 г.). Капитан (1 ян. 1900 г.), майор (31 дек. 1906 г.), подполковник (1 ян. 1910 г.). Служи в артилерийски полкове на 1-ва и 2-ра дивизия. От 23 май 1911 г. до 18 януари 1914 г. е началник на Флота на Н.В. Полковник (1 ян. 1915 г.). Уволнен е през 1919 г. Починал на 17 юни 1934 г.
Преди 95 години, в първата годишнина на списанието „Военноисторически сборник“, кн. 5-6, е поместена статията на подполковник инж. Руси Лудогоров „Спомени за дейността на Флота и гарнизона на Варненския укрепен пункт през войната 1912/13 г.“. Авторът е началник на Флота и комендант на Варненския укрепен пункт през този период. През 1927 г. са изминали 15 години от началото на Балканската война – време достатъчно за осмисляне, анализи и изводи. Това личи във всичките над 50 страници от статията, която е позната на изследователите, но не винаги коректно е цитирана. Приносът на този български офицер за укрепването и развитието на военния ни флот преди и по време на Балканската война е тема, която все още чака своя изследовател. Публикуването на част от флотските спомени на подполковник Лудогоров се прави за първи път след 1927 г.
Подбран е текстът, свързан с атаката на отряда български торпедоносци (миноносци) срещу турския крайцер „Хамидие“, чиято 110-та годишнина ще отбележим на 8 ноември.
„На 7 срещу 8 ноември (1912 г.) заповядах на капитан ІІ ранг Добрев да излезе с миноносците и преследва египетските параходи „Ак дениз“ („Бяло море“) и „Кара дениз“ („Черно море“), под турско знаме, за които в Щаба на укрепения пункт имаше сведения, че се товарят в Кюстенджа с коне за турската армия. В 10 ч. 35 м. (през нощта) капитан ІІ ранг Добрев излиза с 4 миноносци: „Летящи“ (лейтенант Альов), „Смели“ (лейтенант Недев), „Строги“ (лейтенантите Стоянов и Серафимов) и „Дръзки“ (мичман Купов и мичман Минков).
Към 12 ч. 30 м. на разстояние 20 мили (37 км) на юг от Калиакра, капитан ІІ ранг Добрев, амбаркиран на „Летящи“, открива на широта 43°3с. и дългота 28°29 и. от Гринуич на 32 морски мили на ю. 72 и. от Варна турския брониран крейсер „Хамидие“ и
решава да го атакува, за което сигналува на отряда
При слабо лунно осветление, при покрито с перести облаци небе, почти никакво вълнение и вятър, и 14° температура на въздуха и доста голяма влажност, челният миноносец „Летящи“, воден от самия капитан ІІ ранг Добрев, наближава крейсера до 500 м и лейтенант Альов, който е бил при минния апарат, в 12 ч. 43 м. дава един минен изстрел от десния борд. Крейсерът изпуща една (сигнална) ракета и открива артилерийска стрелба против миноносеца „Летящи“. Едновременно ракета се изпуща и от два турски контраминоносеца, които също откриват огън. Другите миноносци от отряда, приближават се по-близо и по-близо (от 300 до 50 м) и дават по един (минен) изстрел от десния борд, а турските кораби продължават интензивна стрелба. …
И така в 7 ч. 40 м. (сутринта) миноносците се завръщат в порта, без да повторят атаката срещу „Хамидие“, с незначителни повреди: миноносецът „Дръзки“ получил пробойна от гранатно парче в задната димова тръба и авария на дървената лодка, вследствие сблъскване със „Строги“; миноносецът „Строги“ – малки огъвания над обшивката на носа, в левия борд, вследствие сблъскване с „Дръзки“; миноносецът „Смели“, който поради заклинване на рулевия механизъм не е можал да вземе нужната посока, за да се отдалечи от крейсера и остава под огъня на неприятелските кораби в продължение на 10-15 мин., докато се освободи руля за ръчно управление, се отдалечил със сравнително малки повреди и загуби (един ранен в крака артилерист – подофицерът Никола Делибашев, и по една пробойна от снарядни парчета в кожуха на предния котел и в предната димова тръба).
Командирите на миноносците „Строги“ (лейтенант Стоянов) и „Дръзки“ (мичман Купов) твърдят, че техните мини са попаднали, но поради тъмнината не могли да видят каква повреда са причинили на крейсера. По-късно, на 13 ноември се установи, че в „Хамидие“ е попаднала мината на „Дръзки“. Поради ограниченото число самодвижни мини (само по 2 на миноносец), въпреки приетото правило, самодвижните мини нарочно се поставяха в минния апарат ненагласени за потъване след изстрела, с надежда
да се намерят в морето и използват отново.
И действително на 13 ноември от Созопол се донесе, че семафорните постове намерили изхвърлени на брега при Созопол три самодвижни мини с номера 8390, 8391 и 8394, изстреляни съответно от миноносците „Смели“, „Летящи“ и „Строги“. Липсва мината № 8393 на „Дръзки“, която именно е попаднала в крейсера „Хамидие“ и при взрива разрушена и изчезнала.
През деня на 8 ноември преди пладне радиотелеграфната станция на крейсера „Надежда“ приема телеграма: „Търпя бедствие“ – Н.М. („Хамидие“) и следва шифър. Где е бил „Хамидие“ в този момент не се знаеше, но ясно беше, че той е чувствал голяма нужда от помощ, за да подаде горната телеграма.
По-после от частни източници, търговски кораби, отчасти и от пресата, се узна, че „Хамидие“ е бил повреден в носовата част и че едва е успял да достигне до Златния Рог, гдето останал на поправка в продължение на 2 месеца.
Атаката на „Хамидие“ е първа в историята на минните атаки, както по смелост на изпълнението, така и по големия успех (от 4 мини една попада в целта, т.е. 25 % вероятност, когато в бойната минна стрелба максималната вероятност се счита 5 % и остава славна традиция на нашия зараждащ се флот. Тази атака безспорно ще има влияние върху неговото бъдеще, за възпитаването на чиновете от него и тя му печели заслужени симпатии и благосклонността на целия български народ…
Атаката на „Хамидие“ трябва да е произвела голямо впечатление в Цариград и на турските моряци, тъй като след 8 ноември турските кораби станаха по-предпазливи, държаха се далече от Варненския порт и се отдалечаваха в открито море твърде рано, обикновено към 5 ч. след пладне, а твърде често и по-рано…
Нека не си правим илюзия и да погледнем с подобаваща сериозност на това твърде важно във всякакво отношение дело –
отбраната и запазването на морските ни брегове.
Не е едно и също нещо да изгубиш една погранична сухопътна зона, или приморска зона. Във война с противници по сухо, които поради самия факт на войната ни блокират, при неуспех ние отстъпваме известна зона от територията, лишаваме се от част от средствата за водене на войната, но е още голям въпрос дали сме поставени в по-лоши условия. При изгубване обаче на морския бряг, ние не се лишаваме само от простор, който не всякога е необходим и полезен, но се откъсваме от света, задушаваме се“.
