След повече от година военни действия, в края на 1916 г. България продължава да е без достатъчно съвременни бойни самолети – най-вече изтребители, и с недостигащ летателен състав. От 15-те военнослужещи от втория випуск на аеропланното училище завършват 5 с нальот едва около 40 часа, а 10-те наблюдатели приключват подготовката си само с по 5-6 полета.
В началото на 1917 г. въздушните ни сили разполагат с Въздухоплавателна дружина, включваща аеропланна и балонна група, разпределени по фронтовете. На Солунското направление българските и германските авиатори в нито един момент не разполагат общо с повече от 35 самолета (11 български), докато британците и французите им противостоят със 72. На Добруджанския фронт срещу нашата балонна част и до дузина германски аероплана пък са 80 румънски, френски и руски самолети. Въпреки сериозната диспропорция нашите въздушни сили воюват активно. Един от новите прийоми е нанасянето на едновременни авиационни удари по важни земни цели. На 23 юни 4 самолета от 2-ро аеропланно отделение подавят противниковите оръдия при Дова тепе с 200 кг. бомби.
Междувременно от Германия се завръща група от прясно обучени морски летци и техници. Командата е придадена към германската водосамолетна станция в Евксиноград, която разполага с 6 хидроплана Fridricshshafen FF-33 (разузнавателно-ударни) и 2 Rumpler 6-B1 (изтребители). На 10 май 1917 г. от структурата й се отделя първото българско водосамолетно подразделение (самостоятелна хидропланна команда), дислоцирано в Пейнерджик (южно от Варна). По-късно на брега на Варненското езеро е създадена втора водосамолетна станция.
Първата бойна акция на самостоятелното ни хидропланно формирование е на 31 май 1917 г. Със самолет FF-33 младши подофицер Лефтер Антонов и старши подофицер Стефан Власев участват в бомбардировката на водосамолетната станция край Сулина съвместно с още 7 германски хидроплана.
На Солунския фронт, използвайки численото си превъзходство, авиацията на Антантата активно опитва да поддържа своите войски. Това изостря проблема, породен от липсата на изтребители за прикритие на българските воински части и населените места до фронта. Едва през юли 1917 г. на летище София са доставени 6 изтребителя Roland D-II за аеропланни отделения. Те значително повишават потенциала им. Получени са и 6 нови разузнавателни аероплана D.F.W. C-V, които по маневреност и скорост са сред най-добрите машини в своя клас.
Летците на Антантата избягват полетите във вътрешността на страната, тъй като ги смятат за рискови. Това затруднява прехващането им. Сформирана е изтребителна команда от състава на 1-во аеропланно отделение с 2 аероплана Roland D-II и пилоти с голям боен опит на Солунския фронт: поручик Иван Узунов и подпоручик Владимир Балан. Поставя се началото на изтребителната ни авиация,
появяват се първите ни летци-изтребители.
На 8 юли 1917 г. двойката Узунов-Балан атакува 6 английски самолета R.A.F. BE 2c и Armstrong Whitworth FK.8, насочили се за удар по военни складове край Петрич. Подпоручик Балан поврежда биплана FK.8 на командира на 17-а британска ескадрила капитан О. Дуайър, който се приземява аварийно край Петрич и е пленен. Това е първата победа на летците от изтребителната ни авиация в класически въздушен бой.
През цялата 1917 г. нашите авиатори вземат участие в 27 въздушни боя, от които 14 са проведени от изтребителите. Това показва, че пилотите изтребители вече са поели основната част от въздушното противоборство. В боевете е регистрирана и първата загуба от действията на противниковите прехващачи. На 2 април френски изтребители Nieuport свалят завръщащ се от мисия наш Albatros C-III от 2-ро аеропланно отделение и екипажът му (поручик Божков и подпоручик Петров) загива.
За начина на използване въздушните ни сили говори статистиката за годината. Тогава авиаторите ни извършват 529 бойни полета, като 75% са разузнавателно-ударни, а над 22% – за охрана на позициите на войските ни на Солунския фронт. Същевременно в боевете в Добруджа с голям успех в услуга на пехотата и артилерията действат 3 балонни отделения. До сключването на примирие с Русия (9 декември 1917 г.) родните балонисти участват в 105 бойни дни за годината.
Страната влиза в 1918 г. с ограничени възможности за закупуване на нова техника. В двете аеропланни отделения на Солунския фронт има общо 8 пилоти, 11 наблюдатели и 10 бойни самолета (4 D.F.W. C-V, 3 Roland D-II, два трофейни изтребителя Nieuport XXIVC1 и 1 трофеен разузнавателно-ударен Armstronh Whitworth FK.8). Германска авиогрупировка включва 68 машини. Срещу тях Антантата съсредоточава 15 ескадрили с над 180 бойни самолета.
фотоархив на Светослав Спиров
Започват да се извършват нощни полети – за да се избегне неприятелските изтребители и зенитния огън, но и за скрито наблюдение и внезапни атаки на съглашенските сили. Мисиите са на пределния радиус, над силно пресечен терен и свързани с огнево противодействие. В тях да участват най-подготвените летци. Сред активно използваните самолети е трофеен Armstronh Whitworth FK.8. С него са извършени 42 нощни рейда в тила на противника.
През май 1918 г. аеропланните отделения са усилени с доставени от Германия 6 изтребителя Roland D-III. Те бързо са включени във въздушните битки, които все придобиват повече групов характер.
Нашите балонисти активно подпомагат бойната дейност на армията на Солунския и Добруджанския фронт. В навечерието на настъплението на Антантата при Добро поле балонните отделения усилват отбраната на Солунския фронт. След пробива на неприятеля те сами унищожават част от имуществото си, а останалото повреждат.
На 4 октомври на летище Божурище пристигат 7 нови изтребителя Fokker D-VII, но те не вземат участие в бойни действия. Солунското примирие, с което страната ни капитулира, е подписано и летателната дейност е прекратена.
За близо тригодишното си участие в Първата световна война българската военна авиация използва 100 бойни и учебно-бойни самолета: 3 Bleriot XI-2, 1 Bleriot XIbis, 2 Albatros B-I, 12 L.V.G. C-II, 3 изтребители Fokker-E80/Е-I/II, 13 разузнавателни Otto C-I, 26 разузнавателни Albatros C-III, 6 разузнавателни D.F.W. C-V, хидроплани Friedrichshaffen (8 бр.) и Rumpler (2 бр.), изтребители Roland-D.II (6 бр.) и Roland-D.III (6 бр.), 2 Nieuport XXIV, 1 Nieuport XXI, 1 Armstrong Whitworth F.K.8 и 8 Fokker D-VII. С тях летят общо 25 летци, които извършват 1296 бойни полета за въздушно разузнаване, бомбардиране, прикритие на свои войски и обекти от противника (над 30 % от полетите) и специални задачи.
Авиаторите ни участват в 67 въздушни боя, в които свалят 4 противникови машини. Загубени безвъзвратно са 2 български аероплана, а други 5 самолета са отписани като непригодни за ремонт след понесени повреди в бойни условия. Към загубите на врага можем да добавим 24 самолета, свалени от зенитните ни средства и 3 от полевата артилерия, плюс 9 повредени. Още 6 са принудени да кацнат на наша територия и пленени. Във въздушен бой загиват 6 наши авиатори, а 4 са ранени. При нещастни случаи губим още 3 летци, а 5 получават наранявания. През цялата война няма пленен наш самолет и авиатор.
Ньойският мирен договор, подписан от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г., забранява съществуването на българска военна авиация. Цялата авиационна техника е превозена на летище Божурище и е унищожена от Контролната комисия на победителите. С протокол от 18 декември 1919 г. са й предадени 51 самолета в различно техническо състояние (други 22 аероплана са напълно негодни за използване), въоръжение и имущество. Няколко самолета са укрити и по-късно използвани за възраждането на военновъздушните ни сили.
(Материалите са предоставени от Военновъздушните сили)
