Войната, започната от Русия срещу Украйна, навлезе в осмия си месец без изгледи за скорошна развръзка. През февруари целта на т.нар. специална военна операция бе руснаците да сменят властта в Киев и да придобият контрол над по-голяма част от украинската територия. Към средата на март обаче стана ясно, че тази задача е неизпълнима. Русия не загуби битката за Киев, но понесе тежки загуби и разбра, че не може да я спечели, поради което е по-добре да се откаже от нея. През април Кремъл разпореди изтегляне от Киевска, Черниговска и Сумска област. Друг важен резултат от този първи етап от войната обаче бе в полза на Москва – на юг руските войски превзеха Херсонска и части от Запорожка област, а също така големия град Мариупол и създадоха нужния им сухопътен коридор между Донбас и анексирания през 2014 г. полуостров Крим.
В началото на лятото основното поле на битката бе пренесено в Донбас. Русия хвърли много сили и, опирайки се на своето превъзходство в артилерия, успя да превземе градовете Северодонецк и Лисичанск в Луганска област. Руският настъпателен устрем се изчерпа в началото на лятото. През септември украинците преминаха в контранастъпление първо в Харковска, а след това и в Херсонска област. От тогава насетне инициативата е в ръцете на Украйна.
През миналия месец Москва назначи за командир на всички войски, ангажирани в украинската кампания, генерал Сергей Суровикин, който има мрачна репутация от действията си в Сирия, където е разпореждал безпощадни бомбардировки срещу групировките, борещи се срещу президента Асад. Той явно има широки пълномощия за ръководене на цялостната военна кампания срещу Украйна, но едва ли може да направи чудеса.
Руската армия вече е в дефанзивна позиция и основната й цел е да удържи украинските територии, които в началото на октомври Москва обяви, че анексира. Сега най-горещо е в Херсонска област. Руснаците трудно ще удържат позициите си по десния бряг на река Днепър, вече евакуират хора и техника от другата страна на водната преграда.
Зимният сезон не подходящ за мащабни настъпателни действия, така че е много вероятно фронтовата линия в Украйна да „замръзне“ след ноември. В дългосрочен план Русия се нуждае най-вече от запазване на сухопътната връзка между Донбас и Крим и контрол върху канала, който доставя вода от Днепър за Кримския полуостров. Но като цяло всяка териториална придобивка, получена след 24 февруари т.г. и удържана от руските войски, може да бъде представена от Кремъл като „победа“ във войната. Както гласи поговорката – като няма риба, и ракът е риба.
За украинците обаче неприемлив е всеки изход от войната, който оставя части от тяхната територия под руска окупация. Те вероятно ще продължат настъплението си, но напредването им ще бъде все по-трудно. Все пак никой не е отменял правилото, че на война настъпващата страна трябва да разполага със значително по-големи сили и средства от противника, за да разчита на успех. Освен това украинската кампания ще се изправи пред репутационни проблеми, ако й се наложи да превземе обратно големи градове, упорито отбранявани от руснаците. През пролетта Мариупол бе превърнат в руини при настъплението на руската армия, същото се случи през лятото със Северодонецк и Лисичанск. Сега настъпващата украинска армия може да се изправи пред неприятната перспектива да разруши с артилерийски огън свои собствени градове, например Херсон и Мелитопол, ако иска да си ги върне и ако руснаците са решени да ги отбраняват упорито.
Притисната на бойното поле, Русия се ориентира към тактиката на асиметричните удари срещу Украйна. Един от тях е обявеното, макар и впоследствие преразгледано, замразяване на постигнатата с посредничеството на Турция договорка за създаване на безопасни коридори за износ на украинско зърно през Черно море. С още по-голяма значимост е предприетата масирана и системна кампания за разрушаване на енергийната и комунална инфраструктура на Киев и други големи украински градове чрез ракетни удари и дронове. Освен че разстройват нормалния житейски ритъм и икономиката, тези удари имат сериозни последици и за демографското съотношение на силите между двете воюващи държави. Изправени пред перспективата да изкарат зимата без ток и парно, нови големи групи украинци поемат по пътя на емиграцията. А властите в Киев призоваха своите съграждани, намиращи се в страни от Европейския съюз, ако могат, да не се връщат в родината си през зимата. Да, огромният процент от украинските бежанци са жени и деца, но никой не е отменил корупцията, през границата преминават и мъже. А пък жените имат сериозен принос за функционирането на икономиката.
Парадоксът е, че чрез ударите срещу гражданската инфраструктура Русия отслабва своя противник икономически, морално и демографски, но в същото време консолидира международната подкрепа на Украйна.
Двигател на острата европейска и американска реакция в полза на украинската кауза първоначално бе шокът от бруталното нападение на 24 февруари. След това масло в огъня на антируските настроения наляха разкритията за зверствата в окупираните градчета около Киев. Украинската пропаганда работи много умело и не пропуска да изобличи и драматизира всяко антихуманно действия на руснаците в хода на военната кампания. Но европейската публика постепенно привиква на емоционалните дразнители, идващи от Украйна, и в това е най-големият риск за Киев – апатията да намали значително западната подкрепа за украинската кауза. Картините на киевските сгради, поразени от ракети или дронове, реактивират емоциите и отново ги изтласкват на челно място в съзнанието на европейците. Така че Русия нанася удари в тила на Украйна, но в известен смисъл украински тил е цяла Европа. Ако в Киев няма ток – той ще бъде внесен от ЕС, ако в украинския бюджет няма пари, те ще бъдат предоставени от Вашингтон и Брюксел. И най-важното – потокът от модерни оръжия към Украйна няма да спре.
В заключение – невъзможността на руската армия да поднови настъплението си в Източна и Южна Украйна принуждава Москва да прибегне към асиметрични удари, които не поразяват военна сила на противника, а подриват икономическата и морална устойчивост на Украйна.
Кой с колко помага на Киев?
Европейският съюз ще обучи 15 000 украински военни. Това решиха външните министри на страните от ЕС на среща преди десетина дни. Обучението ще се извърши на територията на различни държави от Съюза в следващите 2 години и ще бъде етикирано като Мисия на ЕС за военна помощ. Европейски дипломати наричат тази стъпка „нещо радикално ново и съществено“.
Оперативното ръководство на обучителната мисия ще бъде част от Европейската служба за външно действие в Брюксел, като тази мисия ще бъде отворена и за трети страни извън ЕС, които искат да се включат в нея. Все още не са известни детайли за това кои точно европейски страни ще поемат обучението на украински военни, но някои държави като Франция и Ирландия вече потвърдиха участието си в това начинание. Засега единствено Унгария е декларирала, че няма да се включи в мисията, за която се очаква да струва 106 млн. евро за двете години.
Европейският съюз вече отпусна няколко пакета военна помощ за Украйна, като общата сума до сега е 3,1 милиарда евро. Интересни са данните за помощите, дадени на Украйна от САЩ и европейските държави на двустранна основна. Като абсолютни стойности военно оборудване за най-голяма сума са предоставили на Киев американците и британците, които имат най-големи икономически възможности. Германският Институт за световна икономика, базиран в град Кил, обаче публикува много любопитна класация на държавите в зависимост от това на каква част от техния военен бюджет възлизат оръжията, които те са дали на Украйна. На първо място са трите малки балтийски държави Латвия (41%), Естония (37%) и Литва (16,7%), следвани от Полша, Чехия и Словакия. За Германия този процент е 2,4, а за САЩ – 3,6. Общата военна помощ, получена от Киев към началото на октомври, или такава, която се очаква много скоро, възлиза на 41,3 млрд. евро, което 7,6 пъти повече от военния бюджет на Украйна и е равно на 86% от руския военен бюджет за 2022 г.
